Над 10% от българите признават, че са дали подкуп за решаване на здравен проблем за себе си или близките си през последната година. Това твърдят преди всичко жени, хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти, както и жители на столицата. Други 5.4% са подкупили някого, за да избегнат полицейска санкция, включително служители на КАТ, 3.1% - за да им се извади или завери документ, 1.5% за мтническа услуга и 1.3% за данъчна, а само 0.4% признават, че са платили "под масата", за да избегнат съдебна процедура.

Това показва национално представително проучване на "Екзакта рисърч груп", направено чрез телефонна анкета на 1000 българи от цялата страна в края на март и началото на април 2016 г. Анализаторите уточняват, че статистиката показва само тези, които са признали в анкетата, че са прибегнали до подкуп, но вероятно има хора, които са премълчали и числата всъщност са по-големи.

Под 1% от българите признават да са давали подкупи за съдебна услуга, както и за образование, показват още резултатите от анкетата.

Единното мнение е, че няма толерантност към тези практики - само 2% от българите заявяват, че са склонни да оправдаят хора, които искат подкупи, а 6% оправдават онези, които дават подкупи. Въпреки това, само 10% смятат, че тук е много вероятно да бъде осъден човек за корупция. Така мислят предимно хора под 30 години или над 60 години, както и хората с ниско образование и жителите на селата.

Статистическата агенция отбелязва, че в последните четири години като цяло се повишава скептицизма за това, че у нас човек може да бъде осъден за корупция.

Мнозинството от хората - 43% - смятат, че за да се овладее проблемът с корупцията трябва да се създаде специален закон, 34% са убедени че прокуратурата или съда ще успеят да се справят с проблема. Най-малко вяра има в медиите и в гражданските организации за това да допринесат за ограничаването на корупционните практики.

Две трети от анкетираните одобряват румънския пример за справяне с корупцията и смятат, че може да се приложи у нас, което е ръст спрямо 55% отговорили положително на същия въпрос миналата година. Близо една трета обаче не са запознати с него, а 5% го отричат. Столичаните по-често от останалите българи гледат на румънския модел на борба с корупцията като на репресивна мярка, която не трябва да се прилага у нас.

Все пак за една година с 10% е нараснал делът на хората, които са се запознали с румънските практики, което свидетелства за масова обществена чувствителност по темата и за по-високо ниво на информираност на гражданите, смятат от "Екзакта". Едва 7% от българите са категорични, че напредъкът на Румъния не е толкова голям и тя едва ли изпреварва България.

TNS.bg