Две убийства от деца само за няколко дни. Лятото бяхме поразени и от друг чудовищен слуай на насилие и убийство на Младежкия хълм в Пловдив. Психично отклонение трудно се забелязва по време на пубертета. България е сред страните, където хора с психични проблеми и заболявания извършват най-много насилие срещу близките си в света. В затвора никое от двете момчета, няма да стане по-добро. Това са част от тези на психолотът Иван Игов, който коментира случаите с убийства от 14-годишни деца в Пловдив и Димитровград за 24 часа.

- 14-годишно момче планира убийството на майка си и я наръгва с нож няколко пъти, друго на същата възраст е задържано заедно с майка си, след като е убит пастрока му. Какво тласка тези деца, г-н Игов?

- Най-неприятното е, че за няколко месеца случаите с убийства от тийнейджъри зачестиха - като започнем със случилото се на Младежкия хълм в Пловдив и стигнем до онзиденшните два случая. Трябва да си дадем сметка, че за човек в норма е много трудно да убие друг. Това може да се случи само ако защитава живота си. Но да отнемеш човешки живот просто ей така, май става само по филмите. Обикновено класифицират хора, които го правят като психопати и като такива, които не могат да направят реална връзка между другите и себе си, на които им липсва емпатия и съчувствие към другите.

- Тук обаче става дума за тийнейджъри - общо взето непораснали деца, които често са импулсивни.

- Да, и случаите с тях наистина са много по-неприятни, дори странни. Например за тези от Младежкия хълм, които погубиха невинен човек, първоначално мислех, че са се надрусали и затова така са действали. Но когато после разбрах, че са били под въздействието на неофашистка идеология, нещата донякъде ми се изясниха. А и когато през социалните мрежи и през други хора, които смяташ за авторитет, ти втълпяват, че си нещо повече от всички останали и които променят цялата представа за света около теб, тогава наистина можеш да убиеш човек.

- Но случаят с 14-годишния отличник, който няколко пъти наръга майка си - една успяла професионално жена, е различен, нали? Прокуратурата обяви семеен проблем, който обаче не пожела да назове. Какъв според вас би могъл да бъде мотивът на това момче да го направи?

- Дори и да има семеен проблем, колкото и тежък да е той, колкото и да смяташ, че майка ти нещо е направила срещу теб, е необяснимо да постъпиш по толкова жесток начин и хладнокръвно да се обадиш на полицията: “Убих майка си!”

Мога само да гадая, но като цяло една от хипотезите за профила на това момче е, че е на желания син - интелигентен, печели състезание по информатика, на практика навсякъде го харесват и приемат, член е на ученическия съвет в предишното си училище. Майката също е успешна бизнесдама, трудолюбива, амбициозна, грижовна, ценена от приятелите си. Купуват нов апартамент, доколкото разбирам, в Пловдив. А той ѝ се нахвърля и я убива. Планирано. Според мен тук вече можем да говорим за психично отклонение, вероятно за някакво психопатно поведение, както предположих в началото на нашия разговор. А това са хора, на които им липсва емпатия към другите. За тях те дори не са хора, а цел. Предполагам, че той може да е видял в майка си нещо, което смята, че трябва да бъде унищожено, защото е съсипало по някакъв начин неговия живот.

- Не са ли забележими подобни психични отклонения, ако ги има у едно дете?

- Смята се, че в тази възраст все още не може да бъдат диагностицирани конкретни психични заболявания, но е възможна тенденция към такива и тя да се е проявила.

За съжаление, в България годишно се извършват над 10 убийства от хора с психични проблеми и психични болести. А човекът за хора с подобни страдания може да се превърне наистина във враг.

- Как обяснявате втория случай с 14-годишния, който заедно с 32-годишната си майка кара в багажника на колата 67-годишния пастрок?

- По всяка вероятност момчето е било привързано към майка си. Много е вероятно да се е озовало в епицентъра на тежък битов скандал между майка си и пастрока си, а тогава психиката му превключва в режим на оцеляване. В семейства с история на системно домашно насилие или постоянни конфликти непълнолетните често влизат в ролята на щит - чувстват се длъжни да защитят по-слабия родител. В такъв момент агресията не е чудовищна черта на характера, а е плод на паника, страх и крайна безизходица. Доколкото съм осведомен, майката в момента се опитва да поеме цялата вина и това е ясен знак за счупената динамика в това семейство, където майка и син правят опити да се спасят взаимно от последствията на един дългогодишен ад. Предполагам, че момчето е защитавало майка си и се е включило в убийството с идеята, че тя е обиждана, нагрубявана, може би удряна, а може и самото дете да е бито. И затова те са решили да се отърват от него.

