След почти осем години в Германия, в които взима специалност по хирургия и успява да спечели уважението на колеги и пациенти, д-р Радослав Дончев избра да се върне в родния Пловдив. На въпроса защо, който чува ежедневно, отговаря без колебание – иска да прилага всичко научено тук. И е убеден, че в България ще бъде много по-полезен и ценен.

„От самото начало знаех, че това е временно. Не съм имал никакви колебания да остана в Германия”, откровен е д-р Дончев.

Той отраства в лекарско семейство. Майка му и сестра му са интернисти, зет му – анестезиолог. В рода му има педиатри и кардиолози. Той обаче решава да се посвети на хирургията. След като завършва Френската гимназия, е приет в Медицински университет – Пловдив. Казва, че е изключително доволен от образованието, което получава тук. Успява да го оцени и по-късно, сравнявайки български и немски колеги.

„Ние сме много по-добре подготвени теоретично при завършване на медицина. Те са по-прагматично подготвени и насочени към конкретни специалности. Колегите там още от стажа знаят с какво ще се занимават и си търсят активно места преди дипломирането. Но университетското образование за медицина в България, конкретно за Пловдивския медицински университет, е на много добро ниво”, отчита медикът. Дори синът на професора, който го изпитвал за специалност в Дюселдорф, в момента учи в Пловдивския медицински университет. И е много доволен.

След завършването на университета д-р Дончев работи два месеца в Бърза помощ, след което е назначен в Окръжна болница в екипа на доц. Таньо Стефанов. Отчита, че за две години там успява да научи много неща, особено от класическата отворена голяма хирургия. Проблемът е, че няма места за специализации.

Малкото му колеги, които успели да стигнат до тях, трябвало да работят и да си плащат. Или да подпишат заробващи договори с държавните болници, че ще останат там за определен период. И това го принуждава да потърси възможност за специализация в чужбина.

В началото се интересувал конкретно за Англия и Франция, защото знае езиците. Тогава се търсели основно анестезиолози, лични лекари, психиатри, но не попада на адекватна оферта за хора, които искат да се занимават с хирургия. Въпреки че не знае и дума немски, се запознава и с възможностите за Германия. Разбира, че там системата е много либерална. Лесно се влиза за специализация, почти във всяка болница човек може да започне да специализира. По-малките болници имат разрешително за година-две. След това трябва да се смени лечебното заведение. Това е обичайно там.

„Реших, че вместо да се вайкам, по-добре да науча немски”, казва младият лекар.

По интернет намира координати на агенции в Германия. Те му предлагат няколко места и той приема оферта за Югозападна Германия, където времето е по-хубаво. Без проблем покрива изпитите по език и медицина и работи като специализант първо в Клиникум Мителбаден в Баден-Вюртемберг, а след това в “Санкт Бернард Хоспитал” Камп-Линтфорт, Нордрейн-Вестфалия. В Дюселдорф придоби специалност Висцерална хирургия.

Междувременно при него отива и съпругата му, анестезиологична сестра.

Д-р Дончев обяснява, че в Германия има много добре систематизирана програма за обучение, ротации в интензивни и в спешно отделение. Почти няма лечебно заведение, в което лекарят да отговаря само за своята специалности, и навсякъде се дават интердиспицлинарни дежурства. Интернистът поема и кардиологични, гастроентерологични, дори и неврологични спешни случаи. Хирургът пък гледа и травматологични, съдови, понякога дори неврохирургични пациенти. Това е напрягащо в началото, но в дългосрочен план дава много –поглед върху цялата хирургия, уважение към другите специалности.

„Мога да кажа, че сме оперирали почти всичко, и то с голям обем. Естествено, не е било лесно в началото, но аз имах късмета да бъда един от първите лекари, които нов амбициозен шеф назначаваше в клиниката. На практика за няколко месеца се подмени целият екип. Лоялността, която проявих във времето, ми се разплати като редовно, дори повече от очакваното участие в операционната. За което съм много благодарен”, спомня си д-р Дончев.

С течение на времето започва да се специализира и да се фокусира към по-голямата коремна хирургия, която е и неговата страст. През 2020 г., взимайки специалност, е назначен като шеф екип. Но чувствайки се готов да работи самостоятелно в операционната, му се приискало още по-силно да се върне в България и да прилага наученото тук.

