Сагата с двойното убийство в Пловдив, подсъдим за което е експолицаят Венцислав Караджов, продължава в Апелативен съд. Караджов жали наложената му на първа инстанция доживотна присъда, като в жалбата му е посочено, че иска отмяна на решението и настоява да бъде оправдан. 

Днес в съдебното заседание отново бе призована тъща му – Мария Рекина. Жената пристигна от Гърция, където работи в момента. Тя трябваше да обясни, къде е бил Венци Караджов по време на убийството на Божура и Цветан.

„Дъщеря ми и зет ми бяха цял ден в Брацигово. Около 5-5:30 се прибраха. Каля подготви храна за кучето, но Венци бе уморен и я помоли тя да отиде сама. Дъщеря ми тръгна към 7:30 часа. Зет ми остана вкъщи, легнал на дивана. Каля бе с пикапа, за да го прибере в гаража, тъй като валеше, а предното стъкло на автомобила пропуска вода. Каля се прибра и в 8:30 седнахме да вечеряме всички – аз, Алекс, Каля и Венци”, каза пред магистратите Мария Рекина. След тези й думи съдебният състав констатира, че има противоречие от днешното й изявление и дадените в досъдебното производство обяснения.

На 26 май 2016 година, тя е заявила, че Каля и Венци са излезли заедно и са отишли в къщата на старите Караджови, за да хранят кучето. Дъщеря й се прибрала сама и й казала, че Венцислав е на оглед на кола.

На въпроса от страна на председателя на състава, кое е вярно, Рекина категорично заяви, че думите й днес са истината.

„Бях принудена да кажа тези думи. Върху мен бе наложен ужасяващ психически натиск. Той започна на 25 май в София. Там ме разпитваше, без да присъства с мен адвокат, Десислава Льольова и нейният колега. Въпросната жена ми крещеше, обиждаше ме, че съм изрод, че ако прикрия Венци и мен ще убие. Заплаши ме, че ще обвини цялото семейство, че сме организирана група и всички сме участвали в убийството. Били сме семейство Фрнкенщайн. Как зет ми е обучавал Алекс да убива, детето ще го пратят в ТВУ,където ще го изнасилват и бият. През цялото време мълчах и това я изнерви. Удари по масата и вдигна ръка срещу мен, но не ме удари. Каза ми, че може да ми уреди прокурор, на който да кажа, че съм свидетел на убийството и че Венци го е извършил. После ще ме направят защитен свидетел и всичко ще е наред, както за мен, така за Алекс”, заяви Рекина под клетва .

Тя разказа още, че след беседата в столицата й е била връчена призовка още същата вечер да се яви в Пловдив, отдел Криминална полиция на улица „Петко Д. Петков”. Рекина с адвоката и дъщеря й веднага тръгнали за града под тепетата. В 9 часа са били на уреченото място, където отново сама е била качена в стая за нова беседа.

„Стаята беше пълна с полицаи, всички ми викаха и крещяха да признавам къде е бил Венци, че той е убиецът. Зам. директорът Георги Георгиев ме заплаши, че имали доказателства, че цялото семейство сме били на мястото на убийството, че сме виновни и че ще умрем по затворите. Алекс пък ще го пратят в интернат, ще го бият, изнасилват и тормозят. Ще му стъжнат живота. Георгиев, след като мълчах и дума не проронвах, ме стисна за ръката силно и ми навря главата в снимка, на която бе запечатана убитата Божура. „Проклинам те да се събуждаш и да заспиваш с образите на труповете” ми крещеше Георгиев. След това друг полицай  ми каза, че има записи от камерите, на които се вижда как Венци убива родителите си. Аз поисках да ги видя, но той не ги показа. В стаята доведоха една жена. Същата седна на компютъра и полицаите започнаха да й диктуват уж моите показания, в които казвам, че Венци е убиецът. Отказах да ги подпиша и отново се започна тормоза. Вече беше след 5 часа, уморих се, реших, че ако изменя показанията си, ще оставят семейството ми на мира. Затова казах, че Венци е тръгнал с Каля към къщата, за да хранят кучето”, допълни Рекина. И тези думи породиха съмнения у страна на съда. Те прочетоха част от разпита на 26 май 2016 година, в които Рекина е казала, че сменя показанията си, не за да предпази Алекс и Каля, а за да оневини Венцислав Караджов.

„След като записаха новите показания ми дадоха протокола. Не го прочетох целия, половината го четох през ред. Исках само по-бързо да се свършва всичко. Не помня да съм казала тези думи. Страх ме беше за детето. Исках да не го тормозят и да не се гаврят с него. То беше още дете”, каза Рекина.

След разпита на Рекина, заседанието бе отложено за нова дата.