В разгара на световното първенство по футбол е моментът да си спомним кой за първи път донесе истинска футболна топка на българските деца и създаде спортното движение. В края на 19 век по молба на България, Швейцария изпраща в Родината ни десетина учители по гимнастика, с ред които Луи Айер. Отдаден на любимото си занимание – спорта, Айер опознава нашия народ, оценяа неговото достойнство и се влюбва. Той въвежда в българското общество, спортове като лека атлетика, бокс и т.н. и учредява първите спортни дружества, наричани „Юнашки“.

Началото на Балканската война сварва Луи Айер като учител в Русе. Знаейки за какво точно се борят сънародниците от новата му родина, той се записва за доброволец, изнася една маса пред училището и заедно със своя син започва да записва и други, желаещи да се борят за освобождението на българските земи. Сформираната войскова част от негови възпитаници остава в историята като „Юнашки легион“ и взема дейно участие в състава на македоно-одринското опълчение. Самият той проявява огнена храброст и доблест и бива произведен като офицер и награден с два кръста за храброст.

Луи Айер защитава България и в Междусъюзническата война. А след края ѝ, когато френскоезичната преса започва да залива Родината ни с помия, той написва истината в своята книга „Pro Bulgaria” и я издава на френски език. Това му спечелва слава из цяла Европа. Когато започва Първата световна война, Айер отново се записва като доброволец, но тъй като личността му е станала безценна, Генералният щаб се опитва да го „спаси“, като го разпределя в обоза. Поручикът приема болезнено това, защото целта му е да е на фронта, заедно с юнаците и да се бори за благородната кауза, обединила целия български народ под знамената. Неговият остър протест му помага да е на фронта, между курщумите. Луи Аейр умира във военно-полевата болница на Дойранската позиция . За съжаление, някои концепции в българската историография стават причина името му да е все по-малко познато. А неговата „Pro Bulgaria” повече от 100 години не е издадена на български език.

Днес, 105 години по-късно, читателят вече може да разлисти книгата на български. И това, което ще му каже поручик Айер, ще го накара да се замисли каква история сме учили и защо? Книгата е преведена по инициатива на адв. Станислав Станев от Пловдивската адвокатска колегия, а преводачи са Евгени Иванов, също пловдивски адвокат и Димитър Ангелов – докторант по международно право и международни отношения в Юридическия факултет на Пловдивския университет. Самото издаване става факт, благодарение на дарители, съществена част от средствата са предоставени от фондация „Българска памет“ на доктор Милен Врабевски.

Представянето на книгата в Пловдив ще бъде на 06 юли, петък, от 18:30 в 6-та аудитория на Пловдивския университет. Организаторите възнамеряват да изненадат своите гости, като им разкажат и покажат любопитни факти около гроба на Луи Айер, за който се пише, че е в село Чаушли, но все още не е открит.