Двама полицаи отказват подкуп и това се превръща в централна новина. Младите служители смутено отговорят на въпроси,  обясняват че честта и достойнството са по-важни от сметките, искрено се възмущават, когато журналистите ги питат за корупцията в МВР. Форумите изригват с постове „за” и „против” постъпката им. Някои ги наричат „тъпаци”, други „герои”,  трети предлагат да им бъде издигнат паметник. Реакцията на обществото в този случай  показва до каква степен на разпад е стигнала ценностната ни система. Не е ли абсурдно да се награждава някой за работата, за която му се плаща да върши (съответно и да не върши)? За това че не е злоупотребил със служебното си положение? За това че не е извършил престъпление по служба? И ако това е така, това означава ли, че обратното е масова практика? В такъв случай всеки държавен служител, който не е взел подкуп, може да поиска да бъде награден.

В никакъв случай не омаловажавам постъпката на двамата служители. Въпреки не особено високия рейтинг на вътрешното министерство, в него продължават да работят съвестни и почтени служители. На които всяко следващо правителство обещава светло бъдеще, а в последствие прецаква. Обезсърчението, липсата на периспектива, в комплект със „заразителния” пример на колеги, които повишават стандарта си на живот по гореспоменатия начин, карат мнозина да преосмислят приоритетите си. 

Случката с отказания подкуп вероятно трябва да мине под рубриката „добрата новина”. Всъщност тя показва тъжната реалност, в която живеем.

Парашкева Иванова