Българите пазаруват дрехи все по-често в сравнение с преди няколко години, но успоредно с възхода на международните онлайн платформи за ултрабърза мода се наблюдава и друга, на пръв поглед парадоксална тенденция: все повече потребители у нас възприемат дрехите втора употреба като напълно нормален, разумен и качествен избор. Това показват данните от представително проучване, проведено по поръчка на Българската Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ).

Изследването, което проследява развитието на потребителските нагласи спрямо сходно проучване от 2020 г., очертава зрялост на пазара и дълбока промяна в общественото възприятие – повторната употреба вече престава да бъде просто икономическа алтернатива за хора с ниски доходи и се превръща в трайна част от съвременния модел на потребление.

Повторната употреба – вече не компромис, а норма

Според данните от проучването, пазаруването на облекло като цяло се увеличава, като делът на хората, които купуват дрехи поне веднъж месечно, бележи ръст спрямо предходния изследователски период. На този динамичен фон повторната употреба се утвърждава като стабилен и предпочитан канал.

  • 58,1% от анкетираните българи са закупили дрехи втора употреба през последната година.
  • Едва 10,8% посочват, че никога не са правили подобна покупка.
  • Физическите магазини запазват лидерската си позиция, но онлайн пазаруването на втора употреба постепенно набира скорост, особено сред младите поколения.

Най-забележителната промяна обаче е в психологическата нагласа на потребителите. Покупката на текстил втора употреба вече не се свързва с компромис с качеството или стандарта:

  • Почти половината от анкетираните я определят като напълно нормална практика.
  • Близо 40% я разглеждат като изключително разумен избор.
  • Една четвърт споделят, че тя става все по-приемлива в обществото.

Тази промяна води и до рекордно високо доверие в сектора: 77,5% от анкетираните декларират положително отношение към компаниите, развиващи бизнеса с кръгов текстил у нас – сериозен скок спрямо нивата от предходното проучване.

„Европейските политики все по-ясно поставят фокус върху удължаване живота на продуктите, повторната употреба и развитието на кръгови бизнес модели. За България това е добра възможност, защото повторната употреба на дрехи не е нова практика – тя има дългогодишни традиции у нас. Днес обаче наблюдаваме нещо ново – промяна в отношението на потребителите. За все повече млади хора second hand вече не е алтернатива, а естествен и напълно нормален избор при пазаруване“, посочи Сирма Желева, изпълнителен директор на БАКТ. 

Младите хора диктуват новите правила

Проучването показва, че именно младото поколение е основният двигател на тази трансформация.

  • Почти две трети от българите на възраст между 18 и 34 години са пазарували дрехи втора употреба през изминалата година.
  • При тях се отчита и най-високата честота на посещения в тези обекти.

За младите българи втората употреба вече не е инцидентно събитие или просто търсене на изгодна сделка, а пълноценен потребителски канал, който функционира успоредно с останалите форми на търговия. Макар по-възрастните потребители да посещават тези магазини по-редки, техният интерес към сегмента също остава стабилен и висок.

Бързата мода срещу качеството на втория живот

Проучването на BluePoint анализира и навлизането на глобалните платформи за ултрабърза мода като Temu и Shein на българския пазар. Данните потвърждават, че те стимулират изкуствено потребление, подтиквайки хората да купуват повече дрехи, отколкото реално са им необходими. При част от потребителите това води до свиване на покупките на дрехи втора употреба.

Въпреки това се очертава силен качествен аргумент: над половината от потребителите на тези платформи признават, че дрехите втора употреба са по-качествен избор от евтините нови артикули. Двата модела все по-ясно се конкурират не само по цена, но и по отношение на издръжливостта, качеството и жизнения цикъл на продуктите.

„Компаниите за повторна употреба трудно могат да се конкурират с дрехи, които се продават за няколко евро. Причината е проста – зад всяка дреха, достигнала до магазина за повторна употреба, стоят събиране, транспортиране, ръчно сортиране на няколко етапа, проверка на качеството и подготовка за нов живот. Това е трудоемък процес, който създава работни места и не може да бъде автоматизиран. Много дрехи втора употреба запазват своите качества и могат да бъдат използвани още дълго време, докато голяма част от ултрабързата мода е създадена за кратък жизнен цикъл“, посочи Сирма Желева, изпълнителен директор на БАКТ.

Мотивите за покупка: Рационалност и уникалност

Макар ниската цена да остава водещ фактор за българския потребител, структурата на мотивите става все по-комплексна:

  1. Достъп до марки на разумни цени – веднага след ниската цена се нарежда възможността да се придобият висококачествени маркови облекла на достъпни стойности.
  2. Добро качество – потребителите все по-високо оценяват здравината на материалите на предлаганите артикули втора употреба.
  3. Уникалност на стила – над една трета от купувачите търсят уникални, единични модели, които не могат да бъдат намерени в масовите търговски вериги.

Екологичните съображения също присъстват в съзнанието на българите, но те действат по-скоро като допълващ и затвърждаващ мотив, а не като първопричина за покупката.

„Данните показват, че пазарът узрява. Цената остава важна, но вече не е единствената причина хората да избират дрехи втора употреба. Все повече потребители обръщат внимание на качеството, марките, уникалните находки и възможността да удължат живота на вече произведени продукти. Тази промяна в поведението на потребителите има потенциал да подкрепи развитието на кръговия модел в текстилния сектор.“, Юлиан Добрев, управител нa агенция, провела проучването. 

Висока чувствителност към екологичните проблеми

Българите демонстрират висока информираност и загриженост за околната среда в контекста на модната индустрия:

  • 78% от анкетираните определят текстилния отпадък като сериозен екологичен проблем.
  • Мнозинството от хората виждат решението в рециклирането, използването на устойчиви материали и разумното пазаруване (покупка на по-малко, но по-качествени облекла).

Високата обществена чувствителност към темата обаче изисква подкрепа от страна на инфраструктурата. Превръщането на тези нагласи в трайни навици зависи от осигуряването на лесен и удобен достъп до системи за разделно събиране и повторна употреба на текстил в цялата страна.