До 22 септември Централната избирателна комисия ще регистрира кандидатите за президент и вицепрезидент. Това става ясно от хронограмата за изборите, приета на днешното заседание на ЦИК. Както стана ясно, първият тур на президентските избори ще се проведе на 25 октомври, а ако се стигне до балотаж, той ще бъде на 1 ноември.

До 9-и септември за вота ще бъдат регистрирани партиите и коалициите, които ще участват във вота с президентска двойка, а до 14-и се записват инициативните комитет. Наскоро, че ще се кандидатира с инициативен комитет обяви президентът Илияна Йотова. Направи го пред БНТ, но не назова името на потенциалния си вицепрезидент. След като обяви, че ще участва в президентската надпревара през октомври, Йотова получи подкрепата на управляващите от "Прогресивна България", както и от БСП - партията, от която преди години бе евродепутат.

До 22 септември пък ще бъдат регистрирани и имената на кандидатите, които ще участват в президентската надпревара. Тогава ще стане ясно и кой ще се изправи срещу Илияна Йотова за поста на "Дондуков 2". Ден по-късно, на 23 септември ще бъде изтеглен и жребият с номерата, с които кандидатите ще бъдат вписани в бюлетината. Кандидатските листи пък ще бъдат обнародвани в "Държавен вестник" на 24-и септември.

Предизборната кампания ще стартира на следващия ден - 25 септември, в 00 ч. и ще продължи до 23:59 ч. на 23 октомври. Следващият 24-и, пък е денят за размисъл.

Изборният ден на 25-и пък ще започне в 7 ч. и ще продължи до 20 ч. Разрешено е да бъде удължен с 1 час, до 21 ч., ако пред секцията има неупражнили правото си на глас. След 20 ч. пък вече ще бъде разрешено и съобщаването на резултатите от социологическите проучвания, става ясно още от хронограмата на ЦИК.

До 27 октомври се очаква да стане ясно кой ще бъде следващият президент на страната, или дали ще има балотаж на 1 ноември между двете двойки, събрали най-голяма част от гласовете. В 3-дневен срок от втория тур пък трябва да стане ясно финално кой ще стане държавен глава.

По-добре обучени секционни комисии и задължително машинно гласуване прие окончателно Народното събрание в края на юли, за да намали изборните манипулации и неволните грешки.

Още за президентските избори тази есен машинното гласуване отново ще е задължително за всички секции с над 300 имена. Там бюлетините ще са само резервен вариант при дефект на устройството. За тези с по-малко избиратели остава вотът с хартиени бюлетини. Това ще важи за над 3000 секции от общо 12 хил.

Машините вече няма да са само принтери, а в края на изборния ден ще отпечатват и протокол с резултата, както беше през юли 2021 г. За да няма обаче съмнения в резултата, членовете на комисията ще трябва и ръчно да преброят разписките.

Другата съществена промяна е новото обучително звено към ЦИК, което ще учи желаещите да бъдат в секционни комисии как се правят избори. Курсовете няма да са само при предизборна кампания, а периодични. Преминалите го ще получават сертификат и ще бъдат вписани в регистър, а при избори ще се ползват с предимство. Идеята е по този начин изборната администрация да е по-добре обучена и да се намалят неволните грешки по невнимание или чисто неразбиране на протокола.

Заден ход обаче управляващите дадоха за пълната забрана социолозите да предоставят данни от екзитпол, преди изборният ден да е приключил.  Вместо това обаче депутатите вдигнаха драстично глобите за медиите - от 5000 до 10 хил. евро. За повторно нарушение наказанието ще е между 10 хил. и 15 хил. евро.