А и в Германия никога не успял да си почувства у дома. „Германците са консервативни хора. Първите няколко секунди от всеки разговор, особено в първите години, усещаш, че си чужд на хората там. Но в крайна сметка на ежедневно ниво, като ни обхване рутината в екипа, не съм усещал, че съм чужденец. Става въпрос за работата. Да учи човек хирургия в Германия, особено частта в операционната, е истинско удоволствие. Дисциплината е много изразена. Взаимоконтролът е изразен. Мога да кажа, без да преувеличавам, че на мястото, където учих хирургия, работехме по учебник. Дори и нещата, които не завършват оптимално за пациента, с чиста съвест можеш да кажеш и на роднините, и на колегите си, а и на себе си: Направихме го по гайдлайн, просто в този случай човекът нямаше късмет”, разказва хирургът.

Извън работата обаче животът в Германия е доста сив. Много уреден, тих, спокоен за този, който обича тишината и спокойствието. „Ние с жена ми като млади хора преценихме, че в момента ни е прекалено тих и спокоен. И както масата от моите чуждестранни колеги и приятели, постоянно правехме планове кога ще се приберем”, допълва той.

Още по-тежко им било по време на пандемията от COVID-19, тъй като мерките били строги. Тежала им и носталгията, далеч от приятели и близки. Всичко това ускорило прибирането им и заедно с двете си деца посрещнали новата 2022 г. у дома. А от началото на февруари започва работа в МБАЛ „Света Каридад” в Пловдив.

„Някои от колегите ми си тръгват от България заради липсата на уважение, на пари. При мен беше само временно, от практична гледна точка. За да мога да си науча професията, поне до една степен да съм самостоятелен, на високо ниво, и да се върна да я упражнявам отново тук. Другите неща със заплащане, отношение, при мен не са били фактор. Ако бяха, може би нямаше да се върна. Смятам, че за годините, в които не съм бил тук, нещата са се подобрили. Въпреки че промяната не е някакъв квантов скок, е осезаема. Поне за мен. Смятам, че и в отношенията между лекари и пациенти също има позитивно развитие. Има по-добра търпимост от двете страни и по-голямо доверие. И това трябва да се подобрява още повече, за да достигнем така бленуваните западни стандарти”, казва д-р Радослав Дончев.

Той обаче е на мнение, че нашият манталитет, географско положение, историята и културата ни няма да ни позволят някога да имаме общество или здравеопазване като в Западна Европа. Като това не е непременно негативно.

„Ние сме емоционални, задушевни, държим на приятели, обичаме да празнуваме, не сме толкова дисциплинирани. Наскоро излезе статистика, че Германия и още няколко държави са на последно място по вътреболнична смъртност при случаите от COVID-19, а ние сме на първите места. Това е негативната страна. Но има много други позитивни страни. И всеки, който е поживял няколко години извън България, може да го оцени. Та трябва сами да се запитаме докъде искаме да стигнем и дали сме готови на всички жертви и инвестиции във всякакъв смисъл на тази дума, за да постигнем това качество на здравеопазването, каквото има в Западна Европа. За мен няма нужда да се стремим към това нещо. Трябва да видим в нашите условия, с нашите финансови, икономически възможности, като манталитет дали поне до някаква степен можем да го постигнем. Като всяка стъпка напред е плюс. Да правим нещата стъпка по стъпка, да имаме ясен план и приоритети на национално ниво. А хората като мен, които нямат голяма власт в организационен план, трябва да гледат в простото елементарно ежедневие да вдъхват повече доверие на пациентите си. Да говорят открито с тях. Да се опитат на разбираем език да им обясняват нещата. Да предупреждават хората за възможните недобри изходи от лечения, манипулации и някои болести. Голяма част от болестите не са лечими, а само подобрими. А някои с ясно предизвестен край. Трябва да се научат колегите да създават доверие у пациентите. Не може винаги да обвиняваме пациентите, че те не са достатъчно компетентни. Ние обясняваме на някакъв професионален език, а те не го разбират. Винаги съм казвал, че на пациента, на който се поднесе някаква лоша новина за неговото здраве, трябва да му се позволи този лукс за няколко минути или няколко дни да бъде леко враждебно настроен, недоверчив. Защото все пак ние в повечето случаи сме здрави, това е нашата работа, нашето ежедневие. Нормалните хора не са всеки ден в болница. На тях им се случва това няколко пъти в живота”, посочва медикът.

