Вчера  сутринта стана ясно, че група от около 50 млади мъже, вероятно от Афганистан, са влезли в България. Имало е стълкновение между тях и група от трима (повече от десет пъти по-малко) гранични полицаи, в резултат от което, при инцидент, един от нарушителите на границата е прострелян и малко по-късно е починал.

Естествено в нашето радиационно медийно пространство веднага започнаха анализи и спекулации. При това още преди да са излезли резултатите от проверката. Всички, които са гледали пресконференцията на главния секретар на МВР и Окръжният прокурор на Бургас, видяха настървения и обвинителен журналистически тон към Главния секретар. Журналистите не питаха и не се интересуваха какво е станало, а нападаха шефа на полиция в присъствието на прокурор от висок ранг.

Българският Хелзинкски Комитет, чиято официална реторика тенденциозно е фокусирана предимно върху несъществуващи  отрицателни черти на България, веднага направи изявление. По-малко от 12 часа от първата новина по случая и очевидно доста преди края, БХК почти директно обвини полицията.

Най-смайващо и дразнещо, обаче, беше изявлението на един генерал – председател на Парламентарна комисия и то точно по вътрешна сигурност. Не на друга държава, а на България – собствената му страна. Става въпрос за почитаемия генерал Атанас Атанасов – видна политическа фигура.

Без да е приключила проверката, само по първоначални данни, чути от него вероятно от медиите или препредадени му от друг, генералът веднага декларира, че има убийство  и че някой трябва да носи отговорност за него. Тоест има виновни. Този генерал издаде присъда – виновен без разследване. Странно, а и обидно от гледна точка на правото е, че този генерал, освен, че би следвало да подхожда ревностно към сигурността на държавата, има юридическо образование и твори закони в Парламента. Т.е. въпреки презумпцията за невиновност и преди резултатите от проверката „присъдата“ беше готова.

Категоричността на изказа му стигна до там, че тези, които са чули/прочели думите му остават с впечатление, че е пряк очевидец на ... убийство. Убийство, при което  (анализирайки възмущението на генерала) численото превъзходство е било в полза на българските полицаи, нарушителите са малко на брой обикновени туристи, влезли през контролно-пропусквателен пункт, през деня, били са примерни и смирени...

Само че ние, като обикновени хора, които не претендират да са на равнището на генерала, се замисляме за действителната ситуация. А тя е – гранична, гориста местност, тъмнина, полицаи, изпратени да охраняват границата и  хората зад границата – всички нас.

Замислме се и за това какво бихме направили на място на граничен полицай, охраняващ границата; граничен полицай, който охранява своите и чуждите деца, жена, родители, роднини и приятели.

Какво ли би направил самият  генерал ако ... не беше генерал, а обикновен граничен полицай, на който държавата е поверила охраната на границата; ако беше граничен полицай, който се изправя пред почти 20 пъти повече млади и агресивни мъже?!?

Хайде пак да си представим нещо ... да си представим, че  полицаите ги няма на мястото, или са там, но респектирани от изявления като на генерала не направят нужното да защитят хората от ''бежанците''. Тези млади мъже преминават границата,  а след нея и селата на Елхово, Средец, Ямбол ... И безпрепятствено тъпчейки земята на Родината срещнат група български млади и буйни мъже? Ами ако тези млади мъже - ''бежанци'' в сексуално активна възраст срещнат момичета? Или пък престарели старци в безлюдните гранични села? Тогава какво?

Генералът Атанасов щеше ли да ли тогава да похвали полицаите, че ... не са употребили сила и не са използвали повереното им служебно оръжие?!? Или щеше да прокълне тях, а и цялото ръководство на МВР, а и Правителството в неизпълнение на служебните задължения, неопазване на обществото, лентяйство, предателство и кой знае още какво?!?

А БХК? Какво ли щяха да кажат ако някой български гражданин, вкл. в неравностойно положение (престарял пенсионер, човек с увреждания, младо момиче и т.н.) беше пострадал от групата млади и очевидно агресивни нарушители на държавната ни граница? Щяха ли да вдигнат глас в защита на такъв пострадал или по-скоро щяха да воюват за правата на тези, от които е пострадал?

Въпреки, че за всеки нормален човек, с изключение на някой си генерал-юрист и  хора с претенции за журналисти, са ясни задълженията на МВР и по-специално на Главна дирекция “Гранична полиция”, ще си позволим да ги припомним.

Законът задължава Главна дирекция “Гранична полиция” освен всичко останало да:

- Охранява държавната граница и контролира спазването на граничния режим;

-Открива и задържа нарушители на държавната граница, издирвани лица и транспортни средства и ги предава на компетентните органи, не допуска преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове на лица със забрана за влизане и излизане от страната;

 

            Законът за МВР, в чл. 87, ал. 1, пояснява кои са случаите, в които полицаите имат право да използват оръжие:

-  при въоръжено нападение или заплаха с оръжие;

-  след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

-  след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер;

 поред чл. 87, ал. 3. Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение:

1. при въоръжено нападение срещу тях;

2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.

 А съгласно алинея 4:

            При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие и в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

И докато четем членовете и алинеите на правото, не бива да забравяме, че полицаите също са човешки същества. И освен задължението да бранят правовия ред в държавата, имат правото да пазят и самите себе си. 

 Предоставяме на Вашето внимание няколко текста от чл. 12 на Наказателния кодекс, касаещи неизбежната отбрана (самоотбраната, както е по-популярна сред хората, които не са юристи).

            Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(4)  Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

 Адв.Росен Димитров

Адв.Станислав Станев           

            *Авторите на този текст, като като практикуващи юристи са смаяни от „присъдите“ и назидателния тон на споменатите по-горе лица. Смаяни са от желанието им за възмездие срещу хората, защитили своите своите съграждани с риск за собствения си живот. Като юристи ще изчакаме резултатите от проверката, преди да правим професионални коментари, но като граждани сме горди от полицаите, които рискуваха здравето и живота си, за да защитят държавата, нейните жители и правовият ред.

 Като хора настръхваме при мисълта, че роднините на тримата полицаи, изправени срещу 54 нарушители, биха могли днес да са на погребение при другото възможно развитие на нещата ...