Кучето Лайка е първото животно, полетяло в орбита около Земята

То е изстреляно на борда на съветския изкуствен спътник „Спутник-2“ на 3 ноември 1957 г. Кучето Лайка е намерено скитащо по улиците на Москва. То е 3-годишно женско куче, от смесена порода самоед-териер и тежи почти 6 кг. „Лайка“ е и названието на порода кучета, подобни на хъскито. Името ѝ е сменено на Кудрявка. Наричана е още Жучка и Лимончик. Американската преса я нарича „Мутник“.

Лайка умира няколко часа след изстрелването от стрес и прегряване, вероятно причинени след неуспешното отделяне на излишния товар от животоподдържащия модул. Истинската причина и време на смъртта ѝ не са оповестени чак до 2002 г, а вместо това се твърди, че Лайка загива в резултат на привършване на кислорода или (както СССР настоява) тя е подложена на евтаназия преди да привърши кислородът. Въпреки че Лайка не оцелява, експериментът доказва, че жив пътник може да бъде изстрелян в орбита около Земята и да издържи на безтегловността. Това проправя пътя за полет на човек и осигурява на учените първите данни за това как живите организми понасят полет в космоса.

Първите животни в космоса са плодовите мушици, изстреляни на немската ракета V2 заедно с пшенични и царевични зърна през юли 1946 г. Първата маймуна в Космоса е Алберт II през 1949 г., достигайки височина от 134 км. Предшественикът му Алберт I се задушава година по-рано, преди да достигне космическата бариера от 100 км. Чак през 1951 г. маймуна се завръща жива от Космоса. Това бил Алберт IV, в компания на 11 мишки.

На 11 април 2008 г. руснаците откриват малък паметник на Лайка в близост до военната изследователска база, която подготвя полета. Той представлява куче, застанало на върха на ракета.

„Спутник-2“ не бил създаден да се завърне на Земята, така че Лайка била обречена още в началото. По света възниква дебат относно използването на животните в полза на науката. Много хора, включително съветски граждани, оценяват мисията като пропагандна новина.

Активистки групи, борещи се за правата на животните, призовават към публични протести пред съветските посолства. Други демонстранти протестират пред сградата на ООН в Ню Йорк. Въпреки това американски лаборатории подкрепят руснаците.
През 1998 г. Олег Газенко – измежду учените, отговарящи за изпращането на Лайка в космоса, изразява съжаление, че е допуснал смъртта ѝ: „Колкото повече време минава, толкова повече съжалявам за това. От тази мисия не научихме достатъчно, за да оправдаем смъртта на кучето.“

Ден на българския художник

Денят на българския художник се отбелязва от 1993 г. по инициатива на Сдружението за възраждане на Софийското Светогорие "Св. Пимен Зографски". На този ден, църковния празник на св. Пимен Зографски, честват своя професионален празник художници, иконописци и реставратори. Неслучайно за покровител на българските художници е избран св. Пимен Зографски. Пимен е бил даровит художник, родом от София. Произхождал от заможен род и проявявал дарба към рисуването. Неговият учител му се явил след смъртта си и му указал, че трябва да се замонаши и да посвети дарбата си на божието слово.

Павел раздава имуществото си и отива в Атонския манастир "Зограф" като монах, приема името Пимен. Той бил благочестив монах и се пазел от възгордяване сред своите братя като често се уединявал извън манастира. Като станал на 55 години, му се явил ьв. Георги и му указал, че трябва да се върне в България и да поведе духовно народа. Пимен тръгнал към българските земи, които тогава са под най-мрачните времена на османското владичество.

От този момент до края на живота си, Пимен обиколил почти цяла България и тайно, с много трудности, обновил, построил и изографисал над 300 църкви и 15 манастира, включително Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир във Видинската епархия.

Края на живота си Пимен посрещнал в Черепишкия манастир, починал на 3 ноември 1620 г. Казват, че на гроба му ставали чудеса. Изключително скромен, благочестив, талантлив и посветен на българската духовност, св. Пимен Зографски е символ на българското художествено изкуство.

Православната църква почита св. Пимен Зографски, покровител на българските художници, иконописци и реставратори

Роден е в София около 1540 г. Рожденото му име е Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и светото писаниe при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. Великомъченик Георги“. Скоро след смъртта на родителите му, починал и неговият наставник. Павел раздал имуществото си и се отправил към българския манастир в Атон. Там получил името Пимен и изучил професията си. Според легендата, когато бил 55-годишен му се явил Св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, след това бил Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, където посетил Видин, Силистра и други градове.

Името на Пимен Зограф се среща в ктиторски надпис. Надписът гласи: „С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм “Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел.

Смята се също, че стенописите в Планиничкия манастир „Св. Никола“ в Западните покрайнини, в землището на село Бугарска Планиница, Царибродско, са също дело на Пимен Зограф и неговите ученици. Стенописите в манастирската черква в Курило, край София също се смятат за негови. Пимен Зографски е работил много из Западните покрайнини и като преписвач и миниатюрист.
Починал е в 1620 г. в Черепишкия манастир. Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли мощите му в своя манастир.
Православната църква е обявила Пимен Зограф за светец. Чества го на 3 ноември. Празникът на св. Пимен Зографски - 3 ноември – е обявен Ден на българските художници.

По време на второто си плаване до Америка Христофор Колумб открива остров Доминика

Доминика - официално Дружество Доминика, е островна държава в Карибско море. На латински името ѝ означава неделя – това е денят, през който Колумб открива острова. Местното население както в Северна Америка и тук живее главно в индиански резервати. Тъй като Доминика се намира между две френски владения, тя често е наричана Френска Доминика. Въпреки това официалният език е английски, но се долавя и френски креолски.

Доминика е наричана „Островът природа на Карибите“, тъй като тук са запазени изключително редки животински и растителни видове, като папагалът Сисеру, който е на знамето на страната. Важни за икономиката на страната са туризмът и земеделието.