Украинските удари по руските рафинерии вече не се измерват само с броя поразени обекти. Все по-осезаеми стават последиците за ежедневието в Русия, където недостигът на горива се разпространява далеч отвъд районите, близки до бойните действия. Опашки по бензиностанциите и затруднени доставки вече се наблюдават в региони като Чита и Иркутск – хиляди километри от фронта.

Според руския опозиционер и бивш ръководител на петролния гигант "ЮКОС Петролиум" Михаил Ходорковски причината не е единствено в украинските атаки. По думите му истинският проблем е, че войната е разкрила дълбоки слабости в системата за управление на руската икономика и логистика.

Ходорковски говори и от личен опит. Преди повече от две десетилетия той ръководеше компанията ЮКОС – тогава най-големия частен петролен производител в Русия. Сред обектите, атакувани през последните месеци, са и рафинериите в Самара, които някога са били под негово управление.

Защо липсват горива, след като Русия все още добива петрол?

На пръв поглед изглежда парадоксално. Русия остава един от най-големите производители на петрол в света, а по оценки спадът в преработката засега е около една четвърт от капацитета. Това не означава автоматично, че страната е останала без горива.

Според Ходорковски кризата възниква в другата част на веригата – логистиката.

В държава с размерите на Русия доставката на бензин и дизел зависи от сложна система от продуктопроводи, железопътни композиции, складове, резерви и координация между компаниите. При нормални условия държавата трябва бързо да пренасочва горивата към регионите с най-голям недостиг. Именно там, според него, системата започва да се пропуква.

Кремъл има два класически избора – и избира трети

Икономическата логика предполага две възможности.

Първата е свободно покачване на цените. Така горивото би поскъпнало чувствително в засегнатите райони, но високите цени биха привлекли доставки от други региони и пазарът постепенно би възстановил равновесието. Политическата цена за Кремъл обаче би била огромна.

Вторият вариант е силна държавна координация – централната власт да организира прехвърлянето на горива между различните райони на страната чрез железниците и държавните резерви.

По оценката на Ходорковски именно тук се вижда един от големите ефекти на войната. Според него през последните години значителна част от опитните специалисти са напуснали Русия, били са отстранени или просто отказват да поемат отговорност в система, в която всяка грешка може да има политически последствия.

Вместо това властите са избрали трети подход – временно понижаване на стандартите за качеството на горивата до нива, които Русия беше изоставила още преди повече от десетилетие. Така на пазара може да достигне повече продукция, но с цената на по-ниско качество и потенциални щети за съвременните автомобилни двигатели.

Дроновете могат да разрушат рафинерия. Паниката разрушава пазара.

Анализът на Ходорковски поставя акцент върху нещо, което често остава извън новинарските заглавия – психологическия ефект.

Според него съвременната икономика функционира не само чрез производство, но и чрез доверие. Когато потребителите започнат да се страхуват, че горивото ще свърши, те зареждат повече. Когато местните власти не знаят кога ще пристигнат следващите доставки, започват да ограничават продажбите и да трупат резерви. Именно тази реакция превръща локалния недостиг в национална криза.

Истинското изпитание тепърва предстои

Според Ходорковски сегашният недостиг засяга предимно бензина. Много по-сериозен проблем би възникнал, ако атаките продължат и засегнат още по-голяма част от рафинерийния капацитет точно преди активния земеделски сезон.

Жътвата в Русия зависи основно от дизеловото гориво. Ако недостигът обхване и него, последствията вече няма да се ограничават до транспорта, а могат да засегнат селското стопанство, цените на храните и вътрешния пазар.

Най-силното заключение в анализа е, че украинските удари сами по себе си не биха могли да предизвикат подобна криза, ако системата работеше ефективно. По думите на Ходорковски именно начинът, по който Кремъл управлява войната и икономиката, превръща отделните удари в мащабен проблем за страната.

Дали тази оценка ще се потвърди, предстои да стане ясно. Засега обаче събитията показват, че дори държава с едни от най-големите петролни резерви в света не е застрахована от недостиг на горива, когато логистиката, управлението и войната започнат да работят едновременно срещу нея.