Предвид силно завишения напоследък интерес на обществеността по повод на т.нар.цесии на вземания от банки, следва веднъж завинаги да се обясни смисълът на договора и правните последици от него.

Вложителите с негарантирани влогове (над 100 000 евро) в банка, поставена по специален надзор, масово започнаха да “цедират” (прехвърлят) сумите над горния размер, мислейки, че по този начин ще успеят да “спасят” парите си.

Договорът за цесия е лаконично регламентиран в чл.99 и чл.100 от Закона за задълженията и договорите – забележете: този закон е обнародван в “Държавен вестник” още през 1950 г. Същественото за 

цесията е прехвърляне на вземане, а не на вещ

Този, който иска да прехвърли вземането си, трябва да има качеството на кредитор по отношение на банката. Вложител в банка, който няма достъп до парите си, автоматично се превръща в кредитор, тъй като той има вземане от банката, а последната има задължение да му изплати сумата по влога (или депозита), пише 24chasa.

Какво се случва, ако даден вложител прехвърли част от вземането си към банката на друго лице?

Трябва да е абсолютно ясно, че договорът за цесия е действителен в правоотношението цедент (прехвърлителят) - цесионер (приобретателят на вземането), независимо от това кога е сключен. Това е така, тъй като не се изисква съгласие от банката за сключването и действителността му. Прехвърлянето може да е безвъзмездно като дарение, може да е и възмездно, когато в значителна степен съвпада с договора за покупко-продажба на вещ. Това е и най-често срещаната цесия – покупко-продажба на вземане. След като вече е сключен такъв договор за цесия, следва да се уведоми банката (длъжникът на цедента), за да има действие за нея и за третите лица. И какво се случва на практика:

Първо - да разгледаме вариант, при който вложителят прехвърля част от вземането си на друго лице, което има пари на влог в банката, но значително под гарантирания минимум. Напр. Х има 300  000 лв. в банката и цедира 100  000 лв. на Y, който има 50  000 лв. Уведомяват банката за това прехвърляне и чакат. Има два варианта – единият е банката да приеме тази цесия и да издаде документ на Y, че неговият влог и “нараснал” със 100  хил. лв., съответно да го включи в списъка на гарантираните влогове. Това обаче трудно би могло да стане, тъй като, ако банката приеме този вариант, означава да издаде документ, че вложителят Y има депозит в банката (в примера 150  000 лв.), без в него реално да са постъпвали пари. С други думи – заобикаля се Законът за гарантиране на влоговете, тъй като няма извършен превод или вноска на пари по сметката на Y. Освен това следва да се знае, че ако банката (разбирай квестор, синдик и т.н.) приеме тази операция, това означава, че той реално 

изпълнява задължение за сума над гарантирания размер

Само че след поставяне на банка под специален надзор се спират изпълненията на задълженията на банката, в това число и задълженията към вложителите. Приемането на подобна операция може да се счита за нарушение на тази норма на закона, тъй като по същество означава изплащане на суми над гарантирания размер. 

Вторият вариант е банката да не прави нищо – бездейства. Тогава за страните по договора за цесия не остава нищо друго, освен да търсят правата си по съдебен ред, където ще трябва да доказват действителността на цесията по отношение на третите лица – банката, Фонда за гарантиране на влоговете, другите вложители и кредитори. Трудна работа, свързана с разноски, време и т.н.

Второ – да разгледаме вариант, при който вложителят прехвърля част от вземането си на друго лице кредитополучател При риск от несъстоятелност на банка нейните клиенти вложители, от една страна, и кредитополучатели, от друга страна, имат ясно изразен интерес от договори за цесии, поради което в такива периоди масово се сключват договори за цесия. Депозантът има интерес да се раздели с част от вземането си срещу цена, тъй като съществува опасност в производство по несъстоятелност да изгуби изцяло или частично вземането си. Кредитополучателят има интерес да плати за вземането на вложителя (депозанта), с цел с него да погаси свое задължение към банката, най-често по договор за кредит. Вложителят съобщава на банката за прехвърленото вземане, а кредитополучателят прави изявление пред банката за прихващане, ако вече кредитът му е станал изискуем.

В този случай пак има две възможности. Първата е банката да приеме цесията за действителна, да осчетоводи съответно да намали депозита на вложителя (цедента) с размера на прехвърлената сума и съответно намалява задължението по кредита с размера на придобитото (от цесионера) вземане. Всичко е окей и страните се прегръщат. Само че: съществува възможност, предвидена в Закона за банковата несъстоятелност, на по-късен етап синдик, друг вложител или кредитор (напр. Фондът за гарантиране на влоговете) да оспорят по съдебен ред извършено прихващане. Основанията за това се съдържат в разпоредбите на чл.119 от Закона за кредитните институции, който гласи “Нищожни са действията и сделките, извършени от банката в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1 - 4 след обнародването в “Държавен вестник” на решението на БНБ” (има се предвид решението на БНБ за поставяне на банка под специален надзор), а чл.116 ал.2, т.2 предвижда, че БНБ може “да спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията ѝ”. Отделно от това друго основание се съдържа в чл.22, ал.2, т.1 от Закона за банковата несъстоятелност, според който: “Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от банката след началната дата на неплатежоспособността на следните действия и сделки:

1. Изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението”.

Друго правно основание за синдика и фонда да могат да искат обявяване на нищожност на извършените прихващания се съдържа в разпоредбите на чл.62, чл.60 във връзка с чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност. Чл.60, ал.1, т.3 е за “3. сделка или действие, извършено в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката”. А чл.59 ал.3 гласи: (3)

Прихващането може да бъде обявено за недействително

по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Втората възможност е банката да не прави нищо, да не осчетоводи, да не отговори и т.н. Тогава за кредитополучателя рискът основно се състои в правото на синдика да прекрати договора за кредит и да даде срок за връщане на целия остатъчен дълг, тъй като след решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност всички кредити стават изискуеми. След като синдикът му “поиска” целия кредит, кредитополучателят отправя изявление за прихващане до размера на полученото при цесията вземане към банката. И отново - синдикът може да го приеме, но може и да го отхвърли. Ако го приеме и осчетоводи, всичко е окей и страните пак се прегръщат. С уговорката, че това прихващане може да бъде атакувано в съда от фонда, друг кредитор на банката и всеки, който би имал правен интерес от това. Основанията за това ги посочихме по-горе.

При положение че банката (синдикът) не приеме изявлението за прихващане, ще последва изпълнителен лист срещу кредитополучателя за цялата сума по неиздължения кредит. Тогава единствената негова възможност е да оспорва по съдебен ред неосъщественото му прихващане. Шансът съдът да се произнесе в негова полза е минимален предвид аргументите за куп нарушения на действащото законодателство за извършеното прихващане.

В заключение на всичко казано по-горе може да се направи следният извод - цесията е възможна и действителна правна сделка, но ТВЪРДЕ РИСКОВА предвид възможността нейните последици да не бъдат признати и/или атакувани по съдебен ред.

TrafficNews.bg