Зам.-кметът по "Култура, археология и туризъм" Пламен Панов идва от Министерство на културата, където е работил като и. д. началник на отдел "Европейски програми и проекти", а преди това е работил като главен експерт в същия отдел. Вчера той е посетил екипа си в Дома на културата "Борис Христов", но днес поема официално функциите си, пише PlovdivTime.bg.

От 2016 до 2018 г. Панов работи като Главен експерт "Бизнес развитие и международно сътрудничество" в отдел "Развитие и международно сътрудничество" в Община Пловдив, където отговаря за подготовката, разработването и представянето на общинските проекти за финансиране по национални и оперативни програми, програми на Общността, на международни организации и финансовите институции. В длъжностната му характеристика влизат и международните отношения на Община Пловдив с външни организации, партньори и побратимени градове, както и за връзката с потенциални нови инвеститори.

Работата си в Община Пловдив стартира като младши експерт и анализатор в ОП "Европейски политики и сътрудничество" до преструктурирането на общинското предприятие в отдел. Преминава през професионалната стълбица като става старши и главен експерт.

Висшето си образование със степен магистър по европеистика Пламен Панов защитава в престижния King's College London. Бакалавър е по международни отношения с почести, валидиран от Уелски Университет, Уелс Американски Колеж в Солун.

Говори перфектен английски език, както и гръцки.

Участвал е в стотици срещи с посланици, президенти, монарси, ръководители на официални делегации, европейски институции и други официални лица. Бил е част от презентационния екип, който представи кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата пред европейското жури и подпомогна класирането на града на финала на състезанието.

- Г-н Панов, встъпвате в длъжност в един изключително особен, даже критичен момент за културния сектор – финала на инициативата Европейска столица на културата. 2019-а бе година на множество събития – хубави и не толкова, но и година на натрупано напрежение, на скандали. Как видяхте вие тази година? 

- Изпращаме една година на много емоция. Бил съм в много други Европейски столици на културата и за мен 1019-а беше успешна от гледна точка на това, че основната цел беше изпълнена – да се повиши общественото мнение  за културата, да се говори за култура. Независимо от това дали става дума за нещо хубаво или лошо, но то циркулира от пространството, хората се интересуват и говорят, означава, че е успешен. 

- Кои шансове пропуснахме, кои грешки открихте и които ще се стараете да избегнете? 

- Не е редно да коментирам преди да стана част от Управителния съвет. Нека да изчакаме това да се случи. 

- Кметът Здравко Димитров обяви, че новият ресорен заместник-кмет по култура ще влезе в Управителния съвет на фондация „Пловдив 2019”. Каква ще е политиката, която ще наложите – там предстои да се одобрят от УС проектите по последната отворена покана „Наследство” на стойност 3 млн. лв. 

- Не съм почитател на думата „налагане”, защото звучи прекалено диктаторско.  Аз съм диалогичен човек и според мен най-важна е идеята да се работи в партньорство. До момента заместник-кметът по култура  по право влиза в Управителния съвет, това престои да се осъществи на сесия на Общинския съвет, след като бъде внесено предложението. Политиката на диалогичност трябва да бъде наложена в Управителния съвет, ние заедно като колективен орган трябва да решаваме и да взимаме отношение. Това, за което аз ще се боря, е резултатите от работата ни да бъдат много ясно комуникирани в публичното пространство.  Така че мога да коментирам, едва когато това се случи. По-скоро си говорим за диалогичност и добра комуникация. 

- Има належащ проблем – условията по кандидатстването по последната отворена покана „Наследство”. Какво ще се случва? 

- Факт. Това е въпрос, на който може да даде отговор само Управителният съвет. Той е органът, който по устав решава, одобрява, публикува. Той може да промени нещо. Предстои УС да бъде попълнен с нови членове. Имам мнение, което ще изложа пред УС  и ще направя своето предложение, когато вляза там.  Ще направя всичко възможно да защитя интересите на творците, това е задължение на всеки член на Управителния съвет. 

- Ще имате думата и в решението как ще се структурира фондацията след края на събитието и какви промени ще бъдат направени на нива ръководство и изпълнителен екип. Каква е вашата визия? Има ли бъдеще тази фондация и какви функции би могла да изпълнява, ако бъде запазена? 

