Роднинското кръводаряване е практика, която от години е част от системата у нас, но промяната на този модел няма как да се случи с една нормативна промяна. За това предупреди пред TrafficNews д-р Янко Янков, директор на Центъра по трансфузионна хематология в Пловдив.

Коментарът му е по повод дискусията около позицията на Министерството на здравеопазването, че болниците не трябва да поставят осигуряването на кръводарители като задължително условие за лечение.

„За съжаление, самата система е изградена на основата на роднинско кръводаряване. От дълги години е така. Не може с едно изявление, за един ден нещата да се променят. Това е бавен процес“, коментира д-р Янков.

По думите му в пловдивския кръвен център се полагат постоянни усилия за увеличаване на безвъзмездното кръводаряване. Всеки ден се организират мобилни акции, като екипи излизат при хората, а центърът работи и през почивните дни.

„Ние в Пловдив правим всички възможни усилия според нашите възможности. Всекидневно излизаме до хората, правим акции, за да събираме безвъзмездно кръв. Но тя не е достатъчна, за да поеме цялата дейност. Защото дейността се увеличава, нуждите от кръв постоянно растат“, обясни той.

Д-р Янков посочи, че пловдивският център е единственият в страната, който работи и в неделя, именно за да улесни хората, които през седмицата нямат възможност да дарят кръв. По думите му обаче през последните дни се наблюдава сериозен отлив на кръводарители.

„Може да е случайност, но след становището на здравния министър, че болниците нямат право да изискват от хората да даряват, кръводарителите рязко намаляха. Може да няма връзка, може да е заради летния сезон, но за събота и неделя постъпленията на кръв са много малко, наблюдава се сериозен отлив“, каза директорът на Центъра по трансфузионна хематология.

Той подчерта, че болниците имат задължение да участват в популяризирането на кръводаряването. Проблемът е, че на практика призивите често идват едва когато конкретен пациент има нужда от кръв.

„В закона е записано, че болниците са задължени да участват в промоцията. Да приканиш хората да дават кръв е част от промоцията. За съжаление, те ги приканват, когато някой техен близък има нужда от кръв. Все пак някой трябва да я даде тази кръв“, коментира д-р Янков.

Според него решението трябва да бъде търсено в изграждането на цялостна държавна политика за доброволното кръводаряване, а не чрез административни забрани.

„Хората трябва да дават, без да има нужда. Ако всеки здрав човек един път в годината даде кръв, ще имаме достатъчно количества за всички пациенти и няма да има нужда никой да бъде каран да дарява за негов близък“, посочи той.

По думите му сегашният модел води до ситуация, при която кръвта се търси едва след като пациентът вече се е разболял и му предстои лечение. „Роднинското кръводаряване е порочна практика, понеже кръвта върви след пациента. Пациентът се разболява и тогава се започва да се търси, а не предварително да имаме“, каза директорът на центъра.

В Пловдив ежедневно се организират по две-три мобилни акции за кръводаряване. Има изнесен екип в УМБАЛ „Свети Георги“, както и допълнителни екипи, които работят в областта и съседни региони. Центърът има постоянни инициативи и в Карлово, Асеновград и Първомай, както и във фирми и различни учреждения.

„Ние не сме спрели. Дори през този труден месец август организираме кампании, само да събираме кръв“, заяви д-р Янков.

Той подчерта, че центърът е готов да организира акции при наличие на желание от страна на фирми, организации и институции. Работното време също е съобразено с хората, които искат да дарят кръв след работа, като през делничните дни центърът работи до късно, а приемът се извършва и в събота и неделя.

„Бележката“ не трябва да е по-важна от кръвта

Д-р Янков коментира и практиката близки на пациенти да предоставят бележки в лечебните заведение за дарена кръв.

„Наистина е порочна практиката да се искат бележки. Това е едно приканване на близките и роднините на болните да помогнат. Но някои са прекалили вече като строго задължение“, каза той.

По думите му никога не трябва да се стига до отказ от лечение на тежко болен заради липсата на осигурени кръводарители.

„Никога няма да откажем кръв на тежко болен. Но на някои места се прекалява с тези бележки. Стига се до такъв порочен модел, че бележката се оказва по-важна от кръвта. Не трябва да се залита в тази насока“, заяви директорът на Центъра по трансфузионна хематология в Пловдив. 

МЗ: Пациентът не трябва да носи отговорността за осигуряването на кръв

Междувременно Министерството на здравеопазването уточни позицията си по темата след многобройни медийни запитвания. От ведомството подчертават, че не отричат съществуващия недостиг на кръв и кръвни съставки, нито практическите затруднения, пред които са изправени лечебните заведения. От МЗ посочват, че разбират ситуацията, при която при ограничени наличности болниците призовават близки на пациенти, на които предстоят планови операции, да съдействат за намирането на доброволни кръводарители.

Според министерството обаче трябва да има ясно разграничение между доброволния призив за съдействие и поставянето на осигуряването на кръводарители като задължително условие за лечение.

„Пациентът не следва да носи отговорността за обезпечаването на системата с кръв“, е позицията на ведомството.

От МЗ са категорични, че при спешни състояния отказът или забавянето на медицинска помощ заради неосигурени кръводарители е недопустимо.

В същото време министерството признава, че и при планова операция може да възникне непредвидена необходимост от кръвопреливане и този риск не може да бъде управляван единствено чрез призиви към семействата на пациентите.

Затова от ведомството планират работна среща с болничните асоциации, Националния център по трансфузионна хематология и регионалните центрове, на която да бъде изработена обща стратегия и конкретен механизъм за действие. Преди срещата ще бъде събрана актуална информация за наличните количества кръв и кръвни съставки, потреблението и заявените нужди на лечебните заведения, възможностите за преразпределение между регионите, периодите и кръвните групи, при които недостигът е най-сериозен, както и капацитета за мобилни и извънредни кампании. Целта е да бъдат договорени ясни правила за действие при недостиг, така че да се обезпечи както спешната, така и плановата медицинска дейност.

От Министерството на здравеопазването подчертават, че целта не е проблемът да бъде прикрит с административна забрана, нито лечебните заведения да бъдат оставени сами да търсят решение. Според ведомството е необходим работещ баланс – болниците да разполагат с необходимите количества кръв, доброволното кръводаряване да бъде устойчиво насърчавано, а достъпът на пациентите до медицинска помощ да не зависи от способността на техните семейства да намерят дарители.

Според д-р Янков трайното решение изисква кампании, реклама и обучение още от училищна възраст.

„Просто трябва да има цялостна държавна политика в тази посока. Хората трябва да знаят, че това е задължение пред обществото, съпричастност – да го правиш, за да подпомагаш“, каза той.

По думите му спецификата на различните региони също трябва да бъде взета предвид, а наред с информационните кампании е необходимо да бъде изработен и модел за стимулиране на доброволните кръводарители.

„Ако самите хора не кръводаряват редовно, няма как да стане. А това става с кампания, реклама, обучение по училища. Трябва да се мисли в тази посока, да има национална политика“, подчерта директорът на Центъра по трансфузионна хематология в Пловдив.