Една романтична история се превърна в хит в социалните мрежи през последните дни. Тя бе подхваната от медиите, споделяна и коментирана от десетки потребители. Дами въздишаха по романтичния пост на млад пловдивчанин, който търсеше непозната, в която се влюбил от пръв поглед, а по-скептичните читатели се усъмниха в достоверността на историята. Апелът на младежа, който се представяше за Станимир Иванов Делев, бе получен и в пощата на TrafficNews. Изкушението да споделим тази история, която би разплакала и самия Робърт Бърнс, бе голямо, но здравият скептицизъм надделя и решихме да проверим фактите.  

Молбата на изпращача на писмото бе да му помогнем с издирването на момиче с името Антония, която е срещнал вечерта преди да се свърже с нас. В писмото си Станимир описваше изключително романтична ситуация.  

Публикуваме текста без редакторска намеса:

На 5 октомври в 19:00 минавах покрай кв. Кършияка Захарна фабрика. Моята баба живее доста години там отидох да я посетя и да й взема нужните лекарства. Излязох от аптеката продължих по пътя си, но за миг отместих поглед вляво и видях момиче. От както отместих погледа си за миг не можех да го върна обратно и да продължа по пътя си. Стоях и гледах момичето в продължение на 15 минути с лекарства в ръце. Половината й ляв крак бе татуиран много добре. Беше облечена с домашни дрехи, джапанки с чорапи ,топло яке( вероятно беше от квартала). Лицето й беше бяло, изписано и красиво имаше пиърсинг на носа. Къса кафяво-червеникава коса. Носеше хубави очила с тънки светли рамки. Тя притискаше розова блуза към сърцето си, държеше изсушено жълто цвете (хербарий) в ръка и четеше книга.. беше потънала в тази книга не обръщаше внимание на света дори не забеляза че я гледам втренчено. Докато четеше книга сълзите й се стичаха като водопад ,а усмивката й огряваше книгата и точно в този момент почувствах нещо странно, което пробуди интереса ми. Пристъпих няколко крачки към нея захвърлих умишлено запалката си в краката й. Тя не очакваше какво ще се случи стресна се подскочи и си изпусна книгата и блузата. Подаде запалката в ръцете ми и ме погледна с огромни разплакани пъстри очи. Виждаше се в тези огромни очи болка, тъга, огън, любов,рана и една голяма сила.Не ме питайте какво почувствах тогава. “ Съжалявам, че се стреснах просто..” - каза тя. “Вината е моя” -казах аз и момичето се усмихна широко. По най-бързия начин занесох лекарствата на баба ми. Качих се в колата и отново се върнах да я наблюдавам.Стоях в колата може би два часа.Гледах я как чете книга и цялата й буря от емоции. Просто исках да го направя. Измина още час тя стана от пейката и затвори книгата. Прегърна блузата силно прелисти книгата за последно ги остави на пейката и с несигурни крачки просто тръгна. По най-бързия начин излязох от колата взех нещата на момичето и я настигнах. “Вземи си нещата, защо ги остави”?- изкрещях. Погледна ме отново с онзи поглед и ми каза “Книгата я прочетох…прекрасна книга, но нали знаеш, че книги не се изхвърлят затова просто я оставих , а блузата и цветето… тях ги забравям”. Не можех да кажа и дума след това, което тя каза просто я гледах. Приближи се към мен със студената си ръка, хвана ме и ми каза с широка усмивка“ Знаеш ли давам ти я и чети добре струва си. Приеми го като подарък от една непозната”. Сърцето ми се разтупка в този момент. Усетих нещо не усещано за мен до сега. “Как се казваш? Как да те намеря отново за да ти я върна когато я прочета”? - казах аз. “Щом сме се срещнали един път значи пак ще се срещнем и тогава ще ми я върнеш щом не приемаш подаръка ми хаха”. Пожела ми хубав ден и си отиде. Момента в който си тръгна разбрах, че тя се освободи от неясния товар за мен разбрах, че точно в този момент това момиче продължи напред. Не прибрах само книгата а и всичко останало. Отворих книгата последната страница все още беше мокра от сълзите й. Прибрах се у дома започнах да чета книгата и тогава наистина разбрах за какво иде реч. Чудих се и умувах коя е какво да правя целия квартал ли трябва да обиколя за да я намеря отново.. не знаех какво да правя. Разпитвах за нея и я описвах на всеки познат, който имам в Кършака. Научих само едно име и то е Антония. Не мога да я открия нито в инстаграм нито фейсбук. Познатите ми й писаха от мое име, но тя не отрази. Получих само една снимка.Моля всеки който я познае да разпространи поста и да ме свърже с Антония . За да върна прекрасната книга, за да изкажа искрени благодарности за това, което почувствах тогава. Благодаря предварително!.

