Сключен е Пиренейският договор, който слага край на Френско-испанската война

Пиренейският мирен договор край на продължилата 24 години Френско-испанска война от 1635 – 1659 г. Наречен е така, защото е подписан на 7 ноември 1659 г. на Острова на фазаните на границата между Испания и Франция в най-западната част на Пиренеите от Луи XIV и Фелипе IV. В действителност е договорен между двамата първи министри кардинал Мазарини и дон Луис де Аро.

Испания е принудена да отстъпи на Франция редица територии: на север в Нидерландия – Артоа с големия град Арас, както и други градове с околностите им – Ла Кеноа, Гравлен, Мариенбург, Филипвил; на юг – областта Русийон (Росельон) с град Перпинян и свързаната с нея област Серданя, окупирани още от Ришельо през 1642. Основание за загубата на последните две области се намира в естествената граница, която представляват Пиренеите – в договора се казва, че „Пиренейската планина, която от древността е разделяла Галия от Испания, ще стане пак разделение между двете кралства“.

Общите загуби на Испания възлизат на 9700 кв. километра, от които 5600 в Нидерландия и 4100 за Русийон. Политическото значение на договора има поне три измерения – той накърнява силно испанския престиж и символизира края на испанската хегемония в Европа; за пръв път външна сила отнема испански владения, с което се поставя началото на въпроса за Испанското наследство; той е началото на френския възход, характерен за остатъка на XVII век.

Член 33 от договора постановява: „Двамата крале се съгласиха от свое име на брак между Най-Християнския крал [Луи XIV] и Най-Светлата инфанта госпожица Мария-Тереза, най-възрастната дъщеря на Католическия крал“. Известно е, че френският пръв министър по това време кардинал Мазарини преследва тази клауза изключително упорито, защото по това време инфантата е прекият наследник на Фелипе IV. Тъй като няма изгледи той да се сдобие със син, се очаква тя и нейният съпруг да наследят испанските владения.

Испанците са наясно с тази опасност и принуждават Мария-Тереза да се откаже от всичките си претенции към испанската корона, така че династичният елемент в брака да се обезсмисли. Мазарини обаче знае, че династичните основания си остават в сила въпреки всички договори и че с този брак създава основание за френски претенции към Испания. Пиренейският договор предвижда подписване на допълнителен брачен договор, който да уреди всички подробности. В него се предвижда испанците да платят зестра от 500 000 златни екю, която обаче така и никога не е платена. Този факт дава основание на Луи XIV да започне осем години по-късно Деволюционната война.

Излиза първият брой на вестник „Свобода“, редактор на който е Любен Каравелов

„Свобода“ е вестник издаван от Любен Каравелов през периода 1869 – 1872 г. Първия брой на вестник „Свобода“ под редакцията на Любен Каравелов излиза на 7 ноември 1869 г. в Букурещ. Прокарва идеите за самостойна борба на българския народ, за балканска федерация при ясно зачитане на етнографските дадености на балканските народи и против всякаква чужда намеса. Неофициален орган на БРЦК.

Вестникът помества уводни политически статии. Разпространява новини от България, Европа, Северна Америка и др. Публикува повести и разкази от българския живот, статистически сведения, критика и библиография, исторически четива др.
Вестник „Свобода“ е в центъра на конфликтите между БРЦК и по-консервативните кръгове на българската емиграция в Румъния – в резултат на техни интриги през 1870 година руската цензура забранява неговото разпространение в Руската империя.

По настояване на османското правителство вестникът е спрян през 1872 г. През февруари на следната година е заменен от вестник „Независимост“.

Започва Октомврийската революция в Русия: В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски

Октомврийската революция, наричана също Октомврийско въстание, Болшевишки преврат, Октомврийски преврат и др.п., е едно от най-значимите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 г. и оказало влияние на световната история за десетилетия напред. Официалното ѝ название в СССР е Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).

Процесът на установяване на властта на болшевишката партия в рамките на Руската империя, започва на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 година в столицата Санкт Петербург. По същество тя е въоръжен преврат и замяна на Временното правителство, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари същата година.

Резултат от революцията са Гражданската война, свалянето на Временното правителство и идването на власт на правителство, сформирано от Втория общоруски конгрес на съветите, в който абсолютно мнозинство от делегатите имат болшевиките и техните съюзници левите есери, поддържани от някои национални организации, малка част от меншевиките-интернационалисти и някои анархисти. През ноември 1917 г. новото правителство получава поддръжката на мнозинството на извънредния Конгрес на селските депутати.

Временното правителство е свалено от въоръжено въстание на 25 – 26 октомври (7 – 8 ноември по нов стил), чиито главни ръководители са Владимир Ленин, Лев Троцки, Яков Свердлов и др. Непосредственото ръководство на въстанието се осъществява от Военно-революционния комитет на Петроградския съвет, в който влизат и левите есери. Успехът на въстанието се дължи на поддръжката на значителна част на народа, бездействието на Временното правителство, неспособността на меншевиките и десните есери да предложат реална алтернатива на болшевизма.

Започват емисии на Българската телевизия, първият тв канал в България, известен днес като БНТ1

Първото официално предаване на Българската телевизия е осъществено на 7 ноември 1959 г. Това е прякото излъчване на 7-ноемврийската комунистическа манифестация от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“). Официалното откриване на телевизията в България е на 26 декември 1959 г. в София. От 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1977 г.

Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет. На 6 март 1990 г. Деветото обикновено народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1 юни 1992 г. телевизията придобива наименованието Българска Национална Телевизия, Първа програма се казва „Канал 1“, а Втора програма – „Ефир 2“. „Ефир 2“ излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г.

БНТ излъчва сателитната програма за българите в чужбина „ТВ България“. От лятото на 2005 г. Канал 1 се излъчва експериментално в цифров формат DVB-T в ефира на София на 64. канал в дециметровия обхват. От 1 юни 2016 година програмата на канала започва официално излъчване в HD формат на картината.

НАСА изстрелва към Марс космическата сонда Марс Глобъл Сървейър

Марс Глобъл Сървейър е космическа мисия започнала с изстрелването на американски непилотиран космически апарат, разработен от НАСА и Jet Propulsion Laboratory. Корабът е изстрелян към Марс през ноември 1996 г. Първоначалните цели на мисията са изпълнени през януари 2001 г., но по-късно мисията е продължена в нова фаза, която се очаква да приключи до септември 2008 г. В средата на октомври 2006 г. обаче радиовръзката с Марс Глобъл Сървейър прекъсна, поради което се смята, че мисията е завършила преждевременно .

На 2 ноември 2006 космическия апарат неотговаря на зададени му команда и съобщения. Засечен е слаб сигнал три дни по-късно, което означава, че апарат е преминал в режим safe mode. Всички опити да за възобновяване на връзката и разрешаване на проблема пропадат. През януари 2007 НАСА официално прекратява мисията.