- Това е нещо, което Управителният съвет да се произнесе. Във всички европейски столици на културата се случва този дебат какво се случва със структурата, която управлява инициативата. Има различни начини това да се случи – да си остане под формата на фондация, която продължава да работи, макар и в по-малък състав, в някакъв времеви период, в други столици организационните екипи се вливат в дирекциите по култура. Тепърва ще коментираме бъдещето й. Едно е сигурно – фондация Пловдив 2019 еволюира. Започна се с един малък екип от 5-6 човека по време на подготовката, за да стигне до сегашния си капацитет.  Натрупа опит, има създадени международни контакти. Каквото и да се случи, тези контакти не трябва да бъдат похабявани.  Например такива с Дойче Телеком, а и много други. Според мен фондацията трябва да има едно добро лице и да продължава да развива тези контакти и да ги експлоатира, така, че те да са в помощ на града. Сега градът ни е столица на културата, но и след тази година тя ще продължи да бъде първата българска Европейска столица на културата. 

- Има доста сериозен публичен отпор спрямо ръководството на фондацията. Някак си не се получи взаимното харесване с пловдивчани. 

- Аз и да мисля, сам не мога да го направя. Имам идеи какво да се случва, ще ги обявя пред новия Управителен съвет, който може реално да взима решения. Заедно ще мислим и ще чертаем планове. Познавам фондация „Пловдив 2019”, следя какво се случва. Има какво да се променя, например едно от нещата, които определено аз лично бих бил радетел – да има повече хора, които да умеят да привличат финансиране. Нещо, което е отбелязано и в меморандума. И пак казвам – не искам еднолични решения, а комуникация и то тя да бъде публична. Ако аз не говоря с вас, вие няма да знаете нищо с мен. 

- По апликационна книга се предвиждаше бюджетът за култура за 2020 г. на Пловдив да и в размер на 6% от общия бюджет на града. Този ангажимент бе деклариран  в книгата, с която кандидатствахме и спечелихме титлата „Европейска столица на културата 2019”. На среща с културните оператори обаче бъдещите кандидат-кметове бяха предпазливи. Как ще се преборите за повече пари от бюджета за култура? 

- Доста въпроси в един. Когато говорим за 6 процента, това са близо 18 милиона лева. Това е едно голямо число. Всичките кандидат-кметове тогава когато са подписвали меморандумът с културните институции, те са изразили мнение, че когато имат яснота за цялостния бюджет на Община Пловдив, за финансовата ситуация, могат да се ангажират с конкретни цифри. 18 милиона лева са адски много пари, но това което е важно, е че постепенно, както и предишните години, така и в следващите бюджетът за култура се повишава. Аз честно казано съм почитател на това нещата да стават стъпка по стъпка. На сайта на Общината сме качили проекта за културен календар на града за 2020 г. – този толкова важен инструмент за финансиране на културно съдържание в Пловдив.  Тази година за първи път, разбира се  с уговорката, че в момента той е във фаза на обществено обсъждане и тепърва ще бъде разгледан на Общински съвет, за момента  Културният календар е  почти 2 милиона лева. Това са много пари, които могат да бъдат ползвани ефективно от една страна да подкрепят традиционните събития на града, но и да бъдат насочени към приоритетни дейности. Една от тях е децентрализацията на културата. Хубаво е, че има много събития в центъра на града, но ако искаме да има такова и в другите квартали на Пловдив, Културният календар е инструментът за това. Заложили сме повече средства за събития в районите – например „Източен”, „Тракия”. С една дума – за да водим политика на децентрализация, трябва да насочим събития в кварталите на Пловдив. 

- Кои са другите приоритети, които можете да реализирате през финансирането на Културния календар? 