- Кои според вас са най-ранните поведенчески промени у тийнейджър, които са сигнал, че може да извърши престъпление, но околните вероятно не са забелязали?

- Първото е промяна на отношението към другите и към себе си. Спомнете си как майката на едно от момчетата, участвали в гаврата и убийството на мъжа на Младежкия хълм в Пловдив, беше ходила в полицията и в детска педагогическа стая и беше споделила, че синът ѝ е различен, че говори неща, които са насочени към насилие, че споделя някаква идеология, която тя не разбира. Разбира се, никой не беше обърнал внимание.

Но в онзиденшния случай с 14-годишния, убил майка си в Пловдив, е напълно възможно родители, учители, съученици, приятели и близки да не са забелязали, че той има някакви характерологични особености. Например - станал е по-студен, не проявява емпатия към другите, нито доверие към тях, държи се малко по-отчуждено. Или пък е много свит, свенлив, притеснителен и затворен в себе си, но трупа стрес. Вероятно при тази хипотеза става дума за специфичен характер, който се отличава със силна емоционална затвореност и дефицит на емпатия. Тези деца често са блестящи в логиката и технологиите, но са напълно неспособни да изразяват и изпитват дълбоки чувства. Те нямат капацитет да съпреживеят болката на другия. Когато такова дете се почувства потиснато от дългогодишни сложни семейни конфликти или усети, че някой (в случая майката) грубо навлиза в неговия строго подреден личен свят, то не реагира с типичния за тийнейджърите бурен афект или викове. То капсулира напрежението и изработва студен рационален план за премахване на дразнителя. Фактът, че убийството е обмислено предварително, а след това момчето спокойно се е обадило на тел. 112, е класическа поява на тази опасна емоционална дистанция от собствения акт на насилие.

В случая това момче е преживяло и голяма промяна - сменил е града, в който живее, и училището, приятелите му са останали вероятно в Стара Загора. Пубертетът и стресът от преместването в нов град вероятно са отключили този деструктивен модел.

- Аз например се чудя как би могло да се промени усещането за реалност и най-вече за морал при дете? Та той отнема живота на майка си - жената, която го е родила!

- За мен е възможно да стане, когато е подложено на някакъв стрес или ако живее в някаква дисфункционална семейна среда. Сред водещите хипотези е, че момчето незабелязано е трупало напрежение, състоянето му е било като в тенджера под налягане.

- Но се твърди, че двамата не са имали конфликти и лоши отношения и за всички такова деяние е било шок. Тогава?

- Да, отношенията могат да изглеждат добре отстрани, но при големия стрес, който е останал скрит и несподелен пред близките му, искрата може да е дошла от неуважително и пренебрежително според детето отношение към него. Сред нас, психолозите, има термин за преходно състояние към психична болест, която наричаме предшизоидна фаза. Не че винаги тези неща могат да бъдат предотвратени или открити, но България, за съжаление, е сред страните, където хора с психични проблеми и заболявания извършват най-много насилие срещу близките си в света.

И всичко това говори за огромна липса на информация в обществото за това какво представляват психичните заболявания, какво може да ги отключи, как това може да се случи с всеки, колкото и успешен да е той, и какво трябва да направим, когато това стане. У нас това не се знае, тези хора се крият. А ако бъдат открити, е сложен механизмът, дори да бъдат заведени и да бъде потърсена такава помощ - трябва да стане през прокуратурата у нас, което е дълъг и сложен процес.

- В коментарите, които прочетох по случая в социалните мрежи, хората питаха защо не се споменава бащата на това момче - вие как мислите?

- Когато семействата се разделят, а детето е може би още бебе, бащата заминава за чужбина или живее някъде в отдалечен град, това не пречи да има семейство и една майка да отгледа детето си сама. Стига да направи семейна система, която да е достатъчно стабилна, за да пораснат децата в нормална среда. Така че това не може да бъде причина.

По-скоро причината е, че у момчето се е отключил психичен проблем, който не е бил забелязан дори и от майка му.

- Посегателство към сакрална фигура, каквато е тази на майката в живота на едно дете, може ли да се обясни с комплекс у това иначе умно и интелигентно момче?

- Трябва да потърсите психоаналитик за тази цел. Той е бил харесван, имал е успехи по олимпиади, учителите вероятно са гледали на него като на вундеркинд и може да си е изградил самочувствие.