Поставихме си за цел да открием Антония и да чуем нейната версия на ситуацията, което се оказа не особено трудна задача. Тя бързо се появи в коменарите под поста на Станимир. 

И така - оставаше ни само да интервюираме двамата, за да разберем ще има ли историята happy end. След нашата кореспонденция с Антония тя потвърди, че ще се срещне с нас и ще разкаже детайлите покрай историята. За да бъдем сигурни в самоличността на героите изтеглихме снимките на момчето от профила, чрез който той се свърза с нас и ги изпратихме на  Антония, за да потвърди дали това е въпросното момче, с което се е видяла вечерта. В началото Антония твърдеше, че момчето от снимките е героят от историята и е видяла точно него, като впоследствие дори са започнали да си пишат и да се опознават.

Нашият екип реши да покани и него, но той отказа, защото целта му била само да намери момичето и вече я постигнал, благодарение на хилядите споделяния на историята в социалните мрежи. Помолихме го поне за телефонен разговор, за да разкаже по-подробно как е намерил момичето и с какви впечатления е останал за нея след срещата им, но безуспешно.

Под пост с публикуваната история във фейсбук, наш читател се натъкна на коментари на различни потребители със съмнителни твърдения за историята и участниците в нея. 

„Това звучи супер нереално, някой май има доста развито въображение.“

„Момчето от снимките ми е познат и определено знам, че не се казва Станимир.“

„Младежът от историята живее в чужбина и има годеница, какви неща си съчинява това девойче??“, са част от коментарите, на които читателят ни е попаднал, следователно това подбуди нашия интерес и отново се свързахме с момичето, за да й кажем, че според някои хора историята е измислица, на което тя отговори, че тя никога няма да тръгне да си измисля подобно нещо, за да получи някакъв вид „слава“.

По-късно наш читател изпрати скрийншот на коментар под споделен пост с историята, в който всъщност момче с инициали С.С. пише:

След като видяхме коментара веднага потърсихме въпросното момче, което изглеждаше досущ като момчето, което се представяше за Станимир в нашия чат. Изпратихме му историята, която получихме, а и детайлите покрай нея. Оказа се, че момчето от снимките се казва Симеон, а не Станимир и профилът, който се е свързал с нас е фалшив, което значи, че някой се представя за него.

„Нямам представа чий цирк е това, но аз не участвам в тази история. Въпросното момиче знае кой съм, защото преди ми е харесвала статуси, а сега погледнах, че ме е махнала от социалните мрежи. Това съвпадение ли е според вас? Имам годеница, просто не искам името и самоличността ми да бъдат намесвани в някакви въображаеми истории по този начин. Каузата, ако беше истина, щях да я подкрепя, но това не е начинът някой да получи внимание, а очевидно някой е решил, че ще го получи точно така, на мой гръб. От година и половина живея в чужбина и не съм се прибирал в България, а в Пловдив съм бил последно преди 3-4 години. Бих искал да се свържа с адвокат, за да ме посъветва как да процедирам, но смятам, че няма да се обърне голямо внимание на случая, така че ще се въздържа, а единственото, което може да се направи е да се обясни на хората, които вярват на тази история и я споделят, че героят от случката не съм аз и всичко е измислица, за да спре разпространяването й.“, сподели Симеон, тотално стъписан от случилото се.

Как обаче, ако той не е в България, Антония се е срещнала точно с него?

След като той разказа историята си, ние се свързахме отново с Антония и я попитахме дали е сигурна, че се е срещала точно с това момче.

„Момчето, което е на снимката беше този, на който дадох книгата. Това беше единствената ни среща. Много си приличат, според мен са едно към едно, а и как ще снима книгата и тениската ако не е той, поправете ме, ако греша някъде“, отговори тя.

По-късно, след като Симеон се е свързал с Антония, възмутен от случилото се, получихме съобщение от нея, гласящо че профилът наистина е фалшив, че грешката е в нея и не е видяла в тъмното кой е бил и е сигурна, че някой си прави номера с нея.

„Момчето, с което си писах ме описа по същия начин и как да не съм сигурна, че е той. След някакво време, човек със същите снимки ми пише, че си измислям, а аз нямам вина за случилото се, в тъмното ми се привидя, че е той. Може ли да кажете, че този човек е измислен и че лъже както мен, така и всички“, написа тя и накрая заяви, че и с нейния профил е злоупотребено.  

Защо решихме да разкажем тази на пръв поглед незначителна история? Макар и безобидна, тя показва, че сляпото доверие в нечия публикация може да бъде не само подвеждащо, но и да причини много неприятности на абсолютно невинен човек, какъвто е в случая Симеон. Какво стои зад този скалъпен опит за любовна история?  Отмъщение, опит за привличане на внимание, несподелена любов, романтични мечти? Отговорът вероятно знае само Антония, която твърди, че е измамена, но дали фактите доказват друго остава под въпрос.