На този ден: Бенедиктинският монах Дом Периньон създава шампанското

Пиер Периньон живял преди четири века във Франция и бил монах в бенедиктинското абатство Овие край градчето Еперне в областта Шампан. Той бил интендант на манастирската изба.

Преподобният Периньон имал доста чувствително небце. И при редовната инспекция в избата все не му давало мира, че вече бутилираното бяло вино започвало да кипи. След пресипването в шишета гроздовата течност не успявала да ферментира добре поради бързото захлаждане през есента. Когато дойдела пролетта, процесът на превръщането на захарта в алкохол започвал наново. „Спящият” квас започвал да се надига под формата на мехурчета от въглероден диоксид и разпенвала виното.

Дом Периньон опитвал какво ли не, за да получи „тихо” и „изискано” вино, но накрая погледнал на дефекта като ефект. Друга негова заслуга е корковата тапа. Именно преподобният Периньон пръв поставя коркова тапа на бутилките вино. Преди да наложи нововъведението си, запушвали шишетата с тапи от дърво или напоени със смола кълчища.

Англичаните обаче твърдят, че разполагат с доказателства, че те са измислили пенливото вино десетилетия преди бенедиктинеца. Днес, за да се избегнат фалшификацията и нелоялната конкуренция, в момента името шампанско имат право да слагат на продукцията си само 40 производители от региона Шампан, където е изобретена напитката.

1777 г. в Лондон е открит първият цирк в света. Още през 1770 г. върналият се от военна служба старши сержант от 15-и полк леки драгуни Филип Астли основава в Лондон школа за езда, в която демонстрира своето майсторство. Започва да дава представления. Скоро за тези спортно-акробатически зрелища е построена специална сграда, получила името „Амфитеатър на Астли”. Тя е с куполообразен покрив, кръгла зрителна зала, манеж, оркестър и сцена.

На 4 август 1777 г. в Лондон се състои първото в Европа театрално представление. В цирка на Астли преобладавали конните номера: акробатична езда, дресировка, пирамиди от акробати върху коне - и всичко това на максимална скорост.

Астли за първи път демонстрира комплекс гимнастически упражнения на кон, който се движи ходом, тръс и в галоп по манежа. Той за пръв път показва и опасни номера с коне на кръгла арена. Оттам се появява и названието „цирк” (от англ. circus - кръг).

Представленията на Астли се усложняват с времето и се съчетават с други циркови жанрове. Поставят се цели сюжетни музикални спектакли, феерии и мелодрами на исторически теми, включващи фехтоване и конни батални сцени. В програмата се появяват дресури на кучета, въжеиграчи, акробати, клоуни, жонгльори и пантомима.
Филип Астли става основател на първата циркова династия. Той строи и и организира аналогични предприятия и в други градове. През 1782 г. открива филиал на театъра в Париж.

1936 г. министър-председателят на Гърция Йоанис Метаксас суспендира парламента и Конституцията и установява Режима от 4 август. Той налага диктаторски режим като следствие от политическата криза, обхванала страната в средата на 30-те години.

Метаксас остава на власт до смъртта си през януари 1941 г. Той е военен от кариерата, който влиза в политиката чак през 20-те години на 20 в., когато основава Партията на свободното мнение. След нерешените избори през 1936 г. е назначен за временен премиер.

Възползвайки се от безредиците през май, той налага извънредно положение, суспендира парламента и отменя множество членове в конституцията. След като стабилизира властта си, открито обявява диктаторски режим и следва характерния за Европа през 30-те години авторитарен модел - политическите партии са забранени, политическите противници са арестувани или гонени от страната, стачките са криминализирани, над медиите е наложена цензура.

Любопитен факт е, че тъй като няма сериозна идеологическа подкрепа, Метаксас популистки засилва позициите си - повишава заплати, регулира работното време и изкупува земеделска продукция на по-високи цени, а властта поема дълговете на фермите.

1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк.

Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. семейството е принудено да изостави спокойния живот, който води на „Гангхоферщрасе”, и да замине за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн” №37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.

На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт” №263, в задната част на сградата на фирмата, в която работи бащата „Опекта”. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта”, техни доверени приятели. В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.

На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията - Антон Алерс, уж „приятел” на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк”, близо до град Дренте. Там остават близо месец.

На 3 септември са откарани в лагера „Аушвиц”. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в „Аушвиц” на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен”, близо до Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен”, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат”, където умира при неясни обстоятелства. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 г., когато Съветската армия освобождава концлагера.

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови служителки намират дневника на Ане. През 1947 г. той сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Задната къща” и веднага привлича вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея.

