Китайски учени откриха в провинция Хъбей най-старата скала, идентифицирана досега в Азия, предоставяйки рядка възможност да се надникне в най-ранните етапи от историята на Земята.

Находката е направена в окръг Лулун, където древната скала, представляваща гранитен гнайс, се разкрива на повърхността на площ от едва около 15 квадратни метра – приблизително колкото малка стая, съобщи CCTV News, позовавайки се на Китайската геоложка служба към Министерството на природните ресурси.

Възрастта на скалата е приблизително 3,95 милиарда години. Тя датира от период, когато Земята все още е била в ранния етап от своето развитие. Възрастта на планетата се оценява на около 4,6 милиарда години, което означава, че откритият образец се е формирал приблизително 650 милиона години след нейното образуване. Скалите от този толкова ранен период са изключително редки.

Досега за една от най-старите широко признати скални формации се смяташе гнайсът Акаста в Канада, чиято възраст се оценява на около 4 милиарда години. Новото откритие измества със 150 милиона години досегашния възрастов рекорд за най-старите известни скали в Китай и скъсява разликата с най-старите известни скали в света до около 50 милиона години.

Учените са установили възрастта на скалата чрез анализ на миниатюрни цирконови минерали, включени в нея. Те действат като своеобразни природни капсули на времето, съхраняващи информация за ранната история на Земята.

Определянето на възрастта обаче е само първата стъпка. Допълнителният анализ на химичния състав на скалата е разкрил още две важни особености, които могат да хвърлят нова светлина върху ранното развитие на планетата.

Първо, резултатите показват, че процеси, подобни на съвременната субдукция на тектоничните плочи, може да са протичали на Земята още преди 3,95 милиарда години. При субдукцията материал от земната повърхност се придвижва в дълбочина, понякога на десетки километри под нея. Това би означавало, че подобна геоложка активност е започнала значително по-рано, отколкото се смяташе досега.

Второ, изследването предполага, че мащабното разделяне и обособяване на земната кора и мантията вече е било започнало преди около 4,3 милиарда години. Това предоставя нови доказателства за възстановяването на процесите, чрез които Земята е придобила сегашния си вътрешен строеж в най-ранния етап от своето съществуване.