Сградата на някогашния хотел "Империал" се намира на столичната улица "Леге". Величествената постройка е дело на архитект Кирил Маричков, който е дядо на фронтмена на Щурците. Тогава той е заместник-кмет на София. Малко преди да му бъде възложен проектът, е отговарял за облика на града и градоустройствения план. По време на строителството сградата вече е била заобиколена от сецесионови постройки. Маричков проектира хотела за индустриалеца Тодор Балабанов.

Построената през 1920 г. сграда дълго време е сред ключовите символи на София. Хотел "Империал" има бар-вариете. Той е първата стоманобетонна сграда с рамкова конструкция в България. Архитектурата му съчетава барокови елементи, както и такива от модерния за времето си стил сецесион.  Със своите пет етажа „Империал” е сред една от най-високите и внушителни сгради в столицата за периода.

Хотелът е разполагал с 50 стаи, обзаведени в елегантен стил. На всеки от етажите е имало и луксозни, обширни апартаменти със спалня, салон, собствена баня и тоалетна, дори и телефон. На партера е имало голям салон с кожени кресла. Една нощувка в "Империал" е струвала  180 лева.

Рекламна статия, публикувана през 1930 г. на италиански език и преведена от Крикор Асланян гласи:

"Гранд хотел "Империал", намиращ се на ъгъла на улица "Леге" и улица "Клементина", в центъра на българската столица, в непосредствена близост до Царския дворец и Националния музей, е открит преди пет години и от самото начало е търсен от най-взискателните чужденци, желаещи да се почувстват у дома след умората от едно дълго пътуване. Действително, ние не бихме могли да намерим в София друг по-добър и толкова рафиниран хотел като "Империал". Струва ни се, че неговата цел е да опровергае мита, че на Балканите хотелите не са способни да направят вашия престой приятен”.

От всеки прозорец се разкрива прекрасна гледка, цялата столица е пред очите на пътника. Високите върхове на планината Витоша и Царския дворец предоставят един импозантен и незабравим спектакъл, пише още в статията.

Сградата е национализирана след 1944 г. Нов градоустройствен план е приет със специално решение на Министерския съвет. Той се отнася за софийското ларго и за район "Средец".  Между 1950 и 1952 г. се построяват каменните образци на социалистическия реализъм  -  ЦУМ, Министерството на промишлеността (сега Министерски съвет), Партийният дом , както и хотел „Балкан”. След това започват дебати относно съдбата на "Империал", който не пасва на пасажа, защото се отличава със своята барокова фасада. За щастие, сградата е запазена.

Днес бившият хотел "Империал" е превърнат в офис сграда. Собствениците са наследници на Тодор Балабанов, а ремонтът е направен с техни средства. Ламарините на покрива са заменени с мед. На тротоара са монтирани лампи, напомнящи някогашните фенери, светили по улиците на стара София.