Какво убеди съда да вземе толкова жестоко решение? Вече близо два месеца този въпрос задават съпругите на Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граговски и Георги Калинков. Полицаите бяха осъдени на по 7 г. затвор след поредица съдебни обрати и вече изтърпяват наказанията си. Според обвинението, като антимафиоти от Благоевград те са причинили смъртта на издирвания за пласиране на дрога Ангел Димитров-Чората при задържането му на 10 ноември 2005 г.
Според първата медицинска експертиза Чората е издъхнал заради нанесения му побой и принудителната поза със закопчани на гърба ръце и притискана надолу глава. По-късно беще направено ново становище, според което Димитров е издъхнал заради стреса, наличието на кокаин в кръвта му, наднорменото тегло и късия врат. „Първата експертиза е доказано, че е фалшива и престъпна“, убедени са съпругите на задържаните.
В неделя отново ще се състои мирен протест в подкрепа на осъдените полицаи. Техни колеги от цялата страна ще се съберат пред столичната църква „Света Неделя“ в 11.00 часа.
В началото на тази седмица главният прокурор Сотир Цацаров поиска от Върховния касационен съд да възобнови делото за смъртта на Чората. Мотивите му са, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на закона и процесуалните правила, а наложените наказания са явно несправедливи.
Направено е и искане за спиране изпълнението на наказанията, изтърпявани към момента от петимата, до провеждане на съдебното заседание по образуваното дело за възобновяване.
Цацаров се срещна със съпругите на осъдените по тяхна молба и ги уведоми, че самият той е внесъл искане за отмяна на постановеното решение и възобновяване пред друг състав на ВКС. Всичко за срещата и за това как живеят близките на осъдените вече 14 години гледайте във видеото:
А ето и целите интервюта със съпругите на осъдените полицаи: Биляна Коцакова (съпруга на Мирослав Писов), Веселина Чобанова (съпруга на Георги Калинков), Светла Иванова (съпруга на Иво Иванов), Нели Механджийска (съпруга на Борис Механдижйска). Липсва само Гергана Граховска, съпруга на Янко Граховски, която в момента е на лечение в Германия.
- Очаквахте ли ги тези присъди? Как се стигна до тях? Какво си коментирахте?
Биляна Коцакова: В никакъв случай и в нито един момент не сме очаквали да чуем осъдителни присъди. Това, което знаем, че се е случило и е установено по делото ни дава категоричната увереност да очакваме само и единствено оправдателна присъда като изход на така повдигнатото обвинение.
- Какво правихте ня 10 ноември 2005 г.
Светла Иванова: Вечерта преди да бъде задържан Чората си бяхме поканили гости вкъщи. Иво ми се обади и каза, че няма да може да се прибере, защото им изскача работа. Ние сме се научили да не питаме: „Кога ще се прибереш? Къде отиваш?.“ Защото, първо, те не разполагат с тази информация. И второ, няма как да ми каже нещо, което и той не знае. Той разбира в последния момент, пътувайки натам.
Веселина Чобанова: Така действа МВР, за да няма изтичане на информация. Моят мъж беше в отпуск, но му го прекратиха. Прибра се. Аз го попитах: „Какво се случва?“. Чух: „Извади ми униформата, която е за тежки задържания.“ Защото те са различни. „Не знам къде отивам. Не знам кого ще задържам. Стискай ми палци!“. И това беше.
Нели Механджийска: Ние също бяхме в този момент при майка ми, тъй като тя беше на смъртно легло. Телефонът обаче извъня и мъжът ми трябваше да отиде на въпросното задържане. За какъв умисъл може да става дума?
- Как се стигна до искането на главния да се възобнови делото ? Това дава ли някакви шансове за съпрузите ви и какво си говорихте на срещата със Сотир Цацаров?
Биляна Коцакова: Шансовете са такива, че ако някой седне и погледне обстоятелствата в тяхната дълбочина и съвкупност, ще направи своя извод, че във този случай не може да има нищо друго освен оправдателна присъда.