През 60-те години сградата на „Опекта” се превръща в музей „Ане Франк”. Апартаментът на „Мерведеплейн” №37 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели.

1957 г. аржентинецът Хуан Мануел Фанджо за пети път става победител в състезанията от Формула 1. Легендарният пилот триумфира през 1951, 1954, 1955, 1956 и 1957 г. след 24 победи от 52 старта в световния шампионат.

Страстта му към автомобилите се заражда когато е 13-годишен. Тогава той напуска училище и става помощник механик. През 1932 г., когато е на военна служба, неговите шофьорски умения са забелязани от командващия офицер и Фанджо става негов личен шофьор. Когато се завръща от военната си служба, той решава да продължи футболната си кариера, но по съвет на свои приятели, започва да се занимава с автомобилизъм.

В средата на 30-те години на 20 в. Фанджо започва да се състезава в родната Аржентина. Първата му победа идва през 1939 г. в северното интернационално Гран при. В следващите години печели множество състезания в Аржентина и Латинска Америка, но поради започването на Втората световна война преустановява кариерата си. Фанджо се завръща през 1946 г. и през 1947 г. отново започва да печели състезания.

Дебютът му във Формула 1 е през 1948 г. в Гран при на Франция, но не успява да завърши състезанието, поради технически проблеми с автомобила му. През 1949 г. отново дебютира в Гран при на Санремо, като го печели въпреки жестоката конкуренция. До края на годината Фанджо се състезава в още 6 състезания, 4 от които печели, но не успява да спечели шампионата.

През 1951 г. той печели първата си титла във Формула 1 с тима на Алфа Ромео. През 1952 г. отново следва кратка пауза в кариерата на Фанджо, тъй като отборът му - Алфа Ромео, се оттегля от Формула 1 и шампионът остава без автомобил.

В средата на с.г. му е предложено да се състезава в състезания, които не са за титлата при пилотите с отбора на Мазерати. В период обаче Фанджо претърпява жестока катастрофа в Гран при на Италия. Той се измъква с множество наранявания най-сериозното от които е счупен врат. След като се възстановява напълно през 1953 г. отново започва да печели състезания в Латинска Америка и се завръща в отбора на Мазерати, като при Гран при на Италия побеждава технически по-добрите Ферарита.

До средата на 1954 г. Хуан Мануел Фанджо продължава да се състезава за Мазерати, докато в средата на сезона, Мерцедес не се намесват в борбата. Той е привлечен в отбора на сребърните стрели и печели световната титла за втори път. През 1955 г. печели третата си титла с отбора на Мерцедес. В началото на 1956 г. Фанджо е привлечен от отбора на Ферари, където печели четвъртата си титла при пилотите, въпреки множеството технически проблеми, които го спохождат по време на състезателния сезон.

Поради неразбирателства със шефа на Ферари обаче, през 1957 г. аржентинецът се завръща във Мазерати. Той печели първите три състезания от календара убедително. В Гран при на Великобритания се оттегля заради проблеми с двигателя, но в крайна сметка печели петата си титла при пилотите след изключително каране на Нюрборгринг. През 1958 г. Фанджо се оттегля от Формула 1.

1964 г. американските разрушители „Maddox” и „Turner Joy” докладват за сблъсък със северновиетнамски плавателни съдове в Тонкинския залив. Т.нар. Тонкински инцидент описва две различни събития с участници военноморските сили на Северен Виетнам и САЩ.

На 2 август 1964 г. разрушителят „Maddox” се сблъсква в Тонкинския залив с три виетнамски торпедни катера и им нанася щети, като претендира, че е бил атакуван. Два дни по-късно същият кораб, придружен от разрушителя „Turner Joy” докладва за нов сблъсък със северновиетнамски съдове. Тези два инцидента са повод за първата голяма акция на въоръжените сили на САЩ в Югоизточна Азия.

Любопитен факе е, че едва през октомври 2005 г. във в. „Ню Йорк Таймс” излиза публикация, че флотското командване съзнателно е изопачило данните на разузнаването представени пред политиците. На 30 ноември с.г. ВМС на САЩ разкриват архивите, според които „само информацията, която поддържа обвинението, че комунистите са атакували двата разрушителя, е предоставена на администрацията на президента”. Фактически присъствието на виетнамски сили по време на втората стрелба е под въпрос. Но в онези години инцидентът дава повод на правителството на САЩ да влезе във Виетнамската война.

