Спомняте ли си революционната стъпка, която направи Пловдив преди години, поставяйки кофи са разделно изхвърляне на боклука. 

Първоначално такива се появиха експериментално на някои места в града, после преминаха в практика и заеха гордо своя пост до добре познатите метални всеядни контейнери - "поглъщащи" всичко: от хартия, през стъкло и метал, до хранителни отпадъци. 

Не е ясно дали цялата мащабна акция е породена по-скоро от стремеж, възпян от покойния Тодор Колев - "Кога ще ги стигнем американците", или пък от блян, оптимистичен до наивност, че нявга пловдивчани ще свикнат да използват примамливите еко кофи. 

Те настина са много симпатични... пъстроцветни, удобни, модерни красиви, с мисъл за природата. Това обаче очевидно не стига, за да бъдат възприети. Никога не съм си правила експеримента да надникна в някоя от тези кофи и да преценя дали отпадъците вътре отговарят на един или друг надпис, посочен като предназначение.

Тук такава опитна постановка обаче не е и нужна. Бърз поглед показва, че някой, който едва ли е умувал как да сортира отпадъка, просто го е стоварил пред кофите, немеещи в очакване. Молят да започнем да говорим на езика на рециклируемостта, но по-скоро те да проговорят на нашия.

Впрочем образцовото "разделно" сметосъбиране е в ЖР Тракия, срещу Детски свят. Локацията не е особено важна, тъй като боклучавият хаос битува почти на всяка улица в Европейската столица на културата. 

При други обстоятелства държавата би наложила наказание обществено полезен труд на причинителите на това замърсяване, ала при тези предлагам просто да махнат празните кофи за разделно събиране - само се прашат и пълнят с дъждовна вода. Пусто образцово съществуване.