"Щом искаш война, ще имаш война. Ще те приключа и съсипя – теб и твоите близки!".

Такава закана според прокуратурата е отправил преди две години кметът на Дупница Първан Дангов към началника на полицията в града тогава Йордан Зарев и в края на миналата година районният съд в Благоевград го осъди условно на 3 месеца затвор.

Дангов обаче обжалва присъдата и преди дни окръжният съд в Благоевград я отмени, след като прие, че от обвинителния акт не става ясно какво точно престъпление се е заканил да извърши кметът срещу Зарев и близките му с думите „приключа“ и „съсипя“.

Според съда по този начин подсъдимият не може да разбере в какво точно е обвинен и затова връща делото на първата инстанция с указания да върне обвинителния акт на прокуратурата, тъй като е допуснато противоречие в същността на обвинението, съобщи "Лекс". 

Окръжният съд пише, че няма как с присъдата сам да отстрани нарушението, тъй като при дописване на основанията и обстоятелствата на престъплението, ще се касае за съществено изменение на обвинението.

"Съдът намира, че така както е описано престъплението, а именно закана с престъпление срещу личността на пострадалия, без тази закана да е получила правно обосновано проявление в обстоятелствената част на обвинението, ограничава правата на подсъдимия да разбере конкретното обвинение и параметрите на своята защита в процеса“, пише съдът и описва в какво се изразява неясността на обвинението.

Според прокуратурата поводът за заканата била извършвана проверка от Районното управление на МВР в Дупница, при която са изискани документи и е изпратена призовка на Дангов. Първоначално кметът с агресивен тон изразил възмущението си във връзка с изпратените писма, с които се изисквали копия от документи на общината. Йордан Зарев обяснил, че действията са във връзка с разпореждане на прокуратурата и указания на наблюдаващия прокурор.

На 15 март 2024 г. Дангов вече се обадил на шефа на полицията и му заявил: "Щом искаш война, ще имаш война. Ще те приключа и съсипя – теб и твоите близки!".

В следващите дни здравословното състояние на Зарев се влошило и потърсил медицинска помощ. Според обвинението заканата предизвикала у него основателен страх за осъществяването и притеснения за семейството му. За това Дангов беше пратен на съд за закана с престъпление, отправена към длъжностно лице и негови близки, за което Наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор.

Втората инстанция обяснява, че заканването трябва да е с "престъпление против личността", като прокурорът е длъжен да конкретизира с какво именно престъпление е заплашен пострадалият – убийство, телесна повреда или друго, тъй като това обстоятелство е съставомерен факт, подлежащ на доказване.

Според съда не става ясно кое точно престъпление против личността се съдържа в инкриминираните думи "приключа" и "съсипя".

Пред районния съд Зарев казал, че е изпитвал страх от "злепоставяне" и от "опити за въздействие в служебен план", съпругата му описала страх, свързан с длъжностното положение на кмета, а бащата на полицейския шеф заявил, че се страхувал Дангов да не "вземе пушката и да застреля цялото семейство".

"Така в рамките на едно и също производство са идентифицирани поне два принципно различни вида заканване: заканване с разгласяване на опозоряващи обстоятелства (злепоставяне) и заканване с убийство. Тези две хипотези са правно несъвместими и всяка от тях би изисквала различна доказателствена основа, респективно и правна квалификация", пише съдът.

Според магистратите допълнително изясняване би се наложило и ако заканването е с разгласяване на позорящи обстоятелства. Според експертно заключение по делото изречените думи имали характер на опасност от злепоставяне. Съдът припомня, че клеветата е отделен текст от Наказателния кодекс, но трябва да се докаже, че са разгласени неверни позорящи обстоятелства, поради което заканата за разгласяване сама по себе си не е достатъчна.

От материалите по делото става ясно, че в разговор Дангов съобщил, че ще оповести на пресконференция случай, при който Зарев и баща му убили куче по време на лов.

"Не е установено по делото дали твърдяното събитие е действително, или измислено. Ако фактите са верни, деянието принципно не може да се субсумира под клевета; ако са неверни – би могло, но дори и тогава деянието е различно по правна квалификация от заканване с „престъпление против личността“, мотивира се съдът.

След това магистратите обясняват, че изразите „приключа“ и „съсипя“ могат да означават физическо унищожаване на личността, но също така да са насочени към служебна или финансова разруха и прокурорът е трябвало ясно да формулира обвинението, тъй като това е негово задължение, а не на съда.

Окръжният съд разсъждава и над възможността на този етап делото да бъде върнато отново на прокуратурата, след като не само е минало разпоредителното заседание, а е постановена и присъда от първата инстанция. Освен това, друг състав на окръжния съд е потвърдил по-рано извода на първата инстанция, че обвинението е достатъчно ясно и няма основания за връщане на делото.

„Въззивното производство обаче е самостоятелна фаза, в която съдът проверява законосъобразността на обжалвания краен съдебен акт в пълнота, включително и дали обвинението, така поддържано и прието от първоинстанционния съд за основа на присъдата, е достатъчно конкретно“, пише окръжният съд и отбеляза, че след проведено цялостно съдебно следствие неяснотата на обвинението се е проявила в пълнота чрез показанията на свидетелите.