Шест месеца след идването на „Прогресивна България“ на власт обещаната промяна все по-трудно се разпознава в управленските решения. Цените остават сред основните тревоги на хората, предвидените бюджетни мерки пораждат недоволство, а на улицата започват да излизат различни професионални и обществени групи. Междувременно доверието в кабинета и одобрението на  самия премиер Румен Радев намалява прогресивно.

На този фон управляващите все по-често влизат в обяснителен режим, а политическата конфронтация измества разговора за конкретните резултати. Вчера Радев обяви, че който протестира, иска да въвлече България във война, а днес атакува предишните центрове на влияние и обвини Борисов и Пеевски. След това обеща разкрития за корупция и представи действията на институциите като начало на дългоочакваното възмездие. Но въпрос какво прави собственото му правителство, за да изпълни обещанията, с които спечели подкрепа,  остава. 

Доверието се топи, търпението също

Данните на „Маркет линкс“  показват осезаемо влошаване на оценките за управлението. Правителството получава 36% одобрение срещу 41% неодобрение. През юни съотношението е било обратното – 45% положителни срещу 30% отрицателни оценки.

Личният рейтинг на Радев също се променя. Доверието в премиера е 41%, а недоверието – 40%. Политикът, който дълго време се ползваше с положителен рейтинг благодарение и на президентския си образ, вече няма същата дистанция спрямо критично настроените граждани.

Недоверието в парламента също нараства – 64% неодобрение при 58% през септември. Само 18% от анкетираните заявяват доверие в Народното събрание.

Тези числа показват ясна тенденция: първоначалният кредит на доверие се изчерпва, а управлението все по-трудно може да разчита само на обещанията за промяна.

За какво протестират хората?

Недоволството има различни лица. Сред основните причини, посочвани от критиците на правителството, са галопиращите цени на стоки и услуги,  предвидените промени в данъчно-осигурителната тежест, увеличаващите се разходи за домакинствата, липсата на яснота за възнагражденията на младите лекари и отсъствието на убедителни решения за малкия и средния бизнес, двойното вдигане на осигурителните прагове в рамките само на няколко месеца, намаляването на минималната работна заплата и др.

Към тях се добавят тревогите за доходите на пенсионерите, подкрепата за семействата с деца, социалните помощи, както и разходите за имоти и автомобили.

Особено чувствителна е темата за бюджета. След като кабинетът представи плана си за 2027 г., се появиха критики, че мерките за ограничаване на публичните разходи са недостатъчни, докато се предвиждат нови тежести за бизнеса и работещите. В същото време липсват достатъчно конкретни гаранции, че разходите на държавата ще бъдат обвързани с по-добра ефективност и по-качествени услуги.

Не можем да подминем и липсата на каквито и да е структурни реформи. Вместо да свие разходите за издръжка на държавна администрация, правителството предлага симулативно съкращение от 10%, което реално спестява нищожните 0,04% от БВП. В същото време разходите за заплати в бюджетния сектор се увеличават с 5%, а за пенсии – с 8%, което засилва фискалния натиск върху работещите в частния сектор. В Министерството на вътрешните работи, в които вече близо 8 000 служители вземат едновременно заплата и пенсия, изобщо не се говори за реформи. В Министерството на здравеопазването се готвят за централизация на здравните инспекции, а в Министерството на образованието – учениците да учат по един учебник по история, литература и георграфия, вместо да се направи реален анализ на трагичните резултати от външното оценяване на учениците.

Така се очертава противоречие между очакванията за реформи и реалните решения: хората трябва да понесат допълнителни разходи, но не виждат убедителен отговор какво ще получат срещу тях.

Сред протестиращите са и младите медици, които отново поставят въпроса за достойното заплащане и условията на специализация. Студенти от НАТФИЗ настояват за промени в управлението на академията. Други граждани излизат с искания, свързани с националната сигурност и външната политика.

Това са различни каузи, но общото между тях е очакването държавата да решава проблеми, а не да ги обяснява.

Няма време!

В началото на управлението аргументът, бе че на новата власт трябва да се даде време. Всяко правителство има нужда от период, в който да подготви и приложи програмата си. Но вече измина половин година, откакто "Прогресивна България" е на власт. Управлението разполага със значителна парламентарна подкрепа и обществото има основание да очаква по-бързи решения по собствените му приоритети. Още повече когато именно промяната, борбата с корупцията и прекратяването на старите зависимости са били сред основните политически заявки.

Вместо това разговорът все по-често се връща към предишните управляващи. Те несъмнено носят отговорност за решенията, взети по време на техния мандат. Но това не освобождава сегашното правителство от отговорност за собствените му действия, бюджетни предложения и назначения.

