Макар централната градска част да е притегателна зона за по-голямата част от младите хора под тепетата, Пловдив изобилства от кафенета и барове и по периферията си. Всеки квартал има своите сърцевини на нощния живот, където от ранен следобед до късна вечер се струпват всички онези, излязли с приятели да пият по едно кафе, по една бира или нещо по-твърдо. 
 
Днес ще излезем от Капана, за да се разходим в един от най-младите квартали на Пловдив, Тракия, в търсене на най-добрите напитки. Препоръчват ни веригата Broadway Club, накъдето се отправяме в ранните следобедни часове с надеждата по-скоро да се спасим от жегата. 
 
На едно удобно място на ул. „Съединение“, точно срещу училище „Димитър Матевски“ виждаме дългия паркинг на Broadway, който се слива с този на съседното заведение, механа „Воденицата“. Настаняваме се под сянката на едно малко дръвче и ожаднели препускаме към входа на бара. 
 
 
Оказва се, че веригата е най-старото пловдивско заведение от типа Bar & Diner, което е запазило името си в последните близо двадесет години. В последно време се е превърнало в любим коктейл бар в квартала. Но обедният час и жаркото слънце някак не ни предразполагат към алкохол, въпреки изкушаващите промоции, които заварваме в брошурките на масата. Затова ще наблегнем на безалкохолните напитки, за които ще ви разкажем след малко. 
 
Едно от първите неща, които ни прави впечатление докато чакаме сервитьорката, е прохладното усещане, носено от лекия полъх. Той пък се дължи на пръснатите из двора декоративни шадравани, които очевидно се справят отлично с пловдивските горещини. Вентилаторите, монтирани над входа, дори не са пуснати още. 
 
 
Насладата ни се разваля единствено от факта, че пушачът в компанията си е забравил запалката и започва да недоволства. Потърсваме с поглед любезни пушачи наоколо и забелязваме колко отдалечени едно от друго са сепаретата - ще трябва да стане и да направи няколко крачки. Което пък е чудесно заради това, че съседите ни по маса няма да чуват нашите разговори както често ни се е случвало на други места. 
 
Сервитьорката пъргаво долита, а още не сме си избрали нищо. Очакваме нейната препоръка за нещо вкусно и разхладително. Спираме се на ягодова лимонада и няколко шейка, за които ни уверяват, че са най-добрите в града. Докато се прихласваме в разговора си, те пристигат, за да ни докажат, че наистина е така. Разкриват ни и няколко тайни - лимонадите се приготвят с натурални пюрета, внесени от Германия, а шейковете - шейковете са сякаш опитваш сладолед за пиене! Беше невъзможно да преценим шоколадовият или ягодовият е по-вкусен. 
 
 
 
Благодарим на персонала за точната препоръка и докато разглеждаме вътрешната част на заведението, момчетата ни се прихласват по две неща - наргилетата, които не бяха забелязали в менюто и многобройните телевизори, на които без звук вървяха спортни събития. Разбира се, не се сдържат да попитат дали бихме могли да гледаме мачовете от предстоящото световно първенство тук. За тяхна радост, сервитьорката посочва навитата огромна видео стена в градината, предвидена именно за тази цел. 
 
 
 
Докато те планират футболните ни вечери, момичетата пък потъваме в изобилието от коктейли, които ще заместят отегчението ни от мачовете. По груби изчисления, докато ги опитаме всичките, вече трябва да вървят полуфиналите. Разведрени от подобна идея, потегляме, твърдо убедени, че ще се върнем във вечерните часове, за да усетим различната атмосфера на нощния живот в квартала с най-много млади хора в града.