Веселина Чобанова: Г-н Цацаров много добре обоснова грешките, допуснати в делото. Въз основа на резултатите от хистологичните изследвания категорично е отхвърлена възможността смъртта да е причинена от тежка черепно- мозъчна травма и роптура на аортата, за което се твърди в първата експертиза на Стойчо Раданов.
Уточнено е също, че „всички травматични увреждания по тялото на пострадалия, независимо от големия им брой са с повърхностен характер. Никое не е довело до съществено влошаване на здравословното състояние на починалия и нямат отношение към настъпването на смъртта.“
И още нещо много държа да го прочета и хората да го знаят. Ангел Димитров има сериозни заболявания, поради които настъпва тази смърт. „Тежките плеврални сраствания със силно ограничаване на дихателните екскурзии на дробовете, превъзбуденото състояние с активна двигателна съпротива при задържането и рязката умора след нея. Наднорменото тегло и къса шия. Пълният стомах, данните за употреба на наркотични вещества, наличие на кокаин в урината“. Тези заболявания са причината за неговата смърт. Не съм медик, но това е сърдечен разрив, а не умишлено убийство.
- Вашите мъже какво ви разказаха, Чората съпротивлявал ли се е при задържането?
Нели Механджийска: Да. Много силна съпротива е оказал. И всъщност това го има и вътре в делото. Интересно защо съдът обаче не го взима предвид. И че не е оказана първа помощ също го пише в делото, а не е така.
Мъжът ми отива да му вади езика, но интересно защо това също не е взето предвид от съда.
Светла Иванова: Даже пише, че не са оказали помощ, въпреки, че са големи професионалисти и би трябвало да знаят за неговото здравословно състояние.
Веселина Чобанова: Няма такава полицейска практика по света. Да се знае здравословното състояние на задържания и предварително да се прави подготовка. Няма такова нещо! Димитров като ги има тези заболявания, първо трябва да се предаде доброволно. А той от самия приток на адреналин и стрес, както и под влияние на наркотичните вещества, оказва съпротива и на него му става лошо.
Нашите мъже са били с тези предпазители, които имат на специалните униформи. Ами те бяха разкъсани! Те не са могли да го удържат.
В затвора в момента лежат пет човека за убийство „по особено жесток начин”! И аз не мога да намеря дума…Те гаснат 14 години.
Шокът през последните два месеца е за това жестоко решение на съда. Ние още не можем да се окопитим. Защото става въпрос за Върховния касационен съд. Една инстанция, чиито решения би трябвало да са правно издържани. За нас това е голям стрес, защото знаем какво се е случило през тези 14 години.
- Не разглеждаха ли доказателствата тези магистрати през тези 14 години, както и през последните два месеца?
Нели Механджийска: Със сигурност са разглеждани доказателства. Не случайно през 2011 г. съдът излиза с решение, че те са невинни. А сега, този обрат, който се случва през 2019-та година, не може да се обясни. Всеки път си задаваме въпроси: Кое е това, което е формирало тази убеденост в съдиите да вземат това решение? Определено, отговор към момента нямаме.
Светла Иванова: Ние сме убедени, че нашите мъже са абсолютно невинни. Също мислим, че и семейството на починалия не вярват в това. Ще тръгнат на акция, за да убият умишлено човек? Какъв мотив могат да имат тези момчета. При положение, че трима от тях се познаваха. Двама са от друг отдел и са повикани в последния момент. Единият е бил в отпуск и е повикан спешно. Те отиват и са абсолютно непознати. Хората, които са се познавали са Иво Иванов, Мирослав Писов и Боби Механджийски поради простата причина, че са работили заедно в един отдел „Борба с организираната престъпност“. Другите двама са от друг отдел и когато сформират групата те реално не се познават. За какъв умисъл говорим?
