Пламен Панов, зам.-кмет по култура, туризъм и археология 

- Г-н Панов, каква година изпрати културният сектор?

- 2022-а беше стабилна и успешна за сектор култура, защото беше първата, в която Пловдив успя да покаже пълния си потенциал в рамките на този мандат. Причината е, че паднаха ограниченията за Ковид-19 и събитията можеха да се организират в пълния си капацитет.  Резултатът от културната политика, която се води в града, е, че имаше множество събития и те изпълниха Пловдив с живот.  Тук се инвестират най-много средства заедно със София, когато говорим за културни събития – от Културния календар (2 408 000 лв.) и програма „Наследство” на фондация „Пловдив 2019” (над 1 200 000 лв.). 

Културната политика специално откъм събития изпълни своята базова функция да образова и одухотворява хората от една страна и от друга засили усещането за туризъм в града. Видяхме, че особено през активния летен сезон събитията бяха посетени силно както от пловдивчани, така и от гостите на града.

- Какви са икономическите ефекти от големите фестивали?

- Имаме данни за туристите от първите девет месеца за 2022 г. Това, което впечатлява за времето, когато се провеждат големите фестивали Hills of Rock, Opera Open, One Dance Week и Солар, юли, август и септември, има реализирани 152 207 нощувки. А това е повече от 2019-а, когато градът бе Европейска столица на културата. Тогава е имало 151 817 нощувки. Същото важи и за броя пренощували лица – 87 293 пренощували лица през 2022 г. и то само в категоризирани места за настаняване, а през 2019-а са 82 321. Ръстът е с около 6 процента. За пореден път, особено когато си говорим по темата за това колко пари трябва да инвестира Община Пловдив в културно съдържание, е важно да кажем, че събитията имат огромна добавена стойност.  Друг важен индикатор е, че през първите 9 месеца приходите в местата за настаняване възлизат на 25 милиона лева.  Тоест, ако  Общината инвестира 5 млн. лева в културно съдържание, 25 милиона влизат в икономиката на града. Трябва да правим такава корелация, защото когато гледаме отделните съставки на туристическия бранд Пловдив, културата и археологията са важна част. С изграждането на новите спортни обекти и това ще привлече хора в Пловдив.  В този момент обаче градът ни привлича посетители най-вече чрез събитиен туризъм чрез културните прояви, работата на музеите и доброто управление на културно-историческото наследство. Хората идват в Пловдив не за СПА. Така че тези 5 милиона лв., инвестирани в култура, и доведените в града 25 млн. лв. е добър атестат.

- Кои бяха вашите топ събития за 2022 г.?

- Празниците на Стария град бяха нещо много специално, защото бяха посветени на годишнина от рождението на Атанас Кръстев-Начо Културата. Радвам се, че успяхме заедно с Йоана Буковска и екипа на „Старинен Пловдив” да направим документалния филм за Кръстев. Любопитно беше, че с неговия наследник Иван Шишков си говорехме, че от много години никой не е правил нищо в памет на първия кмет на Стария град. Да напомня, че резерватът е такъв, какъвто е сега, защото Начо е положил основите. Серията от събития направиха това.  Имаме още много работа чисто концептуално, за да направим така, че Стария град да е пълен с посетители.  Изключително много ми хареса корейският спектакъл на фестивала One Dance Week, защото е впечатляващо, когато видиш успешното съчетаване на съвременния танц с модерните технологии.  Нещо, което като тенденции се развива и в другите сценични изкуства. И затова поздравявам директора на Кукления театър Петър Влайков, защото спечелиха уникален проект и създадоха уникална работилница за изкуствен интелект при куклите.  Разбира се, има и още много събития, които харесах.

- Споменахте празниците на Стария град. Там имаше един друг акцент – показахте вратите на Дома на благодарността на големия дарител Димитър Кудоглу. Обявихте, че ще бъдат експонирани на мястото където е било зданието. Докъде е стигнал този проект?

- В момента мислим и обсъждаме къде да бъде мястото в близост до пощата и с какъв тип защитно съоръжение.  Там трябва да се съобразим с археологията, със самия площад и с пощата. Затова е важно да се избере точното място. След това ще направим схема и ще я съгласуваме с Експертния съвет и Националния институт за недвижимо културно наследство. Това е стъпка не толкова да покажем някакъв вид културно наследство. Актът на поставянето е акт, с който искаме заветът на Кудоглу да е жив и в същото време да се учим от грешните действия на поколенията назад. Защото идеята на Дома на благотворителността Кудоглу е да спасява хора безвъзмездно, а хората преди нас са унищожили сградата. Тази глупост не бива да бъде повтаряна. Тези врати ще бъдат от една страна знак за почит към делото на Кудоглу, но от друга, че подобни действия не трябва да бъдат повтаряни.

- В този смисъл има ли сгради в Стария град, които са в риск?