- Завишили сме средствата за представяне на пловдивската култура в Европа, защото това е много важно. Ако с Европейска столица на културата позиционирахме града въобще на културната карта и ако първоначално на чужденците им беше трудно да произнасят името Пловдив, сега вече градът е разпознаваем. Обаче това, което трябва да продължи, е да подпомагаме да се случват изложби, концерти на наши творци из цяла Европа.  Важен приоритет в следващите 4 години ще бъде активната работа с българските културни институти, с дипломатическите мисии. Това можем да го правим през Културния календар.  Друг важен приоритет в мандата ми на заместник-кмет е подготовката за следващия програмен прозорец – 2021-2027 г. на европейските фондове. Искаме да подадем ръка както на общинските културни институции, така и на независимия сектор.  Заложили сме средства за обучения. Те са важни, за да отворим нови възможности за кандидатстване и финансиране на културните оператори.  Ние не винаги можем да предоставим много средства, но с тези обучения можем да отворим вратата на средствата към културните оператори. 

- Това означава ли, че не предвиждате промяна в методиката на финансиране на събития от Културния календар на града? 

- Към настоящия момент моето експертно мнение е, че Културният календар функционира добре. Помня много ясно 2013-2014 г., когато влезе  новата методика, че тя стресира културния сектор от гледна точка на това, че подготовката на проекти не е лесен процес и че може лесно да се случи елементарна грешка, поради която  много лесно може да изгърми цяло финансиране. Има последно изменение на методиката от миналата година, с което се дава шанс на кандидатстващите организации да нанесат известни корекции в проектната документация. Запазваме този толеранс, но с времето през тези четири години, трябва заедно да извървим пътя, по който да има сигурност при подготовката на културните оператори, а ние да завишим стриктността що се отнася до Културния календар. 

- Как ще работите с гилдиите и ще запазите ли политиката на добро партньорство с държавните културни институции под тепетата – опера и театри? 

- Навлизам в процеса на работа, запознавам се с текущата ситуация. Имах среща с директорите на музеите и Градската галерия. Искаме да ги насърчим да вкарат малко повече технологии, когато се представя културното наследство. Вече сме постигнали едно много добро ниво на представяне. Има още възможности да разширим, да надграждаме, да използваме иновации, повече техника, която да помогне на посетителя не само да вижда, но и да изживява културното наследство. Това е нещото, което липсва – повече виртуални разходки, виртуални очила, холограми.  Надявам се това да се случи в рамките на следващите четири години и имам идея откъде може да се спечели съответното финансиране и как да се случи то. 

Вече имаме добри практики в работата с държавните културни институти в Пловдив – пример за това е Кукленият театър. Става дума за новата сцена там. От една страна е Общината, от друга – Министерството на културата, а от трета – Кукленият театър. Всички заедно допринасят за това да се случи промяната. 

Продължаваме напред да търсим общи приоритети, никога няма да наложа мнение, а да търсим заедно най-доброто решение. 

- Във вашия мандат трябва да се случат няколко ключови проекта – възстановяването и обживяването на кино „Космос”, превръщането на Епископската базилика в притегателно за туристите място. Неясно е бъдещето на Тютюневия град, ремонтът на Концертна зала също е проблемен. Макар и двете да са в правомощията на Министерството на културата,  все пак е въпрос и на разговори между местна и държавна власт. Кои са най-важните и първостепенни акценти в програмата ви? 

- Ще работим в партньорство с администрацията на Община Пловдив, защото в голямата си степен това са инфраструктурни проекти. Познавам колегите, които се занимават със строителството в общината,  и на база на това добро партньорство ще си свършим работата. 

- Ще използвате ли контактите си в Министерство на културата за каузата на Пловдив? Знаем, че министър Банов дълго се сърдеше на града и затова доста от проектите –например Концертна зала и Тютюневия град , стояха без развитие. 

- Не бих казал, че министър Боил Банов се е сърдил на Пловдив. Бил съм част от екипа му и съм категоричен.  Той е министър на културата и има ангажимент както към Пловдив, така и към всички останали градове в България. В перфектни взаимоотношения съм с колегите в Министерство на културата. Работил съм съвестно, работил съм лоялно, знам, че в тяхно лице Община Пловдив е партньор. И да, естествено, че ще ползваме всички контакти. Относно Концертна зала – напълно съм наясно с текущата ситуация. И тук има важни детайли – забавянето се дължи на процедурите. Когато говорим за обществени поръчки има случаи на забавяне заради обжалвания и какво ли още не. Така че забавянията са, за да се спазва буквата на закона и всичко да се случи, както си е по реда. 

