Един ден преди тежкия за България Ньойски договор, е моментът да си спомним за един човек, който е помогнал за оцеляването на България като държава. 

Първата световна война е най-големият военен ужас, преживян от човечеството към онзи момент. Почти всички участници в нея, вземат оръжието заради имперските си амбиции – да завладеят повече. Почти, защото България влиза във войната само с единствена цел – да освободи поробените си братя, които все още страдат по чужда асимилационна власт. 

Именно тази хуманна причина е обяснението за небивалия ентусиазъм, който събира под българските знамена 800 000 войници. Той е обяснението и за бляскавите военни победи по всички фронтове. За съжаление на България, обаче, победата не е за справедливата кауза, а при враговете. Родината ни се оказва в изключително абсурдната ситуация да загуби войната, въпреки че е спечелила всички битки. 

И, както обичайно се случва, победителите започват да делят плячката, мотивирани не от справедливост, а от желание да заграбят повече. Както винаги, победените са осъдени да пият от горчивата чаша на унижението, да затаят злобата и да се готвят за реванш. Тази война обаче е белязана и с нещо различно и положително. Американският президент Уудроу Уилсън. Той е убеден пацифист и като такъв още преди края на войната започва да призовава тя да приключи по такъв начин, че победителите да не изпият кръвта на победените. Неговите призиви предизвикват искри на надежда у загубилите войната и досада у победителите. 

Гръцкият премиер - Елефтериос Венизелос, шовинист и българофоб, чийто дивизии са изклани от българската войска при Дойран, като премиер на страна-победител има план, с който държавата му да направи решителна крачка към мечтаното възстановяване на Византия под гръцки скиптър. Той предлага България да бъде унищожена като държава, а територията ѝ да бъде поделена между победителките: Гърция, Кралство на сърби, хървати и словенци (бъдещата Югославия) и Румъния. 

Френският премиер Клемансо, като церемониалмайстор на оркестъра на победителите приема този план и го предлага за одобрение. Съпротива не се е очаквала от никой, тъй като всяка от победените страни е имала твърде много грижи за собственото си оцеляване, а през цялата си история, човечеството е показало, че победителите не ги интересува какво ще стане с победените. Очаквало се този план да бъде одобрен и от САЩ, и Президента Уилсън. 

Този път обаче е малко по-различно. Американската делегация, водена от президента  категорично не приема плана на Ванизелос и идеята една държава да изчезне от лицето на земята. Уилсън предлага  програма за справедлив и траен мир в Европа, известна още като "14-те точки". На предложението на Венизелос, Уилсън заявява: 

"По-скоро ще напусна конференцията и Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало". 

Така "Плана Венизелос" рухва. Категоричността на американската декларация е шамар в лицето на алчните ни съседи и техния съюзник френския премиер. Така Уилсън на практика спасява съществуването на България като държава. 

Днес името на този президент не говори почти нищо на много хора. А информацията за него е оскъдна и до голяма степен невярна, тъй като много автори се опитват да му припишат ахтинуманна, имперска философия. Уудроу Уилсън, обаче е пацифист, който е направил страшно много за България и името му трябва да бъде забравено от мъглата на забравата. 

 *В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.


Още новини ТУК

TrafficNews.bg