1498 г. по време на третата си експедиция - до Западното полукълбо, Христофор Колумб става първия европеец, който открива остров Тринидад.

С големи усилия Колумб успява да събере средства за организиране на експедицията. Тя се състои този път само от шест кораба и около 300 души екипаж. Малко са желаещите доброволци да пътуват с „адмирала-неудачник” и той моли краля да пусне на свобода от затворите крадци и престъпници, които попълват екипажа му.

На 30 май 1498 г. флотилията отплава от устието на река Гуадалкивир и достига до Канарските острови. Там Колумб изпраща три от корабите директно за Испаньола, а с останалите три тръгва в югозападна посока и се спуска далеч на юг. На 31 юли открива остров Тринидад и проследява южното му крайбрежие до нос Икакос (най-югозападната точка на острова).

На 1 август с попътен вятър навлиза от юг в залива Пария и установява, че водата в залива е сладка. По този начин се досеща, че тук се влива голяма река. Продължава през залива на север, на 5 август открива полуостров Пария и продължава на запад покрай южния му бряг докато не достига до най-западната част на залива, след което завива на югоизток, открива най-западния ръкав от делтата на Ориноко, заобикаля полуостров Пария и на 12 август навлиза в Карибско море. Следващите два дни проследява северния бряг на полуострова, на 14 август открива островите Лос Тестигос и полуостров Арая, а на 15 август - остров Маргарита. От острова Колумб тръгва право на север и на 20 август акостира в пристанището на Санто Доминго в Испаньола.

При пристигането си на Испаньола Колумб намира пълен хаос. Колонистите отказват да признаят властта на началниците, назначени от него. Арестували са брат му Бартоломей. Шири се пълна разруха, индианците са избивани поголовно или са заставяни да работят като роби в плантациите. Метежът на заселниците приключва с компромиси от страна на Колумб. На всеки метежник е дадено голямо количество земя, за обработката на която са прикрепени определено количество индианци. Въпреки всичко кралската хазна продължава да получава нищожно количество доходи от колонията.

1825 г. Ханс Кристиан Оерстед открива алуминия. Всъщност съединенията на алуминия са били познати и използвани от древни времена.Но за първи  път алуминий  е получен в чист вид именно от датския физик Оерстед.

Любопитен факт е, че алуминият заема около 8% от теглото на твърдата покривка на Земята. Химически активен, алуминият рядко се среща в природата в чист вид, а обикновено е съставна част от някой от повече от 270-те съдържащи алуминий минерали. За промишлен добив  основен източник е бокситът.

През 1866 г. почти едновременно и независимо един от друг Ч.М. Хол в САЩ и П. Ерц във Франция открили метод за получаване на алуминий, който се изплозва и до днес.

Самият Оерстед изиграва решаваща роля в разбирането на електромагнетизма. През 1820 г. той открива че стрелката на компас се отклонява от магнитния север, когато наблизо се включва и изключва електрически ток в проводник. Това показало, че електричеството и магнетизма са свързани явления, откритие, което положило основите на теорията на електромагнетизма и изследванията, които по-късно създали технологии като електромоторите, радиото, и телевизията.

1919 г. в Германия е приета Ваймарската конституция. Конституцията на германския райх превръща страната в парламентарна република. Фридрих Еберт е първият конституционен президент на републиката.

В германското общество по онова време се оформят две основни тенденции - за запазване на републиката и за връщане на монархията (реставрация). Германия е в положение на тежка икономическа криза и съответно социална нестабилност. Пример за това е опитът за преврат, наречен Каповския пуч. Военните и националсоциалистите, начело с Ерих Лудендорф и Хитлер, също правят опит за преврат - т.нар. Бирен пуч.

1928 г. прожектиран е първият озвучен филм „Белите сенки на южните морета”, създаден в киностудията на Метро-Голдуин-Майер. Лентата е режисирана от Андерсън Ван Дайк и Ракел Торес.

