„Въвеждането на един учебник е първа стъпка към диктатура.“ С това предупреждение бившият ректор на Софийския университет акад. проф. Иван Илчев се обяви срещу идеята на премиера Румен Радев всички ученици да учат по един и същ учебник по български език и литература, история и география.

Позицията беше представена на пресконференция на преподаватели и учени от Софийския университет. Повече от 200 историци от СУ и Българската академия на науките вече са подкрепили подписка срещу предложението, направено от Радев на 15 септември.

Според академичната общност преминаването към един учебник за всеки предмет крие риск от политически контрол върху образованието, ограничаване на преподавателската автономия и налагане на единна интерпретация на историята и литературата.

Русия, Китай или демократичният модел?

Писателят и издател Захари Карабашлиев обърна внимание, че подобен модел се прилага в Русия и Китай, а от тази година и във Виетнам. По думите му единствената европейска държава, въвела такава система, е Гърция, която вече се връща към по-голямо разнообразие от учебници.

„В коя посока искаме да вървим – Русия, Китай и Виетнам, или Гърция, от която произлиза демокрацията?“, попита Карабашлиев.

Той постави и въпроса какви конкретни проблеми в образованието трябва да реши реформата и на какъв анализ се основава тя. Според него не са представени достатъчно аргументи защо е необходимо да се премахнат одобрените от Министерството на образованието и науката учебници.

„Лечение без диагноза е експеримент. Реформа без анализ е експеримент“, заяви писателят, като изрази опасения, че учениците ще се окажат част от промяна без ясна обосновка.

Карабашлиев припомни и думите на Радев от първия учебен ден, че министърът на образованието се е ангажирал с въвеждането на един учебник по трите предмета. „Към кого се е ангажирал министърът на образованието? Пред кого е поел този ангажимент? Защо тези три предмета точно?“, попита той.

Един учебник няма да реши проблемите, смятат преподавателите

Деканът на Историческия факултет на СУ проф. д-р Мира Маркова подчерта, че всички учебници се изготвят по държавни учебни програми, стандарти и изисквания и преминават през процедура за одобрение от МОН.

Според нея наличието на различни учебници не е причина за проблемите в образованието. Напротив – премахването на разнообразието може да ги задълбочи.

„Единствен учебник ще накърни качеството на образованието и способността за критично мислене“, предупреди Маркова. По думите ѝ ограничаването на различните гледни точки противоречи на принципите на плурализма и демокрацията. Срещу предложението се обяви и деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева. Тя посочи, че преподаването на литература изисква гъвкавост, а учителите избират подходящи произведения и материали според интересите и потребностите на учениците. Според нея налагането на един учебник би ограничило правото на избор, би накърнило педагогическия процес и би отнело част от професионалната самостоятелност на учителите. Личева предупреди и за риска децата да загубят интереса си към четенето, ако обучението се превърне в механично следване на един-единствен модел.

„Преминаването към един учебник означава, че българската образователна система ще извърви пътя обратно към ограничаващия режим, характерен за недемократичните общества“, заяви тя.

Опасения от политически контрол върху историята

Проф. д.н. Веселин Янчев от Историческия факултет направи паралел с периода след 19 май 1934 г., когато в България е установен авторитарен режим. Според него подобна образователна политика може да доведе до фаворизиране на учени и преподаватели, чиито възгледи съвпадат с тези на управляващите.

Янчев изрази опасения, че единният учебник по история би поставил авторите и издателствата под по-пряк контрол на образователната администрация. Според него това създава предпоставки за налагане на определена политическа интерпретация на миналото.

Проф. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания към БАН също предупреди за риск от политическа цензура и пренаписване на историята според вижданията на властта. „Един учебник означава политическа цензура и пренаписване на историята такава, каквато те са решили“, заяви той.

Палангурски направи паралел между ограничаването на парламентарните дебати и намеренията за промени в образованието. Според него концентрирането на контрола върху учебното съдържание може да превърне учителите в изпълнители на решения, взети извън класната стая.

Акад. проф. Иван Илчев също постави под съмнение възможността при един-единствен учебник да се гарантира независимост на съдържанието. „Искам да видя дали някой има достатъчно богата фантазия, за да си представи как, ако са предложени два учебника – един, който симпатизира на властта, и един, който не симпатизира, властта ще избере втория“, коментира той.

„Натам ли вървим?“

Преподавателите предупреждават, че въпросът за учебниците не е само административен или педагогически, а засяга и начина, по който се изграждат граждани със самостоятелно мислене.

Доц. Светослав Живков от Историческия факултет на СУ посочи, че обществената реакция ще бъде решаваща за това дали ще бъде допуснато пренаписване на историята. Като пример той даде начина, по който в учебното съдържание се представят исторически събития като Холокоста. 

Карабашлиев пък направи аналогия с антиутопията „1984“ на Джордж Оруел, в която властта налага собствена версия за действителността. „Натам ли вървим?“, попита писателят.

Учените настояват идеята за един учебник да бъде преразгледана и образователните промени да се основават на анализ на реалните проблеми в системата, а не на предварително поети ангажименти.

Предстои отвореното писмо на преподавателите и учените, подкрепено с подписката, да бъде внесено в Министерския съвет и други институции.