Имунитетът е удивителната сила на организма ни да се освобождава от последствията на неблагоприятните фактори, които са причина за всевъзможни заболявания. Той ни защитава не само от бактериите и вирусите, но от измененията на клетъчно ниво, водещи до преждевременно остаряване и ракови заболявания.

Лекарите различават два вида имунитет. Клетъчният имунитет се състои от Т-клетки (принадлежат към групата на белите кръвни клетки). Именно той ни пази от вирусите и микробите, радиацията, стреса и алергичните реакции. Хуморалният имунитет включва кръвта, лимфата и системата на комплемента (допълва антителата, известна е като вродена имунна система). Тази част пречиства организма от шлаките, подхранва го с полезни вещества, снабдява го със „здрава”, чиста кръв. Тя отговаря и за образуването на антитела, към които се отнасят т.нар. В-клетки, образуващи се в костния мозък и стволовите клетки. Антителата са имуноглобулинови протеини. До този момент са открити следните имуноглобулини: IgM, IgG, IgA, IgD и IgE. От тях най-многобройни, най-универсални и добре изучени са класовете имуноглобулини А и G – те неутрализират 99% от инфекциозните възбудители и токсините, които попадат в организма ни.

От една страна, получаваме специфичен имунитет по наследствен път – чрез гените на родителите ни. От друга, сами си изработваме неспецифичен имунитет, тъй като вирусите постоянно мутират и тялото ни е принудено да се приспособява, за да се защити от новите вредители. И така, за да си създадем надежден имунитет, е нужно да доставим на организма си подходящ „строителен материал” под формата на храна. Според лекарите това е особено необходимо днес, когато колкото и да се стараем да живеем здравословно, трудно избягваме капаните на полуфабрикатите, генномодифицираните продукти, консервантите, оцветителите и всякакъв тип „Е”-та.

Признаци за отслабнала имунна система

Сред най-честите сигнали, че имунитетът не действа добре, са хроничната умора, сънливостта или обратно – безсънието, главоболието, болките в мускулите и ставите. Следващият етап са безкрайните болести – след като оздравеете, веднага „лепвате” нещо друго. Херпесът на устните означава, че нещо не е наред и е нужно да вземете спешни мерки. Последният стадий е цял набор от хронични болести и усложнения.

Има ред медицински проучвания, които сочат, че рязко понижение на имунитета възниква най-често при стрес и големи натоварвания. Затова в рисковата група попадат хората със стресови професии – космонавти, пилоти, бизнесмени, професионални спортисти и т.н. Лекарите отбелязват, че имунитета се нарушава и при хирургични операции. Бебетата също са в рисковата група, затова между 6 и 12 месеца е особено важно кърменето и профилактиката на дисбактериоза. Под заплаха са и хората, които редовно не си доспиват и не се движат.

Причини за понижен имунитет 

Замърсена околна среда: вода, въздух, радиация.

Хранене: некачествена, изкуствена, замърсена, маринована храна, съдържаща консерванти, стабилизатори, оцветители и т.н. Продуктите с високо съдържание на захар, както и киселите и газирани напитки отслабват имунитета. При жените сериозен удар по имунната система нанасят гладуването и вечните диети. Вредни са както наднорменото, така и недостатъчното тегло – така че не е добре нито да се гладува, нито да се преяжда.

Дефицит на витамини и микроелементи. Недостигът на витамин А отслабва имунната реакция на организма срещу проникването на чужди протеини. Витамините от групата В спомагат за стимулиране на имунната активност и периоди на физически стрес. Дефицитът на витамин С намалява скоростта на изработване на антитела за борба с инфекциите.

Антибиотици. Последните изследвания на немски лекари показват, че всеки антибиотик, дори и да се използва по предназначение, понижава имунитета с 50–75%. Освен че в никакъв случай не бива да се самолекувате, важно е да внимавате и за произхода на месото, което консумирате. Някои производители дават на пилетата антибиотици, за да стимулират растежа им и да ги предпазват от заболявания.

Най-добрите приятели на имунитета

Най-важни за имунната система за витамините A, B5, C, D, F, PP. На практика всяка растителна храна, особено оцветената в жълто и червено (морков, червена чушка, диня, домат, тиква) съдържа бета-каротен, който в организма се преобразува във витамин А. Тези вещества отговарят за силата на имунната реакция и са способни в определена степен да ни защитят от ракови заболявания. Витамин С гарантира изработката на пълноценни имунни клетки, а дефицитът му намалява скоростта на изработка на антитела. Ще го откриете в най-големи количества в боровинките, шипката, цитрусите, магданозът, киселото зеле.

Витамини от групата В стимулират функциите на имунната система при стрес, след операция или травма. Съдържат се в целите семена, пшеничното брашно, ядките, елдата, бобът, покълналите семена, гъбите, сиренето. Витамин Е е антиоксидант, който защитава клетките от стареене. Основен източник е нерафинираното растително масло. От минералите най-важни за имунитета са селен, цинк, магнезий, калций, желязо, йод, манган. Лидери по съдържанието на минерални вещества са ядките, бобовите растения, семената, спирулината, пълнозърнестите храни, какаото, черният шоколад.

Свежа спирулина

Синьозеленото водорасло е с милиони години история и е признато за суперполезна храна още от древните цивилизаии. Спирулината е естествено богата на протеини, витамини, уникални антиоксиданти, минерали и съдържа всички осем незаменими аминокиселини, които могат да бъдат набавени само чрез храната. Спирулина доказано подобрява защитата на организма от различни вируси, намалява риска от сърдечно-съдове проблеми, понижава нивата на лошия холестерол в кръвта и има антиоксидантни и антивъзпалителни свойства.

Същестуват около 15 различни видове спирулина, но най-често на пазара ще я срещнете като таблетки или на прах. Може да си набавите и Свежа спирулина от един от доказаните производители - ALPHYCA, от които ще получите 100 % гаранция за прясна, натурална спирулина от тяхната ферма, без примеси и без добавки. 

Какво да хапвате, за да не боледувате

Пълноценни протеини: месо, риба, бобови растения. Месо е добре да се консумира два пъти седмично, за рибата няма ограничения, а боб, грах и леща – 1–2 пъти седмично.

Плодове и зеленчуци. Ако искате да поддържате имунната си система в отлична форма, всеки ден консумирайте поне по три от отличниците сред имуностимулаторите: моркови, цвекло, зеле, фасул, ряпа, червени чушки, нар, стафиди, сушени сини сливи, арония, кайсии, ябълки, червено грозде, боровинки, орехи, хрян, чесън, лук, червено вино, цвекло, домати.

Морски дарове. Ненаситените мастни киселини, които се съдържат в рибата и морските дарове, силно повишават защитните сили на организма. Но имайте предвид, че продължителната топлинна обработка разрушава полезните вещества в тях. Лекарите препоръчват най-вече калмарите и водораслите.

Продукти, съдържащи калий. Най-много от този минерал има в картофите, печени с кората, сушените кайсии, ядките, елдата, едро смления овес.

Продукти, богати на цинк. Това е един от най-мощните стимулатори на имунната система и дори малък от него потиска нейните функции. Минералът спомага за разпространението на белите кръвни телца и другите антитела, което ги прави по-добре подготвени за противодействие срещу инфекции. Освен това цинкът предотвратява развитието на бактерии и вируси в организма, като стимулира имунна реакция на мястото на инфекцията. Богати на цинк са раците, стридите, говеждото и пуешкото месо, бобът. Но бъдете внимателни и не прекалявайте, тъй като твърде високото съдържание на цинк може да бъде токсично.