През 2032 година най-голяма заетост се прогнозира при... продавачите в магазини. Тогава се очертава недостиг на кадри със средно образование – около 94 000 като техните места ще се заемат от хора с по-високо или по-ниско образование.

Това прогнозира министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на Конференция за оповестяване на резултатите от средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България.

"Тенденциите в развитието на населението, работната сила и броя на заетите са неблагоприятни. Те ще намаляват. През 2032 година, се очаква 2.965 млн. заети във възрастовата група 15-64 години, или с 3.4% по-малко от 2018 година", пресметна той.

Като положителна тенденция социалният министър изтъкна, че до 2032 г. ще има нарастване на ролята на преработващата промишленост, която измества търговията от 1-ото място по брой заети.

"Ще има нарастване и в заетостта в образованието с 15.3%. И в сектора на хуманното здравеопазване и социалната работа – нарастване с 9.1%.", допълни още Петков.

"През 2032 година най-голяма заетост се прогнозира при продавачите в магазини - 162 900 заети. Следвана от административните специалисти със 121 000 заети, водачите на тежкотоварни автомобили и автобуси - 105 600 заети, работници в преработващата промишленост 92 600 заети и работници в добивната промишленост - 73 700", поясни той. 


"Това, което се забелязва е, че в България делът на заетите, ангажирани във високотехнологичните индустрии, е 3.6% през 2017 г. или с 0.1% по-малко, отколкото през 2008 г. В същото време в ЕС средното за 2008 е 6.6%, а през 2017 е 6.9%. – той нараства", обясни доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, преподавател в катедра "Статистика и иконометрия" към СУ, която е част от екипа, изготвил доклада.

Според доклада, ангажираните с ниски професионални умения в ЕС, са 43.8%, а в България този процент е 52.3%, тоест повече от половината заети в България са ангажирани с професии, изискващи по-ниски професионални умения.

Какво да очакваме от пазара на труда в дългосрочен план?

"Очакваме свиване на населението на възраст 15-64 години, поради негативните демографски процеси. Спадът за периода 2018-2022 година ще е около 4% или 182,1 души по-малко заети. За периода 2018-2032 година този спад ще е 11.6% или 529.5 по-малко заети", обясни доц. Ганева.

По думите и хората с по-ниско образование намаляват за сметка на тези с висше образование. Коефициентът на заетост пък показва, че ще наблюдаваме висока заетост за хора с висше образование, която ще надхвърли 90%.

Според доц. Ганева, социално-икономическото развитие на България ще догони предварително заложената цел.

"Частният сектор ще бъде повлиян както досега от външната среда и европейските пазари. Публичният сектор изисква целенасочена политика най-вече в образованието и здравеопазването с цел преодоляването на изоставането спрямо ЕС", поясни тя.

"Водещи сектори на пазара на труда ще бъдат преработваща промишленост, както и търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети. Очакваме до 2032 заетостта в преработващата промишленост да нарасне с 7.3%, а в търговията и ремонта на автомобили да се свие с 27%", изтъкна доц. Ганева.




Очаква се и сериозен спад при заетите в хотелиерството и ресторантьорството, с около 19%.

Очаква се обаче нарастване на заетостта в сектор образование с 18% и в здравеопазването с около 10-11%.

Най-голямо нарастване в търсенето ще се наблюдава при специалистите, но се очаква свиване на заетостта в услугите.

Сред най-търсените професии, освен продавачи на магазини, ще бъдат и медицинските сестри и акушерки, финансови специалисти, учители, приложни специалисти и др.

През 2022 година с най-голяма заетост ще са София с 906.8 хиляди заети лица, в Пловдив – 293.7 хиляди и Варна с 202.3 хиляди заети.

Най-ниските нива на заетост се очакват в Силистра – 20.9 хиляди заети, Видин, с 23.3 хил. заети лица и Разград с 32.6 хиляди.