Чрез резолюция, издействана от Конгреса, президентът Линдън Джонсън започва широкомащабна война в Южен Виетнам и масирани бомбардировки над Севeрен. На 9 февруари 1965 г. американските войски нахлуват във Виетнам. С това се поставя началото на активната намеса на САЩ във военния конфликт.

Равносметката от войната е, че САЩ хвърлят над Виетнам над 15 млн. тона бомби, унищожават почти половината от обработваемата земя и също толкова от тропическите гори в Южен Виетнам. Около 3 млн. виетнамци намират смъртта си, а повече от 57 000 американски войници никога не се завръщат по родните си места. Осакатените и безследно изчезналите са стотици хиляди.

1983 г. след държавен преврат в Горна Волта (дн. Буркина Фасо) президент става Томас Санкара.

По време на Първата световна война жители на днешна Буркина Фасо воюват на френска страна в състава на т.нар. Сенегалска пехота. През 1919 г. Горна Волта е отделена като самостоятелна колония - до 1932 г., когато е обединена с Мали, Кот д’Ивоар и Нигер. През 1947 г. колонията Горна Волта е възстановена в старите си граници. През 1958 г. Горна Волта е провъзгласена за република в рамките на френската общност.

На 5 август 1960 г. е обявена пълната независимост на Горна Волта. От същата година страната е член на ООН. През 1960 г. е приета първата конституция на Горна Волта, впоследствие заменяна с други.

Първият президент е Морис Ямеого, водач на Волтийския демократичен съюз. Ямеого остава на този пост до икономическата и политическа криза от януари 1966 г. и първият военен преврат в историята на Горна Волта, последван през следващите десетилетия от други. Дошлото на влест военно правителство на Сангуле Ламизана разпуска Националното събрание, както и политическите партии. По-късно възстановява многопартийната система и през декември 1970 г., след приемането на нова конституция, провежда избори, които печели Волтийския демократичен съюз.

През февруари 1974 г. президентът Ламизана отново разпуска Националното събрание, преустановява действието на конституцията и възглавява нова правителство, съставено от военни и граждански дейци. На 27 ноември 1977 г. чрез референдум е приета нова конституция на страната. През април 1978 г. се провеждат парламентарни избори. През юни следващата година Националното събрание взима решение за разпускане на политическите партиии с изключение на три, получили най-много гласове на изборите.

На 25 ноември 1980 г. военен превлат сваля от власт президента Ламизана. Ръководителят на преврата полковник Сей Зербо е провъзгласен за глава на държавата и ръководител на правителството. На 7 ноември 1981 г. и на 4 август 1983 г. се извършват нови военни преврати. На власт идва капитан Тома Исидор Ноел Санкара, който поставя като основни цели на управлението си борбата с корупцията, СПИН, бедността и глада, застъпва се за залесяването и правата на жените и се противопоставя на западния империализъм по социалистически маниер.

На 4 август 1984 г., на годишнината от началото на управлението на Томас Санкара, Горна Волта е преименувана на Буркина Фасо (в превод „Страна на честните хора”).

1995 г. Хърватия започва „Операция Буря”, за да си възвърне анклавa, обявен за Република Сръбска Крайна. Целта на операцията е завземане на териториите на Централна Хърватия, които са били под контрола на сръбските сили. Официално операцията продължава четири дни и завършва с унищожаването на Република Сръбска Крайна.

През януари 1992 г. се подписва споразумение между президента на Хърватия Франьо Туджман и президента на Сърбия Слободан Милошевич. Споразумението е за прекъсване на стрелбата между хърватската армия и сърбите в Хърватия, които получават поддръжка от Югославската народна армия. Конфликтът се развива в Крайна в Източна Хърватия, където мнозинство са сърбите. Прекъсване на стрелбата дава време на хърватската войска да се подготви по-добре за следващата битка.

През следвщите три години хърватската войска провежда само малки неуспешни операции. Изключение е операция „Медачки джеп” през септември 1993 г., когато хърватските сили опустошават малка област в планините на Лика, което предизвиква международен инцидент.

През 1995 г. военната сила на хърватските и босненските сърби значително отслабва. Загубват влиянието на Белград, отхвърлят помощта на Милошевич. Нямат възможност да възобновяват запасите си от оръжие. Вътрешно-политическото ръководство е разединено. Войската на сърбите е много по-малобройна.

От друга страна хърватската войска значително се засилва. Има ново и значително по-добро оръжие въпреки ембаргото за внос на оръжие. Също така има тактическо предимство, главно в комуникационните връзки, за разлика от своите противници.
През лятото на 1995 г. хърватските и босненските сили се обединяват и заемат стратегически важните босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар. Това пресича канала за снабдяване на хърватските сърби. Започва обсада на град Книн от три страни. Голяма част от населението от тези райони е трябвало да напусне своите къщи и да замине за Република Сръбска в Босна или за СР Югославия.

