Започнаха преговорите за съставяне на правителство между експертите в сектор "Икономика" на "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и БСП. Всяка от партиите има по половин час, за да представи своята визия за бъдещето на българската икономика и инструментите, които могат да бъдат използвани за постигане на дългосрочна и ефекстивна икономика. 

Първи своята програма представиха експертите на Демократична България. Икономистът Георги Ганев се спря на основните точки в нея. Краткосрочни, но бързи мерки са необходими за възстановяне от пандемията. "Изключително важно да отпаднат ограниченията върху бизнесите и да има голям процент ваксинирани. Необходимо е поемане на осигуровки от страна на държавата за затворените и ограничени бизнеси и за бизнесите, които отварят нови работни места. Продължаване под някаква форма на мерките, които и досега съществуват" каза той. 

Административна и бизнесреда .

Експертите на партията настояват отношението на държавната администрация към бизнеса да се промени така, че да подпомога бизнеса, ако трябва да ги консултира, а не само да го наказва. "Да се промени изцяло начина по който бизнесите се проверяват. Има някоколстотин хиляди режима и възможно е един бизнес да е цяла година в проверки, тъй като няма координация. А това хаби много ресурс. Трябва да има алгоритъм за проверки на бизнеса при евентуални засечени нередности. А не администрацията да решава кога кого проверява. Имаме 100 пречки за 100 дни. Има проблем и с местните регулации, но на по-нататъшен етап" заяви Ганев. 

Икономика на иновациите 

Това е единствениян бърз начин да обогатим държавата. В тази посока трябва да създадем среда за развитие на иновациите. Начинът да постигнем това нещо е поправяне на институционалната среда. Необходими са дигитализация на администрацията и съдебна реформа. Да се инвестира в развитие на човешкия капитал - още от ранна възраст децата да бъдат поощрявани. Да се промени мисленето в образованието. Да се поощрява желанието да се поема риск, да няма страх. Имаме желание да привлечем експерти от чужбина , да въведем синя карта за специалисти , особено в IT сферата. Трябва да има връзка между изобретателите и стартъп -средата. Държавната помощ е изключителна важна, защото тук в България финансирането на иновациите се случват въпреки държавата. Искаме да зададем тон за развитие на технологии с бъдеще - био земеделие, блокчейн и др. Държавата не е тук само да взема данъци, а да помага на бизнеса и да го извежда на външни пазари. Имаме търговски аташета, чиито ангажименти са точно това. 

Малък и среден бизнес

Когато се приемат регламенти да не са в полза на големите. 

Предприятията с държавно участие.

Там има набор от неща , които могат да се случат, казват експертите на ДБ. Огромната част от тях са на загубата, не е ясно каква е социалната полза от тях и е важно цялата рамка да бъде преразгледана. Да се преразгледа дали е бизнес или държавна политика. Например болниците - да се прецени дали ще са търговски дружества или нещо друго. Но това да се реши, да не са в сегашното разкрачено положение. Когато се реши да бъде търговско дружество - да се превърнат в акционерно дружество плюс непременно някакъв процент да се приватизира, за да може частните собственици да упражняват контрол. Третото е задължително публично конкурсно начало за всички ръководни длъжности. Финансовите резултати на тези дружества да са публични. Социалните фунции също да се отчитат- например БДЖ колко хора е превозило, за да се знае че е постигнат социален резултат. И на пето място - преразглеждане на холдинговата архитектура - като БЕХ. 

Експертите от ДБ предлагат и проект 100 пречки за 100 дни, които да премахнат  излишните регулации.

 

Любомир Алимански от Има такъв народ заяви, че голяма част от тяхната програма се покрива с предложенията на Демократична България. 

Според него най- сериозния проблем в момента е инфлацията и какви ще са политическите действия в отговор на инфлацията. Следващите точки, на които той се спря са ценовата стабилност, да се следи как се провежда независимата парична политика , да има надеждна фискална политика, да се направи структурна реформа във всички сфери - правосъдна и на държавните предприятия за преход на устойчива икономика, да се направи инвестиция в умения, инфраструктура и иновации. 

В тази връзка от ИТН предлагат да се работи по 5 стълба. 

Постигане на иновативно и природосъобразно развитие на икономиката

1.Ефикасна администрация, нова нормативна рамка, преодоляване на междуфирмената задлъжнялост - ускоряване на процедурите, създаване на регистър на нередовните платци, както и гарантиране на плащанията от страна на държавата и общините. Подпомагане на стартъпите, промяна в Закона за обществените поръчки и създаване на платформа, която да се ползва от цялата публична администрация. Така ще се създаде база данни на коректни доставчици. Да се въведе тестов период при прилагане на нови нормативни уредби. Промяна в Закона за концесиите, да се преразгледат и сегашните концесионни договори , за да се защитят националните интереси.

2. Повишаване на ефективността на публичната администрация - обслужване на едно гише. 

3. Намаляване на административната и регулаторна тежест

4. Ресурсна обезпеченост - картографиране на ресурсите - не само на природните, но и на човешките ресурси. Осигуряване на свързаност на районите

5. Прозрачност при разходване на европейските средства. Създаване на платформа, където всеки бизнес може да намери програмите, които могат да му помогнат. 

6. Инвестиционен маркетинг, повече работа на търговските представителства. 

Другите стълбове са осъгуряване на достъпна и сигурна инфраструктура, иновации и научно - изследователска дейност и др. 

Преговорите продължават с участието на експертите от БСП, които представиха своите "опорни точки", а именно: 

1. Насърчаване на инвестициите

2. Подобряване на бизнесредата

3. Ефективно управление на държавните дружества

4. Подкрепа на малките и средни предприятия

5. Борба с корупцията

Румен Гечев заяви, че имат много общи виждания с останалите партии, но е важно какви ще бъдат механизмите зда постигането им.

Трябва да се сложи край на това Българската банка за развитие и Агенцията за експортно застраховане да обслужват определени хора, заяви той. Допълни, че индустриалните зони трябва да обслужват производители, а не да са складове на чуждестранни фирми. Даде пример със зоната в Божурище, където чужда фирма складирала разглобени мебели, с които се съсипвали българските мебелни фирми. "Индустриални зони трябва да има за фирмите, които произвеждат нещо," подчерта той. Колегата му Петър Канев добави, че държавата трябва да подпомага специално тези инвеститори, които са производители. От името на партията си посочи, че България очевидно трябва да ускори икономическия растеж, за да може доходите да настигат тези в ЕС, но е важно да се промени качеството на растежа. "Структурата на БВП е неблагоприятна за България, изглеждаме много зле дори в сравнение с другите от Източна Европа", заключи той.

Петър Кънев настоя за въвеждане на патентни данъци за някои услуги, решаване на проблема с такса смет, необлагаемия минум и изчисляването на минималната работна заплата, премахване на данък Уикенд. 

Кирил Петков представи визията на "Продължаваме промяната". Трябва да направим списък на българите в чужбина, които желаят да се регистрират, по сферите , които работят и така когато търсим инвестиции да контактуваме с тях, заяви той. Ние дори не знаем в ТОП 50 на най- добрите университети кои българи учат. така губим основен ресурс Държавата трябва да има механизъм , с който да ги финансира. 

Срещата продължава и можете да я гледате тук: