Само два дни преди президентските избори Илияна Йотова предприе ход, който изглежда едновременно категоричен и политически удобен. Държавният глава обяви, че ще поиска оставката на началника на Националната служба за охрана генерал-майор Емил Тонев след инцидента с журналистката Соня Колтуклиева пред централата на „Прогресивна България“.

Няма съмнение, че действията на охранителя трябва да бъдат разследвани и че при установени нарушения следва да има последствия. Но политическата реакция на Йотова поставя въпроси извън конкретния инцидент.

Щеше ли президентът да поиска оставката на Емил Тонев със същата категоричност, ако изборите не бяха след два дни? И не се ли превръща един действително сериозен инцидент в удобна възможност за кризисен пиар, чрез който Йотова да се дистанцира от скандала, жертвайки дългогодишния началник на службата?

Противоречието е в това, че Йотова демонстрира решителност срещу човек, който повече от шест години оглавява НСО с доверието на президентската институция. В същото време политическата формация, пред чиято централа се разигра инцидентът – целият облепен с плакати на Илиян Йотова, запазва почти пълно мълчание.

Защо „Прогресивна България“ мълчи?

Случаят не се разигра по време на случайно публично събитие, а пред партийната централа на управляващата „Прогресивна България“. Пострадалата журналистка се опитваше да получи отговор от един от най-високопоставените представители на властта – председателя на парламента Михаела Доцова. След инцидента Доцова посети Колтуклиева във Военната прокуратура и изрази съжаление за случилото се.

На този фон партията не представи ясна официална позиция, а премиерът Румен Радев, чиято политическа формация е пряко свързана със случилото се, също не излезе с публична реакция. Още повече, че на видеото се вижда как по време на инцидента от партийната централа излизат няколко мъже, които подминават падналата на земята жена без някой дори да се опита да й подаде ръка да стане или да й окаже някаква помощ. 

Защо? Нима отговорността се изчерпва единствено с действията на НСО? Няма ли политическа отговорност и за поведението на представителите на управляващото мнозинство?

Получава се удобна ситуация, в която вината и общественото недоволство се насочват изцяло към охранителната служба, докато управляващата партия остава встрани от скандала. Йотова поема инициативата с искане за оставка, но не настоява публично за политическа отговорност от хората, които представляват същото управление.

През 2024 г. Радев защити Тонев след катастрофа със загинал човек

Още по-показателно е сравнението с друг тежък инцидент, в който участва автомобил на НСО.

На 16 май 2024 година край Аксаково катастрофира автомобил на службата, превозващ тогавашния съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. При сблъсъка загина мъж, а съпругата му беше тежко ранена.

Емил Тонев и тогава беше начело на НСО, а Илияна Йотова заемаше поста вицепрезидент.

Ден след трагедията президентът Румен Радев беше попитан дали има основания за смяна на ръководството на службата. Отговорът му беше категоричен:

„Инциденти е имало през всички години, откакто го има НСО, и то много по-тежки. Не намирам основание към момента, специално заради този инцидент да има промени.“

Тогава държавният глава призова да се изчакат резултатите от разследването и защити професионализма на служителите на НСО.

Така същественият въпрос, който остава е  за принципа, по който президентската институция преценява отговорността на ръководството на службата.

През 2024 г. при трагедия с човешка жертва Радев заяви, че не вижда основание за кадрови промени още преди окончателното изясняване на обстоятелствата.

Днес Йотова поиска оставката на същия директор, докато все още очакваше резултатите от проверката за инцидента с Колтуклиева.

Какво се промени – стандартът за отговорност или политическата обстановка?

Илияна Йотова беше вицепрезидент на Румен Радев по време на катастрофата край Аксаково. Не е известна нейна публична позиция, с която тогава да се е разграничила от оценката му за ръководството на НСО.

Това поставя въпроса дали настоящата ѝ категоричност е резултат от принципна промяна в разбирането за отговорността, или е продиктувана от съвсем конкретния предизборен момент.

От повишение и нов мандат до искане за оставка

Само три месеца след катастрофата край Аксаково, на 20 август 2024 г., Румен Радев подписа указ, с който удостои Емил Тонев с висшето офицерско звание „генерал-майор“. Година по-късно, на 20 август 2025 г., президентът отново подписа указ за преназначаването му начело на НСО за нов срок.

Тонев е един от най-близките на Радев, а той неведнъж е  отхвърли искането на различни правителства за освобождаването на началника на НСО.

И тук възниква следващият въпрос: Защо човек, който толкова години е получавал доверието на президентската институция, изведнъж се оказва неприемлив само часове след инцидент, чиято служебна проверка все още не е приключила?

Принципи или целесъобразност?

Илияна Йотова е едновременно е действащ президент и кандидат за нов мандат. Всяко нейно публично решение в последните часове преди гласуването неизбежно има и политическо измерение.

Пострадала журналистка, обществено възмущение, критики към управляващите и искания за оставки от опозицията – подобен скандал може да се превърне в тежък удар върху кандидатурата ѝ.

Решението да бъде поискана оставката на Емил Тонев позволява на Йотова да демонстрира бърза реакция и нетърпимост към насилието, без да влиза в открит конфликт с „Прогресивна България“ и нейното ръководство. Точно затова съмнението за кризисен пиар е напълно основателно.

И ако Емил Тонев действително носи отговорност за натрупани пропуски в работата на НСО, защо тези проблеми не са били основание за действия по-рано?

Така Йотова е готова да се раздели дори с дългогодишен ръководител, ползвал се с доверието на Румен Радев, когато запазването му започва да носи предизборни рискове. Това поставя под въпрос не толкова правото ѝ да поиска оставка, колкото последователността на мотивите ѝ.

Най-важният въпрос остава без отговор: Ако президентските избори бяха след две години, а не след два дни, щеше ли Илияна Йотова да поиска главата на Емил Тонев със същата категоричност? Отговорът изглежда риторичен.

 

Президентът Йотова: Ще поискам оставката на шефа на НСО

Задържаха гарда на НСО, избутал Соня Колтуклиева пред централата на ПБЖурналистиката също е дала показания в прокуратурата, след като е получила медицинска помощ

Ивайло Симеонов за НСО: Страшно е, когато държавата използва силата си срещу човека

Шефът на НСО готов да подаде оставка