В Трето РПУ полицаи вършат престъпления. Това е заглавието на текст, публикуван във вестик "Марица" в далечната 2009-та година. Той разказва за привилегирована група служители, гравитираща около сина на  тогавашния кмет на община „Марица" Запрян Дачев - Иван Дачев, които се ползват с благоволението на ръководството, а то се отнася с тотална безкритичност към грешките и нарушенията на хората от „триото на Дачев". 

Миналата седмица, след арестите на началника на Трето районно Самуил Хаджиев и още няколко полицейски служители от същото управление, известният пловдивски адвокат Красимир Елдъров в свой пост в социалната мрежа припомни скандала, като направи паралел между политическата обстановка тогава и сега и не пропусна да отбележи, че в крайна сметка съдът е оневинил всички. 

Сега сме 2021г., в ситуация след и преди избори и темата пак е същата. Въпросът е дали след време новините няма да са същите, е риторичният въпрос на г-н Елдъров. 
 
Всъщност може би точно там е заровено кучето. Далеч не всички, които съдът обявява за невинни, са такива. За вината на някои от тях просто обвинението не може да събере достатъчно доказателства. А и когато полицаи разследват колеги, винаги разследването някакси сантиментално се претупва. 
 
Само че, щетите остават. Веднъж плъзнала, заразата трудно се изкоренява. Алчността е вирус, който прониква дълбоко. В комбинация с липсата на мотивация и тотална безнаказаност, резултатите са плашещи. 
 
Действията на полицаите преди 12 години изглеждат като детска игра в сравнение с престъпленията, за които прокуратурата е повдигнала обвинения срещу Самуилов и подчиненените му. Ако през 2009 година служител от районното е заловен да краде от шкафче от СПА цинтъра на новотела, то сега началникът на същото районно е уличен в опит за кражба на 500 кг марихуана. Ако тогава полицай предупреждава обвиняем по дознание за предстоящ разпит, то сега Атанас Качаков директно отвлича "заподозрян" , нахлузвайки му качулка на главата, а след това го пребива и насилва в опит да изтръгне самопризнания. И то не за да разкрие тежко престъпление, а за да разбере, кой е обрал плантация с "полицейска трева". Ако преди 12 години полицаи са притискали свидетели да променят показанията си, за да си "вържат" престъплението като разкрито, то днес техните "наследници" манипулират тестове, подхвърлят документи, фалшифицират документи от проверки, крият доказателства по дела. 
 
И сега мнозина смятат, че в каквото и да бъдат обвинени полицейските служители, те няма да бъдат наказани. Във времето обвиненията ще изтлеят, а най-лошото, което може да им се случи, е да бъдат уволнени. 
 
Акцията на Вътрешна сигурност в Трето районно съвпадна с рокадите в МВР, които предприе служебното правителство. Това придаде политическа окраска на операцията, макар, че Окръжният прокурор Румен Попов изрично подчерта, че се работи по сигналите от 6 месеца. Бившият вече шеф на дирекция "Вътрешна сигурност" Стефчо Банков допълнително наля масло в огъня, като заяви, че бил натискан да арестува полицаи в Пловдив без доказателства. Твърдение, което е далеч от истината, тъй като арестите са извършени точно въз основа на доказателствата, събрани от служителите на същата дирекция. Дали обвинените служители ще получат наказания за провиненията си или ще се превърнат в политически "мъченици" , все още е рано да се каже. Но второто едва ли ще изненада някого, след като въпросният Иван Дачев през лятото на 2020 -та бе един от лидерите на протестите в Пловдив, като се представяше за жертва на системата. 
 
Всъщност както Дачев, така и новите  "престъпници под пагон" от Трето районно при определена гледна точка са жертва на системата. На системата, в която реформите се изразяват в смяна на началниците след всеки избори. Системата, в която протекцията на висшестоящите струва повече от професионализма, а партийната обвързаност гарантира стремителна кариера на иначе "безпартийните" служители. Система, обслужваща бизнесинтереси.  Системата, към която гражданите имат ниско доверие, но в същото време има огромен бюджет. Системата, в която въпреки всичко, десетки достойни служители се опитват да работят. 
 
Реформата в МВР закъснява вече 30 години. Нито едно правителство нямаше воля дори да я започне. Опитите за промени обикновено стигаха до спорове за различните социални придобивки и приключваха там. Затова и в момента МВР е колос на глинени крака, който няма сили да се самореформира. От служебното правителство, естествено, никой не очаква чудеса. То трябва да се погрижи за изборите. Въпросът е дали след това ще има кой да се погрижи за МВР? Или пак някой ще изпраща поздрави, но без да се извинява.