Повече от 113 000 руснаци са напуснали страната си през миналата седмица през граничния пункт „Верхни Ларс". Този рязък скок в движението отразява нарастващите опасения, че Кремъл се готви да обяви нова мобилизация, пише "Политико"

През последните месеци руските власти засилиха агресивните мерки за набиране на военнослужещи, увеличиха събирането на данни за резервистите и разшириха правомощията на Националната гвардия, което допълнително подхрани разговорите за нова мобилизационна вълна.

Алексей Табалов – основател на правозащитната организация „Школа за наборници", която защитава наборници и военнослужещи – заяви, че неправителствената организация отчита ръст на запитванията за правна помощ от мъже във военна възраст, „предимно от тези в запаса". В началото на август украинският президент Володимир Зеленски заяви, че разузнавателните служби на страната очакват Русия да започне „бърза мобилизация" на няколкостотин хиляди души до края на годината.

Грузия вече е виждала подобен трафик по границата. През септември 2022 г., когато президентът Владимир Путин обяви частична военна мобилизация, при която бяха призовани около 300 000 души след началото на пълномащабната инвазия в Украйна, Грузия беше една от основните дестинации за руснаците, опитващи се да избягат. Като една от малкото източноевропейски държави, позволяващи безвизово влизане на руски граждани, тя прие повече от 100 000 руснаци само за седмица.

Кремъл обаче от месеци отрича слуховете за мобилизация. Миналата седмица руският постоянен представител в ООН Василий Небензя заяви пред журналисти: „В момента нямаме нужда от масова мобилизация; доколкото ми е известно, тя нито е планирана, нито се очаква." Междувременно говорителят на руското правителство Дмитрий Песков заяви тази седмица, че всички разговори за мобилизация са „внушавани от украинските власти".

Въпреки това променящата се ситуация на бойното поле трудно може да бъде пренебрегната. Макар Русия да не публикува официални данни за загубите си, бившият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна Олександър Сирски заяви, че загубите на Москва са надхвърлили броя на доброволците, желаещи да се присъединят към армията за първи път.

Докато Русия до голяма степен успяваше да привлича доброволци и затворници за войната чрез щедри финансови стимули, „за Кремъл става все по-трудно да набира нови хора", заяви адвокат от организацията „Мирен призив", която помага на мъже да избегнат военната служба. Той говори при условие за анонимност от съображения за сигурност. Според него „социалният договор" между Кремъл и руския народ „видимо се разпада".

Руският военен резерв се състои предимно от мъже под 55 години, които са отбили задължителната си военна служба. Едногодишната военна служба е задължителна за всеки руски мъж на възраст от 18 до 30 години, с някои изключения по здравословни причини и заради продължаващо образование.

„Тези хора обикновено са сред първите, които биха били призовани при мобилизация", заяви Табалов. През 2022 г. тогавашният руски министър на отбраната Сергей Шойгу оцени броя им на около 25 милиона. По думите на Табалов

през последните месеци руското правителство активно събира лични данни за резервистите чрез техните работодатели

 „Те дори питат за адресите на техните роднини", каза той, тъй като тази информация може да бъде използвана за издирване на хора, които биха се укривали при започване на мобилизация.

След това тези мъже са викани във военните комисариати и им се определят конкретни подразделения, в които трябва да се явят, ако бъде обявена мобилизация.

„От пролетта интересът на правителството към резервистите рязко се увеличи", потвърди адвокатът от „Мирен призив".

Табалов смята, че това полага основите за по-бърза и по-дискретна мобилизация. „Просто изпращате например 10 автобуса до определен металургичен завод и вземате предварително определен брой работници директно от работните им места, като ги викате по име: Петров, Иванов, Сидоров – моля, качете се в автобуса", обясни той.

През март Кремъл направи електронните военни повиквателни задължителни в процеса на набор. При мобилизацията през 2022 г. се използваха хартиени повиквателни, които обикновено влизаха в сила едва след като получателят ги подпишеше. Това създаде административна вратичка, която доведе до бързото напускане на страната на до 1 милион руснаци в очакване да получат повиквателна и последваща забрана за пътуване.

Въведените през 2023 г. и внедрени в цялата страна на незадължителен принцип през 2025 г. цифрови повиквателни вече влизат в сила веднага след издаването им онлайн. Те автоматично уведомяват граничните служби и забраняват на получателя да напуска страната.

„Властите си взеха поука от предишната мобилизация", заяви Табалов. След това, през юли, руските медии съобщиха, че Националната гвардия – силова структура, създадена от Путин през 2016 г. основно за защита на режима от вътрешни заплахи и протести, както и в окупираните територии – предприема стъпки за подготовка на личния състав и обектите си за евентуална мобилизация чрез обучения и евакуации.

