В първата част от историята PlovdivTime.bg разказа за битката на кмета на Пловдив Божидар Здравков с каменоломните дружества, които между 1906 и 1932 г. унищожават почти цялото Марково тепе и съкращават наполовина обема на Бунарджика и Джендем тепе. Унищожават и безценни исторически артефакти – останки от древни храмове на Аполон и нимфите, както и ранно-християнски базилики на Младежкия хълм.

През 1932 г. Общината затваря кариерите и започва да залесява тепетата. Спирането на добива обаче удря колосалните интереси на индустриалците, които продават паветата и строителни материали, отбити от хълмовете, не само в България, но и в редица европейски страни. Предприемачите се организират и отвръщат на удара. Кметът Божидар Здравков разказва в спомените си за мъчителната и подмолна борба с каменоломните, която продължава с години.    

Още по темата в PlovdivTime.bg

На 21 март 1932 г. – четири дни преди моето встъпване в длъжност, бе изтекъл срокът от 25 години на Софийското акционерно дружество да черпи камък от южната страна на Джендем тепе. Предстоеше ми нелека борба като се има предвид инвестираните милиони средства за построяване на фабрика, машини и всякакви други съоръжения от страна на дружествата.

Отначало те ни предложи да плащат по-високи такси на общината. Предложението беше отхвърлено решително, защото каквото и обезщетение да предложеха, нямаше да представлява кой знае какъв доход за порасналите нужди на града и, най-главното, каквото и да се даде, то е нищо в сравнение с неоценимата загуба и осакатяване на тепетата – най-ценното нещо, с което природата е одарила Пловдив.

Опитваха се да ме уговарят разни влиятелни лица от София, но аз останах непреклонен. Общинският съвет по повод решението на благоустройствените комисии постанови: „Напълно одобряваме решението на кмета за преустановяване на работа на всички кариери без изключения“.

Втората атака беше да се има предвид колко семейства на каменоделци ще останат без препитание, но аз изтъквах непрекъснато ползата и крещящата необходимост от заледяване на тепетата в горещ град като Пловдив. С тези аргументи борбата ни с каменарските дружества накланяше везните в наша полза.

След като на дружествата не помогнаха оплакванията, те насочиха молбите си към Министерството на търговията – единствено компетентно да отсъди спора. Оттам изпратиха техническо-юридическа комисия, която отхвърли искането на дружеството за ползване на Джендем тепе,щом общината е закрила кариерата.

С това решение победата на общината бе пълна, но за жалост се яви друг, по-мощен противник, а камъкът продължи да се кърти още много години.

През 1929 г. държавата, респективно Министерството на благоустройството, по неусетен за града начин бе издало указ, с който е отчуждила 90 дка от Джендем тепе за свои каменоломни. Знаехме, че държавата има дял, но не обърнахме внимание, защото смятахме, че и тя милее за обществените интереси.

Изненадата ни бе още по-голяма, когато разбрахме, че предприемачите ще черпят камък от държавната кариера и че предприемачите не са други, а тези, които вече изгонихме. И това не е всичко. Към края на годината, намирайки се в София,случайно научих, е Министерството на търговията е внесло закон, който дава възможност на всеки и навсякъде да създава индустриални кариери, даже и на места, определени за обществени цели.

Написахме прошение от името на Общинския съвет, официален представител на 100-хилядния град,в което молим да бъдат изключени от постановленията да се правят кариери в населени места. Слава Богу, законът не мина, но указът за държавните кариери остана да съществува.

Министерството на освободи Джендема, а остана да го ползва макар и в умален размер от 15 дка. Министрите на благоустройството тогава се оказаха повече търговци и представители на съсловни интереси, отколкото представители на благоустрояването на България. За този хълм аз направих всичко, което беше във възможностите ми.  Борбата за него и успехът ни показаха на всички значението и стойността на природните дадености за Пловдив и бъдните поколения.