- Ще продължите ли да следвате политиката на предходното управление да стимулират археолозите и да се разкрива древната история на Пловдив? 

- Ние имаме задължение към културното наследство и към археологията. Те са нашето минало и ако не го пазим, нямаме бъдеще. Ще продължим да подкрепяме и Малтепе, което се очертава световна атракция.  И понеже ме попитахте за партньорства – тук е много важна ролята на Археологическия музей, тъй като експертизата е при тях. Пак казвам – ако РАМ не помогне, и ние няма как да го направим. Така че – всички заедно. 

- Вие бяхте един от „виновниците” културно-историческото наследство на града да бъде дигитализирано.  Как общината ще продължи да работи в този сектор? 

- Важно е да продължим да разширяваме техническия капацитет на музеите. За тази цел трябва да бъдат подготвени проекти за финансиране. Ще трябва повече да се използва дигиталният портал. Отворили сме вратата и трябва да продължим да „качваме” културното наследство на платформата, която създадохме. А тя се хареса много както на Европейската комисия, така и на Съвета на Европа. Част ме от Стратегия 21 на Съвета на Европа с проект на Община Пловдив. Целият прогрес на България в рамките на  докладите на ЕК  на експертната група за дигитализация е отъждествен с Пловдив. Това означава, че нямаме право на отстъпление. 

- Какво ще се случва в ОИ „Старинен Пловдив”, който остана без директор? 

- „Старинен Пловдив” е движеща сила и важен участник в проекта за Епископската базилика. В момента културният институт се ръководи от временно изпълняващ длъжността Рая Маринова, която има всичките ми адмирации като професионалист . Разбира се, там ще бъде назначен експерт. В следващите дни очаквайте новини. 

- Заставате начело на ресор „Туризъм”. Структурата, управляваща туризма в града, бе слята с културен институт „Старинен Пловдив”. Ефективно ли е според Вас това решение и предвиждате ли обособяване на структура, която да прилага политиките на общината в областта на туризма? 

- Според мен туризмът трябва да остане част от „Старинен Пловдив”. Общинският институт има регистрация за тур оператор, която дава изключително много възможности. Трябва да наблегнем на тях – повече услуги, които Туристическите информационни центрове. Те трябва не само да информират, но и да продават.  Трябва да бъдат развивани, да продават повече комбинирани билети.  С един билет да може да се посетят няколко институции. Това се развива в момента. Колегите работят и подготвят анализ, който да ми даде още по-ясна представа какви възможности имаме да разгърнем работата им. 

- Към момента в града функционират три туристически информационни центъра, два от тях са ситуирани в Стария град. Смятате ли, че има необходимост от създаването на нов ТИЦ в близост до Централна гара и автогарата в града? 

- Практиката е такава и в другите държави, където има  гара или автогара, да има или Туристически център или Инфо пойнт, които да посрещат туристите. Например Матера – понеже летището им не е в града, имаха такъв информационен пункт.  Ще поставя този въпрос на кмета Здравко Димитров. Ще работим във времето и в тази посока, но не можем с едно щракване на пръстите да решим всички въпроси. 

- Имате ли стратегия с какви нови продукти в сферата на туризма можете да разгърнете този сегмент? 

- Има действаща стратегия за туризма, която изтича догодина. Много е важно да направим анализ какво е постигнато по приоритетите и целите на стратегията. Да видим кое е успешно и кое – не, за да можем да направим необходимите променим при бъдещата туристическа политика. 

-  Екскурзоводи от години сигнализират, че през летните месеци в Пловдив пристигат по 50 автобуса наведнъж, а малкото паркоместа  в района на Източната порта се използват от автомобили. Ще потърсите ли решение заедно с колегите си, които отговарят за съответните ресори, за да решите този проблем? 

- Ще търсим решения. Имам контакти с колегите – и с г-н Чонов, и с г-н Ставрев. Ще видим какво можем да променим, за да създадем по-добри условия. Това предстои да бъде променено.