За тази цел директорът на Националната гвардия Владимир Золотов е подписал указ, според който структурата трябва допълнително да осигурява охрана „от опасности, възникващи по време на мобилизационния период, по време на военно положение и във военно време". Според украинския военен експерт Олександър Коваленко тези промени показват, че

правителството се подготвя за по-тежък и по-„репресивен" тип мобилизация

, при който ще бъдат включени и силовите структури. Дори при всички признаци за нарастваща вероятност от нова мобилизация Путин изглежда решен да я избегне. Официалното обявяване на мобилизация „би означавало, че нещата на фронта вървят зле и че Путин е слаб главнокомандващ", заяви Табалов.

Кремъл се опитва да използва различни агресивни стратегии за набиране на военнослужещи, за да избегне официална мобилизация.

През март 2026 г. руските медии съобщиха, че Министерството на отбраната планира да привлече около 80 000 души, предимно студенти, в новосъздадените „Войски за безпилотни системи". Инициативата е придружена от мащабна пропагандна кампания и натиск върху университетите.

Училищните администрации редовно са нареждали на студенти да присъстват на масови срещи с военни вербовчици, където те са били подтиквани да подписват договори в замяна на финансови стимули.

През август „Новая газета Европа" изчисли, че почти всички от 50-те най-добри руски университета са започнали да оказват натиск върху студентите си да се присъединят към „войските за дронове". До юли обаче са били привлечени само 8000 души – около 10% от поставената цел. Според Табалов опитът за справяне с недостига на военнослужещи чрез привличане на студенти е бил обречен на провал.

„Исторически погледнато, мъжете постъпват в университетите, за да избегнат армията, а не за да се присъединят към нея", каза той

Разследващата организация Conflict Intelligence Team също съобщи през юли за провала на програмата за „студентски войски за дронове", като го свърза с намаляващия интерес към армията и общото „нежелание на студентите да подписват договор с армията въпреки активната кампания и натиска".

Друга стратегия се появи по-късно през юни, след като в социалните мрежи бяха разпространени видеоклипове от масови проверки в Пенза – един от най-бедните градове в европейската част на Русия. На кадрите се вижда как полицаи и военни, понякога придружавани от мъже с маски, спират цивилни мъже на контролно-пропускателни пунктове, по улиците и в обществения транспорт, качват ги в микробуси и ги отвеждат във военните комисариати. Там някои от тях впоследствие са били принуждавани да подписват договори за участие във войната.

Властите в Пенза многократно са отричали участие в предполагаемите отвличания и принудителното набиране на военнослужещи. Смята се, че кампанията в Пенза е част от по-мащабни усилия на правителството да накара регионите да набират повече мъже и да изпълняват квоти, без официално да бъде обявявана мобилизация. Според медийни публикации 

руското министерство на отбраната си е поставило официална цел да набере 409 000 военнослужещи на договор до края на 2026 г.

„Тази инициатива може да се обърне срещу властите", заяви отново Табалов. „Гражданите в Пенза вече започнаха да се самоорганизират, като сформират отряди за самоотбрана – и това, честно казано, е предизвикателство към държавната власт."

През август блогърът от Пенза Станислав Морозов създаде група, която събра около 1500 членове и оказва помощ на мъже, изправени пред задържане и принуда.

„Правим това от отчаяние. Защото просто нямаме друг избор. Ние сме хора, които отстояват основните си права и свободи – правото да не бъдем превръщани в стока или да не ни бъде отнемана свободната воля под заплахата от полицейска палка", написа той.

Жители на Башмаково също според съобщенията са сформирали отряд за самоотбрана, който патрулира в района, заснема „вербовчиците", записва регистрационните номера на автомобилите им и се опитва да установи самоличността на мъжете, които прикриват лицата си.

Независимо от недостига на новобранци, не се очаква официално съобщение за евентуална мобилизация преди септември, когато в Русия ще се проведат парламентарни избори.

Макар нито една антивоенна партия да не е допусната до участие, както Владимир Путин, така и управляващата партия „Единна Русия" са изправени пред спад на подкрепата. Официалното обявяване на военна мобилизация няма да помогне на политическите позиции на руския лидер.

И все пак мобилизацията става все по-трудна за избягване от Кремъл.

„Мисля, че унищожаването на Украйна е манията на Путин и тази фикс идея изисква човешки ресурс", заяви Табалов. „Единственият останал ресурс – предвид провала на другите опити – е мобилизацията."

Към момента на публикуването Кремъл, руското Министерство на отбраната и Националната гвардия на Русия не са отговорили на запитването на POLITICO за коментар.