Историята на филма разказва за алкохолизиран лекар, отказал се от кариераата си, който живее на полинезийски остров. Той обаче е отвратен от експлоатацията над местното населениеи се възпритивява на господаря им. Злодеят обаче е готов да смаже опозицията му.

1936 г. Международният олимпийски комитет решава следващите Летни олимпийски игри да се проведат през 1940 г. в Токио. 12-те игри обаче не се провеждат заради Втората световна война. Игрте трябвало да стартират от 21 септември до 6 октомври, но избухването на войната ги тлага.

Игрите са преместени от Токио в Хелзинки още преди началото на войната, но след започването на военните действия олимпиадата е напълно отменена. Следващите олимпийски игри са в Лондон през 1948 г.

1944 г. командир Антоан дьо Сент-Екзюпери излита със своя Lightning P38 от летището в Борго, департамента От Корс, на разузнавателна мисия в Савоя. Той никога повече не се връща в базата. Писателят-авиатор е обявен за „мъртъв за Франция”, но изчезването му остава мистерия.

Споменават се най-различни хипотези за изчезването му до откриването през 1998 г. на верижка на часовник с неговото име, омотана в мрежите на рибар край Марсилия. Две години по-късно водолазът археолог от града Люк Ванрел намира останките на Lightning F5-B 223 близо до остров Риу между Марсилия и Каси.

Останки на германски изтребител Месершмит, открити близо до отломките, ориентират разследването към Германия. Последните разкрития датират от 2008 г., когато извършителят на стрелбата излиза от сянката. "

Германският авиатор, който бил на пост в Прованс, разказа, че връщайки се в базата си, забелязал разузнавателен самолет Lightning P-38 да лети към Марсилия, на 3000 метра над него. Един от въпросите без отговор и до днес обаче си остава какво е правил Сент-Екзюпери над Марсилия при положение, че бил изпратен на мисия в Савоя. Според хипотезите той не той не могъл да изпълни мисията си заради лошите метеорологични условия и решил да прелети над Тулон и Марсилия, без съмнение, за да разузнае за дебаркирането в Прованс, което се случва през август.

1954 г. италианска експедиция, водена от Ардито Десио, покорява за първи път връх К2 в Хималаите. Високият 8611 м връх е вторият по височина (след Еверест) в света.

8611м-втори(след Еверест) по височина в света. К2 се намира в планиската система Каракорум на границата между Пакистан и Китай. За първи път е покорен на 31 юли 1954 г. от участниците в италианската експедиция Лино Лачеделли и Ачиле Компаниони, с ръководител Адрито Дезио. Те стигнали го Лагер 9. На 31 юли Лацедели и Компаньони били на 8461 м, когато кислородът им свършил, но въпреки това успели да изкачат върха в 18.00 ч.

Любопитен факт е, че нямайки нито един прост маршрут за изкачване, К2 (чието местно наименование Чогори на езика балти означава „Крал на планините”), е известен едновременно като най-прекрасен и най-опасен връх на света.

1964 г. американската лунна сонда „Рейнджър 7” предава първите близки снимки на Луната. Те са 1000 пъти по-ясни от тези на земните телескопи.

Програма Рейнджър е серия от космически апарати на САЩ от 60-те години на 20 в., чиято е цел получаването на първите близки снимки от Луната. Космическите апарати са проектирани за сблъсък с Лунната повърхност, като преди сблъсъка трябва да направят снимки, които да изпратят до Земята. Апаратите са конструирани на три фази. Всяка серия има различни цели и по-усъвършенствана конструкция. Инженерите планират няколко сонди да бъдат изстреляни наведнъж, за да се осигури поне един успешен полет.

1969 г. с посещението на папа Павел VI в Уганда е осъществена първата папска визита в Африка.

Павел VI, роден Джовани Батиста Енрико Антонио Мария Монтини заема поста между 1963 г. до 1978 г. Той е начело на Католическата църква през по-голямата част от Втория Ватикански събор и играе водеща роля при прилагането на неговите решения.

1991 г. президентите на САЩ и СССР Джордж Буш и Михаил Горбачов подписват договора СТАРТ за съкращаване на ядрените арсенали.

