Отчаяна майка повече от година води война с най-тежкото заболяване на своята дъщеря, а от началото на 2021-а и с бащата на детето си, който отказва лечение в чужбина.

С редакцията на TrafficNews се свърза Деница Петрова, която е родом от Хасково, но отскоро живее и работи в Пловдив. Тя е самотна майка от близо 4 години. Със съпругa ѝ се разделят, когато момиченцето е на 3 годинки. При развода тя е получила 70% попечителство.

През месец март дъщерята на Дени – София, е диагностицирана с най-тежкото заболяване – рак. Майката чува страшната дума левкемия на 25 март и оттогава борбата за живот започва.

„Със Софи прекарахме 8 месеца в болница, през което време се прилагаше специфично лечение по протокол. Имаше дни, в които беше зле от терапията, изтощена, изплашена и дори в несвяст. През цялото време държах в течение баща ѝ какво се случва. Освен при постъпването ни в болница, той дойде само два пъти, един от които за да донесе детски сироп. Аз обаче не бях сама, бях с още над 20 майки и бащи, с които станахме семейство”, започва разказа си Петрова.

Жената не е получила никаква подкрепа от бившия си съпруг. Той комуникирал със Софи по телефона и чрез социалните.

„Всеки ден му разказвах какво се е случило със Софи, както и с другите дечица. Той ми казваше, че за други хора не се интересува. По време на терапията детето ми се влоши, имаше болки, а бившият ми така и не дойде. През октомври бе най-тежко. Софи бе в критично състояние, лекарите се бореха за живота ѝ. Тогава му се обадих, беше петък вечер. Казах му да дойде, за да види Софи, тъй като може да не издържи и да издъхне всеки момент. Детенцето ми не можеше да ходи, беше изтощена и в несвяст. Баща ѝ обаче ми заяви: „Другото ми дете има рожден ден в събота и не мога”. Наистина не се появи. В неделя вечерта дойде за 2 минути. Слава Богу, Софи мина трапа”, разказва през сълзи майката.

След дългия и мъчителен осеммесечен престой в болницата, Софи е готова на стабилизация и прибиране у дома. По време на трите седмици подготовка обаче детето започва да се задушава и стойностите ѝ отново стават критични.

„Вдигна кръвно и се наложи да ѝ се поставят всякакви медикаменти. Междувременно получи увеличение на черния дроб до такава степен, че все едно е орган на системен алкохолик.  Борбата продължи още месец. В крайна сметка се прибрахме у дома, в Хасково”, каза Деница.

Ден след изписването обаче Софи получава дихателен пристъп, крайниците й посиняват и едва диша. Деница веднага се обажда на отделението в Пловдив, от където са ѝ казват веднага да тръгва. През цялото време майката звъни на бившия си, но без успех.

„Нямам кола, нямам книжка и се принудих да повикам такси. По пътя не спирах да звъня. По едно време Софи ме погледна и ми каза: „Мамо, не искам да умирам”. След тези думи шофьорът, все едно бе негово дете, даде всичката газ на колата. Екипите от лекари ни поеха и отново бяхме хоспитализирани. Бившият ми се обади чак на следващата сутрин и с назидателен тон ме попита: „Защо пак ме търсиш”. Софи бе с понижена сатурация и отново с високо кръвно”, разказва Деница.

Майката не е спирала да се бори. Още в болницата тя е стартира две кампании – кръводарителска и за финансова помощ. Инициативите ѝ обаче срещат силен отпор от страна на бащата на Софи.

„Поставихме кутии за дарения в няколко магазина в Хасково, отворих си лична сметка, обърнах се и към „Хелп карма”. Зов за помощ отправих и до местен хасковски сайт за новини. Ден след материала, бившият ми започна да заплашва както мен, така и репортерите. Интересуваше се какво ще кажат хората. В същото време аз нямах средства за лекарствата, които Софи всеки ден трябва да приема. Родителите ми не можеха да смогнат. На ден бях с по 300 лева назад, за допълнителни лекарства, добавки и витамини от чужбина. Не бях длъжна да ги купувам, но в името на детето ми съм готова на всичко. Той твърдеше, че Софи вече е здрава и няма нужда от кампании и съжаления”, допълва разстроената майка.

Деница и Софи вече са в Пловдив, за да бъдат близо до лекарите. Детето си е у дома, на поддържаща терапия, която ще продължи още 2 години. Междувременно обаче майката започва проучване за долечение в чужбина. Тя е изпратила документи и епикризи на детето в клиника в Турция, от където са ѝ връщат обнадеждаващи новини, че Софи може да бъде хоспитализирана по всяко време. Необходими са две седмици изследвания и консултации с тамошните специалисти.

„Тогава започна големият проблем с бащата на Софи. Той бе категоричен, че детето е здраво вече и не му е нужно лечение в чужбина. Аз му показвах ежемесечните резултати от прегледите, разказвах му, че Софи не е добре все още. Има нужда от терапия. Детето ми е на 7 години и половина и тежи 21 килограма. Преди една година постъпи в болницата 26 килограма. Имунната ѝ система е на 0. Не приемаше нито една моя дума. Преведох документите от турската клиника на български и му ги дадох, дори с директора на болницата го свързвах, но отговорът пак бе "не”, казва отчаяната жена.

Тя е събрала необходимата сума за заминаването, подготвени са всички документи, но подпис пред нотариус няма. Деница дори е готова да остане в България, а бившият й да замине със Софи. Готова е да му плати разходите.

„Реших да започна дело срещу него за пълно попечителство. През декември подадох жалба в съда, а през март получихме дата за първо дело в Пловдив. Три седмици по-късно бившият ми е подал сигнал срещу мен към Агенция социално подпомагане, че не съм давала детето на неговите родители. Дойде проверка и се установи, че детето е с тежко заболяване с липсваща имунна система. Бившите ми свекър и свекърва са работещи хора, а Софи дори в парк не смея да я заведа. В крайна сметка становището на социалните работници бе в моя полза”, допълва още Деница.

На 21 април е първото дело в Районен съд. Бившият на Деница оспорва искането ѝ за извеждане на детето в чужбина с мотиви, че Софи е здрава и няма нужда от изследвания. Той дори иска нова експертиза на състоянието на момиченцето, поради което делото е отложено за юни.

„ Искам детето ми да живее. Ако получи рецидив, следващата терапия може да я убие. Чакането обрича Софи на смърт. Всеки ден за мен е борба. Детето ми приема всеки ден над 10 медикамента, антибиотици и лекарства за черния дроб. Те са специални и скъпоструващи. Не искам пари, не искам подкрепа, а само един подпис пред нотариус. Поне за един месец да заминем, за да имам надежда, че Софи ще оздравее напълно”, завършва отчаяна Деница Петрова.