Той е на мнение, че България може да взаимства пример от Германия относно превенцията на злокачествени заболявания. Там например активно се препоръчва след навършване на 50-годишна възраст при всякаква липса на фамилна обремененост човек да се погрижи да му бъде направена профилактично колоноскопия (ендоскопско изследване на дебелото черво). При това изследване може да се открият полипи, които след години се превръщат в карцином на дебелото черво. Изследването е платено от Здравната каса при нормално осигурените пациенти.

„Такава програма може да се въведе и в България. Вече масово гастроентеролозите провеждат тези изследвания с много добро качество. В почти всяка болница и клиника в Пловдив има такава възможност. И дори да не го поема Касата и да не е безплатно, смятам, че ако се говори разумно с хората, било при личния лекар, било при специалист гастроентеролог или хирург, те ще се мотивират профилактично да си направят една колоноскопия. Защото в световен мащаб това се очертава като едно от най-честите злокачествени заболявания. След рака на гърдата и простатата, на второ място в Западния свят при двата пола се нареждат туморите на дебелото черво”, обяснява медикът.

Въпреки че е от скоро на новото си работно място, той вече е успял да придобие стабилна и приятна рутина. Най-често пациентите идват с болки в корема или кървене от гастроинтестиналния тракт, болезнени хернии, перфорации на кухи коремни органи, възпаление на апендикс, на жлъчка, проктологични оплаквания като хемороиди, фисури, абсцеси. Плановите операции са основно на хернии, проблеми с жлъчния мехур, болни с дебелочревни тумори, сраствания в корема, хронични оплаквания.

„Тук екипът е млад и много амбициозен и виждам големи перспективи. Аз и ръководството на клиниката имаме амбицията да увеличим обема от работа, качеството, което и в този момент е добро, да бъде още по-добро. Пациентите да бъдат още по-доволни. Нещо, което за мен е голяма страст и с удоволствие го правя, е минимално инвазивната хирургия. За няколко седмици успяхме да оперираме минимално инвазивно съвсем нови болести. Успяхме да формираме и нещо като център с акцент за минимално инвазивно лечение на хернии. Плановете са почти всички операции да се правят минимално инвазивно, включително и големите онкологични операции на гастроинтестиналния тракт”, казва д-р Дончев.

Апелът му към по-възрастните колеги у нас е да инвестират в младите хирурзи. Защото един хирург може да си върши качествено работата и да бъде самостоятелен след не по-малко от 10-12 години. А към по-младите – да обмислят добре дали да заминат в чужбина.

„На младото поколение е втълпено, че тук няма смисъл. Това е една мантра, която се повтаря – че всичко е зле и само още по-лоши стават нещата. Трябва да се спре с това говорене. Аз пък съм на мнение, че ако човек наистина е разочарован и нещо му липсва тук, няма нищо лошо да си опита късмета в чужбина. Няма нищо лошо да отиде да научи нещо в чужбина. Ако нещата така се стекат, че остане там – добре, светът е глобален. Но това т.нар. изтичане на мозъци към западните богати държави трябва да спре. Ние имаме по-голяма нужда от тези млади и образовани хора. Тук те ще бъдат винаги по-ценени. След опита, който имам, ако сега завършвах, може би нямаше да взема това решение да отида в чужбина. Смятам, че в момента нещата са малко по-добре, отколкото преди 9-10 години. Тук човек може да научи нещо. С желание и работа можем да предоставим съизмеримо добро качество на медицината и на лечението както в западните системи”, смята медикът.

Той вече усеща недостиг на млади колеги в неговата специалност. „Хирургията е много добра храна за егото, което, особено за един млад мъж е много важно. Също и за някои млади жени. Заслужава си човек да се занимава с нашата специалност”, казва д-р Радослав Дончев.