През 1926 г. е роден виртуозът Васко Абаджиев

Васко Николов Абаджиев е български цигулар, който още в детска възраст получава международна известност с виртуозните си изпълнения и е наричан „дете-чудо“, „Паганини на XX век“, „Новият Йехуди Менухин“.

Васко Абаджиев е роден на 14 януари  година в семейството на професора по цигулка в Софийската консерватория Никола Абаджиев и на Лала Пиперова, пианистка.

На 6-годишна възраст Васко прави дебют като цигулар. Едва деветгодишен завършва Консерваторията и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование. На единадесетгодишна възраст започва да следва в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. През следващите няколко години Васко Абаджиев печели няколко престижни конкурса. Като абсолвент в Академията, на 12-годишна възраст е удостоен с първа награда на международния конкурс в Лиеж и гостува на крал Леополд III.

Следват поредица от концерти c най-известните филхармонии и симфонични оркестри в Европа под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и др. В средата на Втората световна война Васко Абаджиев заминава със семейството си в Германия и започва да следва във Висшето училище по музика в Берлин - специалност композиция и контрапункт. През 1947 г. умира баща му. След смъртта му Васко Абаджиев заминава да лекува разклатените си нерви в Будапеща.

Завръща се в България в началото на 50-те години. От 1952 до 1956 г. В. Абаджиев изнася десетки концерти в България. През 1953 година е отличен с Димитровска награда.

По време на събитията през 1956 г. В. Абаджиев се намира в Унгария, където е нападнат във влака между Будапеща и Прага, получава травми и заминава в Западен Берлин, за да се лекува. До 1965 г. В. Абаджиев преживява успешно в Германия благодарение на силната воля на майка му. През същата година тя умира и по детски наивният Васко Абаджиев трудно се прехранва. След прекарана катастрофа, той е принуден да работи като куриер в издателство и да свири в моряшки кръчми на квартала „Санкт Паули“ в Хамбург.

На 14 декември 1978 г. гениалният цигулар Васко Абаджиев почива от естествена смърт. Тялото му е открито във вагон на градската железница в град Хамбург.

През 1901 г. първият електрически трамвай е пуснат в София

Трамваят е релсово транспортно средство, вид уличен обществен транспорт, обикновено на електрическа тяга, използван най-често в градовете.

Трамваите започват да функционират през първата половина на 19 век, а електрическите – в края на 19 век. След разцвета им в периода между световните войни, започва техният упадък, но от края на 20 век се наблюдава значително увеличение на популярността на трамваите.

В България историята на трамвая започва в края на 19 век, когато в София се появява конският омнибус с постоянно действащи линии от Гурковски площад (сега площад „Света Неделя“) до гарата, Горна баня и Княжево, който софиянци наричали трамвай.

Изграждането и ползването на истински, електрически трамвайни линии е дадено на концесия, със сключен договор на 18 декември 1898 година. От Софийската община  дават на френското дружество „Марсилия“  за осветлението и електрическата централа и акционерното белгийско дружество „Електрически трамваи“ със седалище в Брюксел – за трамвая. Строителството продължава две години и в началото на 20 век градът е с вече изградена трамвайна мрежа, чиито отделни маршрутни линии се пускат в експлоатация последователно за непродължително време:

на 1 януари 1901 г. е пусната първата линия от Централна гара, през Лъвов мост, площада пред Централна баня, до днешния площад „Славейков“; на 2 февруари 1901 г. е открита Цариградската линия; на 9 февруари – Княжевската линия; на 4 март – Подуянската линия; на 15 март – Алабинската и т.н.

До Първата световна война трамваят се развива бурно, измествайки от града конните състави и останалите тук-там омнибуси. Редом с електрическите трамваи в отделни случаи се използват и пневматични, бензинови и дизелови трамваи. Трамваите се използват и в местните крайградски или междуградски линии. Често градските железопътни линии са използвани и за разнасяне на товари, в това число и във вагони, докарани непосредствено от влакови композиции.

На 14 януари ромите  честват празника  Банго Васил

Васильовден или Банго Васил (буквално „Куцият Васил“) се празнува от всички роми в България. Празникът е известен като „Ромската Нова Година“

Дните са свързани с няколко ромски легенди. Според първата Банго Васил е Свети Василий Велики – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола и спасява давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е историческа личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или приютява бягащ от неприятелите си циганин.

При различните етнически групи роми, наименованието и ритуалите на празника са различни, както и разположението им във времето. Василица се празнува на 13 и 14 януари, а Банго Васил е на 15 януари. Общоприето е двете имена да са синоним на ромската Нова година – Василица, още наричана Банго Васил. Тоест, приема се, че празникът трае три дни, във всеки от които има определен ритуал.