Разхождайки се по улиците, все по-често срещаме млади жени, които носят чанти с логото на френски и италиански луксозни марки – Chanel, Celine, Saint Laurent, Gucci, Prada, Dior, Hermès и други.

В България, където цената на оригиналната дизайнерска чанта може да се равнява на няколко месечни заплати, при средна работна 1407 евро, според Министерството на труда и социалната политика, логично е да се роди въпросът: колко от тези чанти действително са оригинални и колко от тях са реплики?

От години европейският пазар е залят с имитации – от евтини копия до така наречените „1:1“ чанти, които продавачите представят като висок клас реплики, като част от тях се предлагат онлайн, включително през Instagram и Facebook, а според твърдения на търговците произходът им често е Китай или Турция.

@glasnews Шанел за 200 евро? ???? Репликите на луксозни чанти вече не са само по сергиите – продават се активно и през Instagram, а сред клиентите според търговци има дори заможни и популярни хора. Проверяваме как работи този пазар и кой стои зад „лукса“ на няколко пъти по-ниска цена. Повече четете на glasnews.bg #лукс #Instagram #реплики #fyp ♬ original sound - GlasNews.bg

„Богатите също си купуват реплики“

Разговаряхме с моден консултант, работещ в луксозен бутик, в който се предлагат ексклузивно италиански и френски модни брандове и той твърди, че дори хора с високи доходи понякога пазаруват реплики на Chanel, Hermès и Celine.

„Голяма част от богатите хора носят реплики на чанти и обувки Chanel, Hermès и Celine, тъй като цената на оригиналните се вдига с всяка година. Те избират да комбинират тези аксесоари с дрехи от по-бюджетни италиански марки и смятат, че тъй като са с възможности, никой не би заподозрял, че пазаруват и от фабриките в Китай“, твърди той.

Подобно твърдение получихме и от онлайн продавач на фалшиви аксесоари, който предлага стоката си през Instagram и сам се свърза с нас, като последва профила ни. По думите му сред клиентите си има и популярни личности, които обаче предпочитат да не афишират, че от него пазаруват подобни покупки и тяхната комуникация се извършва по Вайбър. Той изпраща стоките си чрез куриерската фирма “Еконт” или с ръчно предаване. 

Дама на популярен български бизнесмен споделя пред нас, че също си купува понякога висок клас реплики, тъй като е колекционер и не може да си позволи всяка година да дава десетки хиляди евро за оригинални аксесоари, а в нейните среди не било приемливо да се появява на две събития с една и съща чанта. Разказва ни още, че много от приятелките й също го правят, но не споделят една с друга, а даже се надлъгвали от кой бутик в Париж си пазарували на последния шопинг воаяж. 

Тези твърдения категорично показват една тенденция – репликите вече не се продават единствено на улични пазари и сергии, а все по-често се предлагат като „луксозна алтернатива“ през социалните мрежи и затова решихме да проверим как работи този пазар.

Свързахме се с онлайн продавач, който предлага модели на Celine – френската луксозна модна къща, основана през 1945 г. от Селин Випиана и днес част от групата LVMH. В България има един бутик, единствено от който могат да бъдат закупени официално оригинални артикули на бранда - другата опция е през официалния сайт или дистрибуционния такъв. 

Харесахме летен модел чанта, чиято цена в официалния сайт на марката е малко над 3000 евро, в Instagram същият или визуално идентичен модел ни беше предложен за 210 евро.

Продавачката го представи като „висок клас реплика“ от фабрика в Китай и след наша молба изпрати видео, с което да демонстрира качеството на изработката.

Условията й за продажба бяха ясни – 30 евро капаро, а остатъкът можел да се заплати при лично предаване или с наложен платеж. Продавачката ни заявява, че работи с куриерска компания „Еконт“.

И тук вече възникват редица въпроси: как се проследява произходът на подобни стоки, кой контролира вноса им и как институциите установяват кога една онлайн продажба е единична сделка и кога вече става дума за системна търговска дейност?

Instagram ли е новият пазар за ментета?

Ако разгледаме социалните мрежи на българските инфлуенсъри, често ще видим една и съща снимка – изискан ресторант, красиво подредена храна и дизайнерска чанта на масата на Chanel. Dior. Hermès. Celine. Saint Laurent.

Не може да се разбере дали чантата е оригинал или висок клас реплика

 

Но от един добре обработен фотос  невинаги може да се разбере дали аксесоарът е оригинален, висок клас реплика или евтина имитация.

Няма как да разберем от снимката дали аксесоарите са оригинал или висок клас реплика

Именно това прави социалните мрежи толкова удобни и достъпни за този тип търговия. Един Instagram профил може да изглежда като луксозен бутик, без да има физически магазин, витрина или склад, достъпен за клиентите, а купувачът може да скрие самоличността си, ако се срамува, че пазарува ментета. 

