Европейски регламент стана причина за приемане на промени в Закона за защита на личните данни, които изискват държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация.

Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва, да има превес на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация. С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация.

Поради тази причина, президентът Румен Радев наложи вето върху разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. 

Румен Радев наложи вето върху Закона за личните данниСпоред него не е постигнато необходимото равновесие с правото на изразяване и информация

По този повод Trafficnews потърси юрист, който да разясни какво стои зад тези промени.

GDPR e европейски регламент за защита на данните и той е основният нормативен акт, чрез който през 2016 г. ЕС реализира една мащабна и амбициозна реформа, касаеща защитата на личните данни. Трябва да ни интересува, защото на практика няма дейност в съвременния живот, при която да не се обработват личните данни. Правилата на този документ касаят почти всяка дейност, която се извършва. Това заяви в интервю за Trafficnews.bg адвокат Десислава Кръстева от Адвокатско дружество "Димитров, Петров и Ко.".

По думите ѝ, последните поправки в Закона за защита на личните данни се наложиха, за да може държавата ни да влезе в крак с реформата за защита на личните данни на ниво Европейски съюз и да си изпълни задълженията, които произтичат от тази реформа. 

"Малко позакъснели са тези редакции, защото трябваше да се случат преди май 2018 г. С тях се въвеждат промени в 2 посоки. Едната е, че нашия закон се съобразява с определени изисквания в GDPR и друго, което е много важно –  транспонира се Директива (ЕС) 2016/680, която е посветена на защита на личните данни, но в контекста на дейността на органите, които отговарят за разследването и наказателното преследване на престъпления", уточни тя.

"Не бих казала, че промените в GDPR налагат ограничения на медиите. Предвидено е да се въведат определени ограничения в прилагането на някои изисквания и правила на регламента да не се прилагат спрямо журналистическата дейност. Тези ограничения са въведени в нашата държава. Предвидено е всяка държава членка да въведе правила, които да гарантират баланса. Едното е свободата на словото и правото да бъдем информирани и от друга страна правото на защита на личните данни и неприкосновеност на личния живот. Идеята на европейският законодател е, че тези 2 права трябва да бъдат балансирани", допълни още адв. Кръстева.

Тя обясни, че особеност в българския закон е въвеждането на едни критерии, които журналистите и авторите на литературни произведения би трябвало да съобразяват, когато преценяват дали балансирано обработват личните данни (да преценяват баланса между свободата на словото спрямо неприкосновеността и защитата на личните данни на засегнатите индивиди). 

Според нея, ако се отиде в посока да се очаква за всяка публикация да има документиране на това как са преценени тези критерии, би било прекомерно, но да се заложат критерии на база, на които да се преценява дали е постигнат баланс (между свободата на словото и защита на личните данни), не е лишено от логика.

"Тъй като законодателят не може да предвиди накъде би могъл да поеме един процес по обработка на личните данни се залагат едни правила за това как да се ползват самите лични данни, като една допълнителна защита, която до скоро не съществуваше", обясни тя.

По думите ѝ регламентът е много детайлен и налага въвеждането на много тежки правила.

"Детайлността на тези правила водят до едно много сериозно утежняване. Дали това е необходимо или не, българската държава сама не може да преценява. Тя е длъжна като членка на ЕС да ги спазва".

Адв. Кръстева подчерта, че постигането на пълното съответствие с този регламент е много тежка задача, но така или иначе той не цели цензура или намеса, а по-скоро един по-голям контрол върху това какво се случва с данните и по-солидни гаранции за правата на физическите лица. 

За допълнително разясняване на промените в Закона за защита на личните данни, на 7 март в хотел "Хилтън" ще се проведе финална конференция по проект INFORM. Тя има за цел да повиши осведомеността относно текущата реформа в сферата на защита на лични данни и да популяризира практическа информация относно ефективното прилагане на новото европейско законодателство в тази област. Събитието е със свободен достъп.

За да се регистрирате за участие в събитието, изпратете потвърждение на имейл informproject.eu@gmail.com

Съдържанието на тази статия е отговорност единствено на автора и не отразява вижданията на Европейската Комисия. Проектът се осъществява с подкрепата на програма "Правосъдие" 2014-2020 на Европейската комисия в рамките на договор № 763866.

Снимка: pixabay