Знаете ли какво е разстоянието от един захвърлен килим в центъра на Пловдив, в близост до църквата „Св. Петка“ и катедралата „Свети Лудвиг“, до опустошената след огненото бедствие катедралата "Нотр Дам" в Париж? Хиляди километри, но въпросът е кой и в коя посока ще ги преодолява.

Не зная дали можем да помогнем с български реставратори за парижкия храм, обаче губя надежда, че сме в състояние да култивираме у част от общността ни културни привички, просветен дух, образованост, прогресивност. Защото когато снощи минах по бул. „Мария Луиза“ и станах свидетел на въпросната сцена – завит на масур огромен нафталинов килим, оставен в здрача до тройно по-малко кошче за отпадъци от сорта на обелка от вафла – в далечината първо се ужасих, че това е човек, после човекът се трансформира в завит и захвърлен човек, а най-сетне разбрах, че труп все пак има. Там беше завит с килим и положен трупът на цивилизования човек. На същия този, който скочи, че всичко сме си оправили в родината, а предлагаме помощ на далечния Париж.

Пловдив – градът, чиято култура е творена хилядолетия наред, средището, известно със своя непреходен дух, имплементирал в себе си прогресивните пориви на  поколения майстори, творци, поети, философи, учени, за да се нарече днес най-стария жив град в Европа. Цивилизацията, това е тъканта, от която е извезано културно-историческото наследство на Пловдив. А знаете ли какво означава цивилизация? Степен на обществено развитие, белязана от градежа на материална и духовна култура.

Как днешният човек се отнася към това, освен че се величае под знамето на Пловдив 2019 например? Няма да поставяме под общ знаменател, но тъй като деструктивните сили винаги са осъществявали по-сериозно въздействие от градивните /обвинете някой физичен закон за това/, ще се занимавам със сериозността на това да скверниш.

Ако част от пловдивчани поемат важни обществени функции и професии, ако други от тях произвеждат продукти и услуги, които подпомагат благото ни по директен или икономически път, ако трети са въвлечени в природосъобразни и социални каузи, то има една група хора, които нито трудово, нито по лични убеждения, желаят да бъдат добавена стойност в т.нар. цивилизация. Те паразитират и ежедневно погребват цивилизования човек – с хвърлени на всевъзможни места фасове, пластмаса и боклуци, с деструктивно строителство, с поругаване на материалното и нематериалното културното и историческо наследство, с безконтролното замърсяване на въздуха, с изливането на токсични вещества в почвата и с много други прояви, характерни за дивака, неопитомения човек. 

Част от гореспоменатите деяние са престъпни, а за други можем да бъдем изправени само пред моралния съд. Но наказанията нито са превенция, нито възстановяват нанесените щети. Та се питам, ако всички целокупно си изхвърлим килимите там на улицата в ремонтирана зона за 22-милиона или пък на площада, или в балкана, като се засипем, като убием до край цивилизования човек, ще се намери ли някой френски реинкарнатор да го възкреси?