Европейският парламент призова българския министър-председател Румен Радев да съчетае призивите за съюзническа солидарност с конкретни действия в лицето на растящата руска заплаха в Черно море.

В остра и критична резолюция, приета днес с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“, евродепутатите изразиха сериозна загриженост от неясния и колеблив отговор на българското правителство спрямо действията на Москва. Те изразиха съжаление заради слабата според тях дипломатическа реакция на София и разкритикуваха забавеното участие на страната в ключови отбранителни инициативи.

Специално най-острата критика е внесена от германския "зелен" евродепутат Сергей Лагодински, роден в СССР.

В текста се отправя изричен ултиматум към кабинета в София. Правителството не трябва да отлага повече, а официално да потвърди участието на България в инициативата на НАТО за противодействие на дронове най-късно до 30 октомври.

Евродепутатите признават бързите усилия на българските и румънските морски спасителни служби, граничната полиция и преминаващите търговски кораби за оказване на помощ на атакуваните плавателни съдове. На този фон обаче политическото поведение на българското правителство е оценено като недостатъчно решително. Европейският парламент настоява за незабавна промяна в курса на София и преминаване от декларации към реални стъпки за гарантиране на сигурността в региона.
Спешна нужда от подкрепа за България и Румъния

Резолюцията извежда на преден план необходимостта от по-голяма подкрепа от страна на ЕС за България и Румъния. Документът призовава държавите членки на ЕС в сътрудничество с НАТО да помогнат на двете страни за ранното откриване и проследяване на враждебни дронове, които застрашават корабоплаването. За целта се изисква:

• бързо привеждане в действие на инициативата за център за морска сигурност на ЕС в Черно море за защита на критичната инфраструктура;

• пренасочване на неизразходваните средства на ЕС по инструмента „Действие за сигурност за Европа“ (SAFE), за да се помогне на Румъния и България да се справят с настоящите предизвикателства пред сигурността;

• засилване на защитата и устойчивостта на проектите за подводни телекомуникации, пренос на електроенергия и кабели за данни чрез засилено наблюдение и механизми за бързо реагиране;

• адекватно финансиране на нуждите на отбраната в Черноморския регион в бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС.

 

Осъждане на руската ескалация и искане за военноморска операция

Членовете на Парламента решително осъждат ескалацията на руската война срещу Украйна в Черно море и посочват Русия като основен фактор за влошаването на ситуацията в региона. Москва е пряко отговорна за последните смъртоносни атаки срещу граждански търговски кораби край бреговете на България и Румъния, както и за многократните нарушения на румънското въздушно пространство. Според евродепутатите тези нападения не са случайни инциденти, а ясна тенденция за систематично атакуване на цивилни плавателни съдове.

Вследствие на тези смъртоносни удари Парламентът настоява ЕС и държавите членки да обмислят разполагането на военноморска операция в Черно море. Евродепутатите подчертават, че свободата на корабоплаването и морската сигурност са неделима част от сигурността на източния фланг на НАТО и на делтата на Дунав. В допълнение Северноатлантическият пакт е призован да обмисли нова отбранителна инициатива за Черно море на базата на проекта „Черноморски страж“, като се акцентира върху критичното значение на по-тясното регионално сътрудничество между България, Румъния и Турция.

От „Възраждане“ против резолюцията, от БСП се въздържаха

8 от общо 17 български евродепутати подкрепиха резолюцията, става ясно от поименната проверка на вота. Това са Андрей Ковачев, Илия Лазаров, Ева Майдел, Андрей Новаков и Емил Радев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП), либералите Илхан Кючюк от ДПС и Христо Петров-Ицо Хазарта от ПП, както и консерваторът Танер Кабилов.

„Против“ гласуваха двама от „Възраждане“ и групата „Европа на суверенните нации“ (ЕСН) – Станислав Стоянов и Рада Лайкова.

Въздържаха се консерваторите Елена Йончева и двамата социалисти – Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова.

Във вота не взеха участие Радан Кънев (ДБ/ЕНП), Никола Минчев от ПП и „Обнови Европа“ (ОЕ), консерваторът Ивайло Вълчев от ИТН и Петър Волгин от „Възраждане“ и ЕСН.