- Кои са най-грубите нарушения по това дело, кои доказателства според вас не са изяснени във вреда на полицаите ?
Биляна Коцакова: Всички травми на лицето на Димитров, четири от които са от удари, са с характер на леки телесни повреди. Те не могат, нито всяка една по отделно, нито като съвкупност, да причинят смърт.
Веселина Чобанова:Хората трябва да знаят как се правят тези акции. Тези, които ще участват, се събират без да знаят къде отиват и кого ще задържат. И тази информация се дава в последния момент, когато вече екипът е събран. Уточнява се къде, как и кой ще бъде задържан.
Има едно несправедливо обвинение, което е въз основа на първата експертиза на проф. Стойчо Раданов, заради която ги осъдиха първия път на 18 години. След тази експертиза бяха направени още пет такива от различни медицински експерти. Анонимни, които и ние не ги знаем кои са. Събрани от различни краища на България в последния момент. Тези експертизи доказаха тяхната невинност.
И съдът с последното си изказване след 14 години се връща на въпросната експертиза на проф. Стойчо Раданов, която още тогава беше напълно оборена. Това ни изуми и шокира. И това ни прави много трудна борбата, защото ние искаме да докажем, че де факто тази експертиза е напълно фалшива. Проф. Стойчо Раданов вече го няма, не е между живите, но професор Юрукова е жива и тя си също си сложи подписа върху този документ.
- И тогава защо тези пет експертизи не се взимат под внимание, а се взима експертизата на професор Раданов?
Биляна Коцакова: Изключително трудно ми е да намеря отговор на този въпрос. В експертизата заедно с него наравно участваше и професор Юрукова, кардиолог, която също е подписала тази експертиза и твърди, че има разкъсана аорта от силен удар в гърба. При това без тя да е виждала тази аорта, факт който беше установен в проведените разследвания на експертизите.
Нели Механджийска: Искането ни за възобновяване е именно с идеята, че последното решение на съда е всичко друго, но не в името на народа. Да вкараш пет невинни човека в затвора не е решение в името на народа.
В ситуацията, в която ние се намираме, можеше да бъде всеки един от техните колеги. И ако трябва същите тези пет човека да се върнат във времето назад и да се опитат да променят нещо, за да не влезнат в затвора –отговор няма. Могат ли да не изпълнят нареждане за задържане? Не могат! Служебният дълг го изисква.
Ситуация в която всеки един невинен полицай може да бъде поставен. А всеки, който изпълнява служебния си дълг-лекари, учители, охранители. Затова, че си свидетел на нечия смърт и да отидеш в затвора- това е безумно!
Ние твърдим, че са невинни, не защото са наши съпрузи, а защото всички доказателства за тяхната невинност са вътре в делото. И който има желание може да ги открие и наистина да излезе с един съдебен акт в името на народа.
- Вашите съпрузи казаха ли ви нещо, когато се върнаха същата вечер ?
Светла Иванова: Те не се върнаха същата вечер, а на обяд следващия ден.
Веселина Чобанова: Бяха притеснени от това, че има смърт. Това са отговорни полицаи и офицери, които няма да останат безразлични към това нещо. Разстроени от това, че този човек е починал без да си мислят по някакъв начин, че те имат вина за това. Кой нормален човек би прикрил такива действия?
Светла Иванова: Аз искам да върна нещата към двете сестри, чиито показания съдът взима предвид. Към оня момент и двете са непълнолетни, на 16 и 18 г., не са разпитани пред психолог, педагогически съветник. Има показания на 30 свидетели, но се взимат само техните. Едната от тях е имала интимни отношения с Чората, а другата е била проститутка.
Биляна Коцакова: Сега сме изправени пред един акт на съда, който почива над предположения. Много жалко е, не мога да опиша какво причинява това нещо. Искам да се обърна към хората от всяка една институция, когато правят съответни действия, засягащи съдби и човешки животи, нека да мислят малко повече върху това.