- В риск е къща Павлити. Там има дълга история с Министерството на културата, които не ни позволиха анексирането на договора по проект със спечелено финансиране. Но добрата новина е, че през изминалата година пловдивските музеи генерираха много добри приходи. Само „Старинен Пловдив” е спечелил 800 000 лв.  Слава Богу, една от добрите политики, която е налагана през последните три мандата, е ръководителите на музеите да имат оперативна самостоятелност до такава степен, че приходите не ги връщат в общинския бюджет.  В другите градове музеите внасят приходите си в общината и после се налага да чакат средства дори и за елементарни дейности като подмяната на едно стъкло.  Поради своята самостоятелност Общинският институт имаше възможност в края на миналата година да задели 300 000 лв. от бюджета си и пусна обществена поръчка за къща Павлити. През началото на тази година ще започне реставрацията на фасадата на къщата.  Имаме готови проекти след дарение на млади архитекти за къща Нишанян и за Аптека Хипократ.  Ще дадем необходимия тласък къща Нишанян да се превърне в резидентен център.  В него ще отсядат артистите участници в Резидентната програма, която организираме и през 2023 г. Те идват и реализират проекти от временен или по-постоянен характер.

- Новата 2023 г. се очертава да бъде сложна, защото не е ясно кога България ще има нов бюджет и респективно не са ясни бюджетите на общините. В Културния календар обаче има заложени събития и в първото тримесечие. Ще има ли средства за тях?

- Ситуацията е двусмислена. От една страна събитийният календар не е изправен пред риск, но не така стои въпросът с културната инфраструктура.  Добрата новина е, че от 2020 г. Културният календар се приема отделно в Общинския съвет. Доколкото знам, имаше ограничение общините да харчат не повече средства от тези, изразходени при стария бюджет. Сега обаче има изменение от Министерство на финансите и тези ограничения няма да пречат Културният календар да се реализира.  По-големият проблем би бил, ако Общината реши да реализира двата си важни проекта в културната инфраструктура, движени от нашия отдел „Култура” – кино Космос и форумите Изток и Юг. И двата обекта са с пълна проектна готовност.   Кино Космос от 28 декември миналата година има издадено строително разрешение. При добра воля на кмета и Общинския съвет този дългоочакван проект може да бъде реализиран.  Същото важи за източната и южната част на Форума.  С реализацията им ще се продължи последователната политика, която водим от много години.  До дни и този проект ще има строително разрешение. Макар и сега централният площад да изглежда добре, след реставрацията, консервацията и експонацията на източната и южната част от форума, зоната ще придобие завършен облик.  Стойността на проекта за кино Космос е 6 млн. лв. с ДДС, а за форумите Юг и Изток – 10 млн. лв. Когато се изготвя капиталовата програма, ние ще заявим тези проекти.

- Какво ново ще се случва през 2023-а?

-  Много е важно да говорим на ниво политики, че ние продължаваме тенденцията от предишните два мандата финансирането на културата да бъде увеличавано. Средствата за Културния календар на Пловдив през 2023 г. са с 22 процента повече от миналогодишните. Сега е 2 908 000 лева, а през 2022-а – 2 408 000 лв. Това е важно, че наредбата е така написана, че средствата за културния календар трябва да се увеличават особено за частта проекти, които се избират на конкурсен принцип. По тази логика през 2024-а – бъдещата администрация ще има възможността да инвестира в проектите на конкурсен принцип близо 1 600 000 лв. или 55 процента от сумата за целия културен календар. Това е възможност за още повече събития, които да донесат радост на пловдивчани и гостите на града.

Макар да ни критикуват, че има повтаряемост на събитията всяка година, това не е така. Културният календар е амалгама от традиционни, но и съвсем нови неща. Ще дам пример за 2023 г. – фестивал на любителските театри, ще има концерт на световноизвестен изпълнител, диско фестивал с любопитни изпълнители от 80-те и 90-те години на 20 в.  „Pure Plovdiv” пък е проект, който със съвременни изразни средства ще обживи Младежкия център и Гребната база. Завръща се след отсъствие международният детски балетен фестивал „С любов към танца”. За първи път ще има електронен фестивал „Lost in Hill”. Жените от група РЪБ отново са се обединили. Те ще бъдат ментори на 10 млади художници, които ще създадат свои изложби. Това е символ на приемственост.  Ще имаме едно незабравимо откриване на Есенния салон на изкуствата с концерт в чест на Добрин Петков. В него ще се включат известни възпитаници на Музикалното училище. Другият проект, който според мен има шанс да се бори и за награда Пловдив през 2024 г., е на сдружение „Милчо Левиев”. Става дума  за концерти с филмова музика на композитора, а е малко известна тази част от творчеството му.  През цялото време ще се излъчват и кадри от тези филми. По този проект ще има и майсторски класове с Вики Алмазиду и други известни артисти от цял свят.

- Без съмнение археологическите обекти са една от причините в Пловдив да идват много туристи. Кои разкопки от миналата година ще продължат и през 2023-а?

- От страна на Археологическия музей има заявени повече средства за документиране на нови находки, излезли по време на работата на Небет тепе. Ще се продължи твърдо работата по разкопките на могилата в район Южен. Ще бъде любопитно какво ще открият археолозите.  Ще бъде изградено защитно покритие на ранновизантийските пещи на ул.” Гладстон”. Ще има художествено осветление и нова табела.