По-вероятно според мен е обаче да е изживял огромен стрес от промяната на града, училището, приятелите и да не се е справил с него. Възможно е вътрешно в себе си да е обвинил майка си за това и тя да е станала изкупителна жертва на дълго трупаното напрежение в него.

- Обяснява ли доброто финансово състояние на майката плана на 14-годишния ѝ син да я убие?

- Богатите родители, особено когато сами отглеждат децата си, изпитват някакво чувство на вина затова, че не им обръщат достатъчно внимание. Затова някои от тях им дават много пари за всякакви неща и угаждат на всичките им прищевки. Парите дават криле, за съжаление. Но съм срещал и други казуси. Имах случай с момче от заможно семейство, за което майката разтревожено ми разказа, че явно е психично болен, защото отварял вратата на къщата им и подканвал приятелите си от селското училище: “Ако нещо ви харесва, вземете си го!”. Когато разговарях с детето, то сподели:“Ами ние имаме толкова много неща, че са ни излишни!”. И тука си задаваш въпроса, кой е по-нормален?

Но в случая с 14-годишното момче в Пловдив, ако в един момент майка му не се е отнесла с него така, както той е очаквал, това може да я е направило враг в неговите очи. Но това пак си е психическо отклонение.

- Дали има влияние престоят на това момче в мрежите, в дигиталната среда, където в някои групи и коментари човешкият живот е обезценен?

- Основните процеси срещу Meta и други големи компании, които поддържат социални мрежи в света, е свързан с начина, по който те пренасят съдържание с насилие например. И ако един потребител проявява интерес към постове и теми с насилие, на него му се предлагат повече с такава тематика.

Сами по себе си такива постове не могат да те направят убиец, но ако си психически лабилен, може да ти дадат модел, начин, по който да извършиш насилие или убийство.

Знаете ли, че преди няколко месеца Open AI беше обвинен и осъден за самоубийството на едно момче, защото се сметна, че изкуственият интелект съзнателно му е поднасял модели за отказване от живота, а той е така програмиран, че да ти казва това, което искаш да чуеш.

Разговаряйки с изкуствения интелект или пишейки си с него, ти през цялото време имаш чувството, че срещу теб има друг човек, който е изключително интелигентен, знае много и който ще ти каже истинските неща, но той ти казва само това, което искаш да чуеш. Винаги предлагам на юношите, с които работя, да му зададат въпрос: “Хубаво ли е да си вегетарианец?” и веднага ще ти обясни, че е много сложно да си такъв, но е полезно. Но ако му зададеш въпроса по обратния начин:“Добре ли е да не искам да съм вегетарианец?”, веднага ще те подкрепи и ще ти каже, “Да, добре е, защото...”, и така нататък.

- Има вероятност двете 14-годишни момчета да излежават присъди в затвора - от 3 до 10 години според закона. Възможно ли е пълна рехабилитация и реинтеграция в обществото на тези деца?

- Били ли сте в Бойчиновци? Това е ужасно място!Там никой от тези юноши няма да стане по-добър. Това, което у нас също не се прави, е те да минат през много внимателно психоповеденческо изследване какво се случва в тяхното съзнание и психиката им, за да се види дали няма наченки на психично заболяване или психични отклонения.

При всички случаи основната работа с тези деца трябва да бъде някаква форма на терапия, но не се случва, както казах. Поинтересувах се преди няколко дни какво става с тези момчета и момичета от Младежкия хълм в Пловдив, които убиха човек. Съдът ги остави в предварителния арест, но някой работи ли с тях, има ли някаква психологична подкрепа? Нищо няма, повярвайте ми! Само ги отделят от по-възрастните арестанти, и толкова.

Това, че назначиха във всяко училище по един психолог, нищо не значи, защото, първо, ние нямаме адекватно образование за тези хора, и второ, няма нито един професионален център, който да ги подкрепя. Те нямат инструменти за работа, нито общност, в която да се подпомагат, нито система, по която да се преквалифицират и развиват. И всеки се оправя, както може. Затова не можем, за съжаление, да разчитаме много на тези хора за децата си. Да, има много квалифицирани колеги, които работят добре, но те се броят на пръстите на двете ни ръце.

CV

Иван Игов е завършил психология в СУ “Св. Кл. Охридски”.

Той е един от основателите на училищната психология в България с над 30-годишен консултативен и преподавателски опит.

Автор на много програми, статии, книги и учебници в сферата на детската и училищната психология

Член на Дружеството на психолозите в България, Консултативния съвет по въпросите на децата в България, Европейската федерация на психолозите в образованието ( EFPTA)