Рамката на споразумението и много от клаузите са създадени още в края на управлението на американският президент Роналд Рейган през 1982 г. като първоначално той е смятал това споразумение да носи името САЛТ 3. Забавянето на подписването се поражда от парадоксалния факт, че разведряването създава условия за по-лесен диалог, опасността от ядрена война намалява и по този начин нуждата от подобни договорености също намалява.

Спогодбата предвижда намаляване до 1600 носители с максимално 6000 ядрени бойни глави, също така съкаращаване наполовина на тежките съветски междуконтинентални ракети SS-18 Satan и една горна граница за всяка от двете страни от 4900 ядрени бойни глави.

2006 г. Фидел Кастро обявява, че предава временно властта в Куба на брат си Раул Кастро по здравословни причини. Малко преди да обяви решението си Фидел претърпява спешна стомашна операция.

Появата на 77-годишния Раул Кастро веднага предизвика очаквания за икономически промени, които да дадат нов живот на неефективната контролирана от държавата икономика и да подобрят живота на кубинците. Според анализаторите официалното предаване на властта ще му позволи да извърши такива реформи.

Едва на 19 февруари 2008 г. Фидел Кастро обявява в писмо, че се оттегля от президентския си пост. Кастро се оттегля и от поста на главнокомандващ на кубинската армия. „Изпълнявах това достойно задължение в продължение на много години. Дойде моментът да бъде избрано ново ръководство”, пише кубинският лидер. Лидерът на кубинската революция заемаше поста на държавен глава от създаването на поста през 1976 г.

2014 г. зоологът от Природонаучния музей в София Боян Петров става първият български алпинист, изкачил втория по височина връх в света К2 (8611 м) в Хималаите.

Двама участници от неговата полска експедиция в четвъртък също стъпиха на върха - Марчин Качкан и Януш Голомб; друг италиански участник пък се отказа от  изкачването.

На 21 май с.г. Боян Петров стана първият българин, който изкачи третия по височина връх Канчендзьонга (8586 м), а на 23 юли заедно с Иван Томов стъпиха на съседния на К2 Броуд Пик (8047 м). В кариерата си Петров има успешно изкачване и на Гаршербрум I.

В България:
1979 г. Министерският съвет на Народна република България излиза с разпореждане за организирането и провеждането на международната детска асамблея „Знаме на мира” в София и за изграждане на монумента „Знаме на мира”. Фестивалът на детското изкуство под егидата на ЮНЕСКО, организиран по идея на Людмила Живкова, тогава председател на Комитета за култура.

На 16 август 1979 г. в София е открита Първата международна детска асамблея „Знаме на мира”, в която участват деца от 79 държави. Заедно с нея е открит и комплексът „Камбаните” край София. При откриването на монумента там има поставени 68 камбани от държави от всички континенти. Бетонната конструкция е от еднакви правоъгълни тела, ориентирани към четирите посоки на света, като в най-високата част на монумента - в сфера, която наподобява планетата, са вместени седем камбани - символ на седемте континента.

Целият този проект се обединява от мотото „Единство, творчество и красота”. Името и девизът на асамблеята са взаимствани от философската система на Николай Рьорих - руски художник и философ. Първоначално инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да са през три години. Асамблеята е приета като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира и е подкрепена от ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други международни организации. През 1987 г. ООН удостоява „Знаме на мира“ със званието „Вестител на мира”.

До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Асамблеята от 1989 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави. Поради настъпилите събития в България при прехода към демокрация на 30 август 1990 г. българската страна прекратява международното детско движение „Знаме на мира”.

1997 г. е приет настоящият герб на България. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в началото на 90-те години.

Гербът на Република България се определя със закон, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава.

Точният вид е предмет на продължителни спорове между политическите партии. Одобреният проект, в който има три лъва и четири корони, е изработен по идея на Николай Гогов и Георги Чапкънов.

Гербът на България представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него - царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националния девиз „Съединението прави силата”.