Хората, които приемат медикаменти три пъти дневно, могат да подготвят организма си за смяната на часовото време, като няколко дни преди нея изместват приема на лекарствата с по 10 минути всеки ден. Така в деня на връщането на стрелките графикът им ще бъде синхронизиран с новото часово време. Това съветва психиатърът д-р Веселин Герев по повод преминаването към зимно часово време на 25 октомври.

В нощта срещу неделя България ще върне стрелките на часовниците с един час назад. Точно в 04:00 часа те трябва да бъдат преместени на 03:00 часа, което ще осигури още един час за сън. Промяната обаче може да доведе до временно объркване на денонощния ритъм, предупреждава специалистът.

Най-осезаемо това се отразява на хората в активна възраст и на страдащите от хронични заболявания. Изместват се обичайните часове за прием на лекарства, хранене, приключване на работния ден, пътуване към дома и лягане. По думите на д-р Герев вечерната умора и нарушаването на обичайния ритъм могат да повишат риска от пътнотранспортни произшествия и трудови злополуки в края на работния ден.

Най-осезаеми могат да бъдат последствията в понеделник, когато хората трябва да се върнат към обичайните си задължения. При здравите хора в активна възраст адаптацията обикновено отнема около седмица.

Защо зимното часово време е по-близо до биологичния ни часовник

Въпреки че всяка промяна в ежедневния график може да предизвика дискомфорт, връщането към зимното часово време има и положителна страна. То съответства на астрономическото време и е по-близо до естествения ход на Слънцето.

Една от основните разлики ще бъде по-ранният изгрев. Сутрешната естествена светлина е важен сигнал за организма, който подпомага регулирането на циркадните ритми – вътрешните механизми, управляващи редуването на съня и бодърстването.

Излагането на дневна светлина след събуждане може да помогне за по-бързото приспособяване към новия график. Така организмът постепенно се синхронизира с естествения цикъл на деня и нощта.

Смяната на часовото време се прилага в България от 1979 г. Практиката обаче отдавна е обект на дискусии заради възможните последици върху съня, здравето и ежедневната активност. Д-р Герев посочва като пример Турция, където от години се запазва постоянно часово време, без сезонно преместване на стрелките.

Как да се адаптираме по-лесно към промяната

Макар връщането на часовниците да осигурява допълнителен час за сън, организмът може да се нуждае от известно време, за да се приспособи. Няколко лесни стъпки могат да направят прехода по-плавен.

На първо място, не пренебрегвайте съня. Неделната сутрин е подходящ момент за малко повече почивка, но е добре да се запази сравнително постоянен режим на лягане и ставане и през следващите дни.

Сутрешната светлина също има важна роля. Прекарването на известно време навън след събуждане може да помогне на биологичния часовник да се настрои към новия график. Това е особено полезно през първите дни след промяната.

Препоръчително е да се запази обичайният ритъм на хранене и физическа активност. Познатите ежедневни навици улесняват адаптацията и помагат да се избегне допълнително натоварване на организма.

Не бива да се забравя и практическата страна на смяната. Смартфоните, компютрите и повечето съвременни смартчасовници обикновено настройват часа автоматично. При механичните часовници и някои по-стари устройства обаче корекцията трябва да бъде направена ръчно.

Тази година преминаването към зимно часово време съвпада с президентските избори в България. Така че най-ранобудните избиратели рискуват да се окажат пред затворени врати на секциите, ако забравят да си сверят часовниците.