Ако цените продължават да тревожат хората, ако бизнесът очаква нови тежести, а бюджетната политика не показва убедителен път към ограничаване на дефицита, обвинението към предшествениците не може да замести обяснението на сегашните решения.

Корупцията – обещание или политическо оръжие?

На заседанието на Министерския съвет Румен Радев обяви, че акцията в Сунгурларе е само началото на разплитането на корупционни схеми. При действията на ДАНС и ГДБОП в общината са иззети документи във връзка с обществени поръчки и съмнения за отклоняване на публични средства. Кметът Димитър Гавазов е от ДПС. Малко по-късно стана ясно , че антимафитотите са влезли и в община Белица и са арестували кмета Радослав Ревански, който е и зам. председател на ДПС.

Радев отправи остри критики към Бойко Борисов и Делян Пеевски, като заяви, че двамата губят контрол върху финансовите потоци и обществените поръчки.

"Няма да спрем, докато правоохранителните органи не стигнат до върха на олигархичната пирамида", увери още Радев. Още през август обаче премиерът обяви, че олигархията е „елиминирана“ от политическата власт. Което означава , че или тогава е прибързал с изводите, или олигархията много бързо се е възстановила.  

"Предната седмица Радев каза, че го развеселявам, не разбирам сега тази нервност по наш адрес.  Ние искаме да помогнем на правителството с предложения, които да предпазим дълговата спирала, в която влиза България. Затова апелираме, това е и работата на опозицията. И ако това е арогантно?! Или го развеселявам, или съм арогантен, не мога да намеря начина, по който да се изразявам. Може би трябва да спра аз и да вземем говорител, който да излиза и да говори. В изкуствения интелект има много хубав, мек тембър и може и през него да го правим", посочи Борисов на извънреден брифинг на партията и призова правителството да се заеме със задачите, които има. 

Според премиера Радев досега разследванията са срещали пречки в прокуратурата, но вече имало признаци, че правоохранителните органи започват да изпълняват функциите си.

Това са твърдения, които трябва да бъдат подкрепени с конкретни доказателства и резултати от разследванията. Акциите и иззетите документи сами по себе си не доказват вина. Обществото има нужда не само от гръмки заявки за предстоящи разкрития, а от прозрачни процедури, независими разследвания и съдебни решения. Защото другия филм вече сме го гледали, а българският данъкоплатец ежегодно плаща милиони евро обещетения на оневинени политици заради предизборни ПР- акции на различните правителства.

Именно тук е голямото изпитание пред Радев. Борбата с корупцията не може да се изчерпва с голи обвинения срещу политическите противници.

Отговорът на Делян Пеевски не закъсня. В парламента лидерът на „ДПС – Ново начало“ обвини премиера, че лично разпорежда полицейските акции и е съсредоточил прекалено много функции в ръцете си.

Пеевски насочи атаката си към Радев и неговия съветник Николай Копринков, като заяви, че именно те са върхът на олигархията. Той заплаши с нови разкрития за действията на хора в министерствата и енергетиката и предупреди, че натискът няма да доведе до желания резултат.

Така вместо разговор за конкретните резултати от управлението, политическата сцена отново се превърна в арена на взаимни обвинения. Радев твърди, че старите зависимости губят контрол над държавните ресурси. Пеевски отвръща, че новата власт концентрира влияние и използва институциите за политически натиск.

Кой от двамата има основание, не може да бъде решено с декларации от парламентарната трибуна. Отговорът ще  дойде от резултати,  факти, независими разследвания и действия на институциите, които не обслужват ничии политически интереси.

Виновен до доказване на противното

Проблемът пред Радев е, че вече трябва да отговаря не само за поведението на предишните управляващи, но и за собствените си решения. Ако протестиращите са недоволни от доходите си, данъците, цените или публичните услуги, от фентаниловите зобмбита по улиците, които се увеличават с всеки изминал ден,  не е достатъчно да им се обяснява кой е виновен за състоянието на държавата преди шест месеца.

Не е достатъчно и всяка критика да бъде поставяна в контекста на политически заговор или битка с олигархията. Борбата с корупцията и защитата на националната сигурност са важни теми, наред с необходимостта от отчетност за бюджета, доходите и качеството на управлението.

Данните на „Маркет линкс“ показват, че хората оценяват кабинета все по-критично. Започващите протести са още един знак, че общественото недоволство не може да бъде овладяно само с политическа реторика.

Радев дойде на власт с обещание за промяна. Сега въпросът не е дали предишните управляващи са допускали грешки, нито дали Борисов и Пеевски имат влияние. Обществото пита какво прави настоящото правителство, за да промени правилата, да ограничи корупцията, да овладее разходите и да подобри живота на хората.

Отговорът засега е : „Виновни са другите“ !