На 4 август американските въздушни сили бомбардират два радара на хърватските сърби няколко часа преди започването на „Операция Олуя”. Това действие още повече деморализира сърбите. На 5 август хърватските 4-та и 7-ма дивизия пробиват сръбския фронт и съвсем скоро заемат Книн и по-голямата част от Далмация.

До 6 август, 1-ва хърватска дивизия достига границата с Босна и Херцеговина, където се среща с босненските сили от Западна Босна. Сърбите оказват съпротива единствено около град Глин (южно от Сисак). Вечерта на 7 август операцията официално приключва, защото по-голяма част от границата с Босна е под контрола на Хърватия. Останалите сръбски дивизии се предават през следващите няколко дни.

След тази операция Република Сръбска Крайна не съществува. Голяма част от сърбите са прогонени. Броят на бежанците се изчислява между 150 000 и 200 000 души.

1996 г. в Атланта, САЩ, са закрити 26-те Летни олимпийски игри. Другите градове, кандидатирали се за домакинство на тези игри, били Атина, Белград, Манчестър, Мелбърн и Торонто. Изборъте сочен за изненадващ, тъй като заради стогодишния олимпийски юбилей, всички очаквали големия победител да е Атина.

В игрите участват 10 320 състезатели от 197 страни. Те се състезават в 271 дисциплини на 30 спорта. В олимпийската програма правят дебют спортовете плажен волейбол, планинско колоездене и софтбол.

На тази Олимпиада българската лекоатлетка Стефка Костадинова печели златен медал във високия скок. България печели общо 15 медала - 3 златни, 7 сребърни и 5 бронзови.

2007 г. е изстрелян космическият апарат на НАСА „Финикс”. Мисията е ръководена от Луната и планетна лаборатория към Аризонския университет под опеката на Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА. Програмата е сътрудничество на университети от САЩ, Канада, Швейцария, Дания, Германия и Великобритания, както и на НАСА, ККА, ФМИ, Космически системи Локхийд Мартин и други авио-космически компании.

Научната цел на роботизирания апарат била планетата Марс - учените търсят околна среда, подходяща за микробиален живот и изследват историята на водата на „Червената планета”.

„Финикс” се приземява в 23.38 ринуич) на 25 май 2008 г. на богатите на вода северните полярни региони на Марс Ваститас Бореолис. „Финикс” е шестият успешно приземен апарат на Марс и първият, който използва пулсови двигатели за кацане от „Викинг 1” и „Викинг 2”. Той използва роботизираната си ръка, за да копае в арктическия грунд.

На 20 юни 2008 г. „Финикс” потвърждава, че почвата е богата на вода под формата на лед. Също така роботизираната ръка, копаейки на различно място, достига твърда повърхност. След като изкопа първата „дупка” на Марс апарата засне в нея, твърдо бяло вещество, което след 4 Сола (марсиански дни) се е „изпарило” леко. Според учените това е 100% доказателство че това е лед.

На 27 юни „Финикс” извърши първите си анализи на почвата в камерите на инструмента MECA. Анализите изумяват учените в това, че почвата в арктическия регион на Марс е точно като почвата в сухите долини на Антарктида, със същото pH, със соли, достатъчни за поддържането на живот. Това е първият подобен експеримент, който се прави на повърхността на друга планета.

През ноември 2008 г. НАСА съобщава, че е загубила връзка с космическия апарат и обявява фактическия край на мисията му. Последният сигнал от марсохода е постъпил на 2 ноември, като учените тогава обясниха, че са очаквали презареждането на батериите на „Финикс” да стане невъзможно поради намаляването на слънчевата светлина с наближаването на зимата. Връзката обаче е загубена три седмици по-рано от прогнозите заради прашни бури, които вероятно са замърсили слънчевите панели на апарата.

Любопитен факт е, че оригиналният план на НАСА да изследва полярните региони на Марс датира от 1990-те. Първата мисия, предназначена за целта, е „Марс полър лендър”. Апаратът е изстрелян на 3 януари 1999 г. Той достигна „Червената планета” на 3 декември с.г., но след процедурата по навлизане в атмосферата и кацане, никога не е получен сигнал от него. По-късното разследване открива фатални грешки, касаещи се до мерните единици, в които били програмирани компонентите - в проекта участваха и европейски страни, които използват метричната система, за разлика от НАСА.