Веселина Чобанова: Има акция, има смърт, но няма предумишлено убийство.
Биляна Коцакова: С една въздишка на тежестта на унижението, на което сме подложени, е това, че толкова много време ефективно не се случва нищо. Дали съзнават хората, които са сложили подписите си под тези актове, къде се намират тези хора. Дали в някой момент прецениха за какви хора става въпрос, какво те са дали на обществото през живота си за да получат това отношение, това унижение.
- След като се случи инцидента с Чората вашите съпрузи продължиха ли да работят?
Светла Иванова: Само моят мъж продължи да работи, но впоследствие той заведе дело и се върна на работа и до момента, в който ги задържаха, работеше като началник на научно-техническата лаборатория.
Нели Механджийска: Моят мъж намери ново поприще и до последно работеше в банковата сфера.
Веселина Чобанова: Моят мъж през тези 14 години се бореше да се върне в същата система. Бореше се.
- Сега пак ли ще се бори?
Веселина Чобанова: Този път аз няма да бъда съгласна. Значи, той, “умишленият убиец” опитваше по всякакъв начин да си възстанови службата. Трябва да е последният глупак този, който ще си мисли, че човек който ще се бори да се върне в систамата и това дело го спираше. На моя мъж баща му е полицай, дълги години е работил в системата на КАТ. Те се шегуваха с Иво и със сина ни към какво ще се ориентира и той каза: „Тате, едно е сигурно, полицай няма да стана.“ Просто му се насълзиха очите!
- Според вас ще се чуе ли думата на главния прокурор? И какви са очакванията ви на 14 юни?
Биляна Коцакова: Очакванията ни са да бъде взето компетентно отношение по доказателствата по делото и да бъде приложено правото. Да се въздаде справедливост, доброта и да има оправдаване на съпрузите ни.
Веселина Чобанова: Ние много вярваме във ВКС, колкото да сме подтиснати и смазани. Продължаваме да вярваме, че все пак ще има съдийски състав, който ще бъде справедлив.
Светла Иванова: На какво да вярваме друго? Полицията е нарочена като институция, сега и на съда ли да не вярваме? Какво остава?
Веселина Чобанова: Продължаваме да вярваме, че на 14 юни и преди това нашите искания, прикрепени с тези на г-н Цацаров, ще се вземат под внимание, за да има положителен изход от делото. Друго решение не би трябвало да има. Това е!
- Губят ли кураж вашите момчета в затвора?
- Не губят. Те са изключително силни като личности и силата им идва именно от тяхната яснота, че са не са виновни за това нещо. Като хора, които са работили в МВР, те вярват, че съдът ще вземе коректното решение. Не случайно и нашето искане е за възобновяне на делото.
- Как се чувстват сега Мирослав Писов и останалите му колеги?
Биляна Коцакова: Спокойни, защото знаят, че няма за какво да бъдат в това положение. В същото време затворите в България са ужасно място. А едни офицери, които целия си живот са отдали в служба на обществото, да бъдат поставени в това положение е голямо унижение.
- Третират ли ги там като престъпници?
Биляна Коцакова: В продължение на процеса непрекъснато бяха наричани убийци. Сега дори и престъпниците вътре не смеят да го правят, просто всеки е потресен от тази нечовечност, която се стовари върху тях.
- Постоянно техни колеги организират мирни протести в тяхна подкрепа. Сега и в неделя предстои такъв в София. Смятате ли, че това ще помогне ?
- Нели Механджийска: Искам само да благодаря на цялата общественост, която ни подкрепя. Наистина това е нещо, от което имаме нужда в този момент. Ситуацията, в която се намираме, трудно може да бъде описана. Аз лично се чувствам като във филм на ужасите, който не знам кога ще свърши. Дано съдът да коригира грешката и да види доказателствата , които сочат невинността на нашите съпрузи.
Темите на Traffic News