В случай, че профилът на продавача бъде блокиран, на негово място може да се появи нов още след 5 минути. 

Проблемът с репликите обаче далеч не е само български. През 2025 г. самата Виктория Бекъм сама разказва за случай от началото на 2000-те, когато е носила фалшива Louis Vuitton чанта, според статия във Vanity Fair. Историята става още по-любопитна, защото снимката е била видяна от тогавашния творчески директор на Louis Vuitton Marc Jacobs, който впоследствие ѝ изпраща оригинална чанта. 

Този случай показва нещо любопитно – дори човек, превърнал се впоследствие в международна модна икона, не е бил извън света на репликите. 

От Истанбул до Лондон

В публикация на The Sun от 1 ноември 2025 г. авторката проследява пазара на реплики в Истанбул и описва как високият клас от тях не се предлагат непременно на големите пазари, а клиентите биват насочвани към по-закътани помещения и тайни магазини. 

Тя купува няколко фалшиви чанти и разказва как ги пренася до Великобритания, без да бъде спряна на летище Heathrow.

Нейната история показва колко трудно може да бъде проследяването на малки количества стоки, когато те влизат в Европа по различни канали.

Ментето вече не е просто „мода“

Продажбата на фалшива дизайнерска чанта не е просто въпрос в това дали някой иска да изглежда по-богат, като си купува “евтина алтернатива на лукс”. 

Когато върху продукт без разрешение е поставена защитена търговска марка и той се използва в търговската дейност, може да бъде приложен чл. 172б от Наказателния кодекс. Законът предвижда за основния състав лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10 000 лева. При повторно извършване или значителни вредни последици наказанието е от две до осем години и глоба от 10 000 до 15 000 лева, което означава, че зад една снимка в Instagram може да стои не просто „моден избор“, а потенциално престъпление, когато са налице законовите предпоставки.

И тук идва въпросът къде е пробойната в митническия контрол

На европейско ниво митническите органи могат да спират или задържат стоки, за които има съмнение, че нарушават права върху интелектуалната собственост. Това е уредено в Регламент (ЕС) № 608/2013. Регламентът предвижда действия при стоки, които са или трябва да бъдат под митнически надзор или контрол, включително при влизане или излизане от митническата територия на ЕС, като в същото време европейската регулация прави разграничение при стоки с нетърговски характер, които се намират в личния багаж на пътниците. Тоест - ти купуваш реплика, която можеш да препродадеш, но да вкараш като лична вещ. 

Данните показват, че в България се задържат огромни количества фалшификати, като само през първото тримесечие на 2025 г. секторите „Оперативен контрол“ в София и Благоевград са задържали над 902 000 фалшиви стоки. Сред най-често установяваните категории са текстилни изделия, спортни дрехи и обувки, аксесоари и детски играчки. 

И тъй като това са само официално установени количества, е неизбежно да се запитаме какъв е реалният размер на пазара, ако част от стоките никога не бъдат открити.

Последните акции действително показват, че институциите извършват проверки и образуват досъдебни производства при търговия с фалшиви маркови стоки, но в същото време онлайн търговията позволява на един продавач да достигне до стотици потенциални клиенти, без да притежава физически магазини и затова отправяме следните въпроси към Министерството на вътрешните работи:

1. Колко проверки за търговия с фалшиви стоки са извършени в България през 2024, 2025 и до момента през 2026 г.?

2. Колко досъдебни производства са образувани по чл. 172б от НК през всяка от тези години?

3. Колко от тези производства са свързани с продажби, извършвани през Instagram, Facebook, TikTok или други онлайн платформи?

4. Разполага ли МВР с данни за броя на установените онлайн профили, използвани за продажба на стоки, нарушаващи права върху търговски марки?

5. Как се извършва проверка на онлайн продавач, когато той предлага стоките единствено чрез Instagram или Facebook и не посочва физически адрес?

Кой стои зад чантата за 210 евро?

Целта на това разследване не е да се отговори на въпроса „Кой носи фалшива чанта?“, защото се оказа, че милиони хора по света го правят. 

По-важният въпрос е друг:

Могат ли институциите да проследят целия път на една реплика – от производителя и вносителя, през митническия контрол и куриерската услуга, до Instagram профила, плащането и крайния клиент?

Защото докато оригинална Chanel, Hermès, Celine или Prada може да струва хиляди евро, а визуално идентична реплика да се предлага за няколкостотин или дори десетки евро, търсенето няма да изчезне.

А там, където има търсене, винаги ще има и кой да предложи „лукс“ на цена, която изглежда твърде бюджетна, за да е истинска.