Потресена съм от това, което видях на Бургаските гробища, пише Юлиана Станкова. Преди две години почина майка ми, а аз живея в Стара Загора. Винаги, когато имам възможност, идвам в Бургас да й нося цветя и да сведа глава пред паметта й. Но това не става често. Имам деца, работя. Сега използвах празничните дни и докато съпругът ми разхождаше децата в Морската градина /не искам да създавам на малките негативни емоции/, аз отидох при мама. Приседнах на една пейка до гроба, поплаках, поговорих си с нея. После бавно започнах да почиствам тревата наоколо, предава до "Флагман"

Дали заради номера на колата, или просто по интуиция, към мен се приближи жена, която се представи като Златка. Тя ми изказа съболезнования, попита откъде съм и като разбра, че не мога да идвам често, предложи да го прави вместо мен.

Тук са заровени родителите ми, тук е и брат ми, идвам почти всеки ден, мога да се грижа за гроба на вашата майка да има свежи цветя, да паля свещи, да я споменавам, редеше благо тя.
Оказа се, че услугата ще ми струва не повече от 50 лева на месец - колкото за билетчетата за автобуса и да сменя цветята. Доста се замислих и казах, че ще й отговоря на другия ден. Просто не носех със себе си толкова пари.

Говорих със съпруга ми, той одобри идеята и следобед пак отидохме в траурния парк да търсим Златка, а децата ги оставихме на леля ми. За мой ужас, цветята, които бях оставила във вазата сутринта, ги нямаше. Всички свежи цветя от останалите гробове край нейния също бяха изчезнали, а на местата им висяха оклюмали стари букети.

Изчезнала беше и саксията с изкуствени рози от съседния гроб, която положи семейство от София. Онемях от изненада кой си е позволил подобно кощунство. Тръгнахме си бавно и в далечината видях Златка. Тя подреждаше китки около няколко гроба и след тях видях карамфили, подобни на моите и красивата кошничка и изкуствените рози. Явно жената развиваше серозен бизнес и беше зарибила доста хора, които живеят далеч и нямат възможност да посещават близките си.    
Не знаех какво да й кажа. Толкова бях шокирана. Нито можех да докажа кои карамфили са мои, нито че кошничката с розите не е просто съвпадение. Макар и да знаех вътрешно, че жената просто ги беше откраднала, за да припечели.
Само че какъв вкус има хлябът, който вечер ядеш, ако си го изкарал от мъката на близки и от цветята, сложени с любов на гробовете на починали? Що за човек трябва да си, за да се храниш от болката и мъката на другите, пита Юлияна.