Днес легендарен американски журналист на 80 години, който има награда Пулицър през 1970, потвърждава с друга информация това, което вчера прогнозира Николай Крушков, ръководител на бизнес катедра в УНСС. Според него деескалацията на напрежението между Иран и Израел, което прогнозира, означава незабавно, чувствително и значително намаляване на геополитическия риск в глобален план.

Предлагаме ви статията на Сиймур Хърш, публикувана в seymourhersh.substack.com, цитирана от glasnews.bg. 

Военно решение на политически проблем

Прекарал съм голяма част от кариерата си в отразяване на прегрешенията на американската армия и по-лоши неща, особено по време на войната във Виетнам, но сега е време да аплодирам гениалността на планиращия персонал на Пентагона и оперативните офицери. Те увериха религиозното и военното ръководство на Иран, че може да отговори на поредното израелско убийство като изстреля повече от триста безпилотни самолета и ракети към израелски цели, така че колкото се може повече от тях да бъдат свалени в небето, преди да достигнат земята. Това беше огромна авантюра, но тя успя.

Пентагонът по същество се противопостави - дума, която избирам да използвам - на външната политика на Белия дом на Байдън и НАТО, като се обърна тайно към един от най-близките съюзници на Иран - Русия - и убеди един висш генерал там да увери аятолах Хаменей, 84-годишния върховен лидер на Иран, че Америка разполага с ноу-хау за успеха на стратегията.

Представете си го: двама от най-закоравелите врагове на администрацията на Байдън - Русия и Иран - се доверяват и работят с Пентагона и неговото ръководство, за да предотвратят смъртоносно отмъщение за поредното израелско убийство на ирански генерал и шестима други иранци в Дамаск. 

Не ми е позволено да назова имената на американските висши военни и съветници, които направиха така, че да се осъществи необичайната фалшива ракетна атака. Но е важно да се каже, че президентът Джо Байдън, чийто външнополитически екип не е участвал в процеса, прие високорисковия план и публично призова министър-председателя Бенямин Нетаняху, чиято политическа кариера и лична свобода зависят от продължаването на войната в Газа, и останалите израелски ръководители да не отговарят на Иран. Разбира се, според съобщенията в израелската преса възможността те да предприемат контраатака остава голяма. 

"Планиращите щабове на Пентагона бяха помолени да предложат военно решение на политически проблем", каза ми един от замесените служители. "В противен случай аятолахът щеше да атакува, а Биби щеше да направи "своето" в отговор. Трябваше да се намесим сега, а не по-късно. И така, помислихме къде се намираме и къде искаме да бъдем. И трябваше да се включим сега, а не по-късно. Това означаваше, че трябваше да контролираме иранския отговор". 

Очевидният страх беше, че отговорът на Нетаняху на успешна атака с дронове и ракети ще бъде, както в Газа, смазващ. Едно мащабно израелско отмъщение лесно би могло да доведе до нежелана война в Близкия изток.

Висшите планиращи щабове в Пентагона имаха преки контакти с колегите си в Европа и се проведоха незабавни консултации с ръководителите на военновъздушните сили в Европа, като бяха заобиколени политическите ръководства там. "А кой познаваше най-добре иранците?" - попита риторично служителят: "Руснаците и британците". Всъщност най-силните връзки на Иран в Европа са с Великобритания и Русия, чиито военни лидери споделят загрижеността за изключителната опасност от ирански отговор на Израел.

Имаше неофициален разговор между американците и един високопоставен генерал в Русия, който беше попитан какво според него иска Иран. Отговорът беше много руски, така ми беше казано: "Те просто искат да си отмъстят и да докажат, че техните пишки са също толкова големи, колкото и на всички останали". Подобен и по-конвенционален разговор имаше и с висш британски офицер.

От тези разговори се разви гениалният план. Защо да не накараме военновъздушните сили на нашите съюзници в Европа и Близкия изток да се съгласят да работят заедно, под американско ръководство, и с одобрението на Иран да се възползват от бързия напредък в противоракетната и безпилотната защита, за да позволят на аятолаха да изстреля тези ракети и да си отмъсти, като разбере, че военновъздушните сили на Америка, Европа и Близкия изток ще ги проследят и унищожат всичките?

По време на тайното планиране, казва служителят, на съюзниците на Америка е било казано: "Ще споделим цялата информация за изстреляните ирански безпилотни самолети и ракети, която съберем." Имало е тежко заседание с високопоставен израелски служител, който е бил информиран, че Израел има две възможности:

първо - да спечели лесно и да позволи на американската коалиция да унищожи ракетите или

второ - да загуби по трудния начин и да отговори с насилие на неуспешната атака.

Ако изберете трудния начин, било казано на израелците, ще бъдете сами. 

По време на целия процес ръководителите на Пентагона сглобяваха плана си, без да се консултират официално с президента Байдън или с когото и да било в Белия дом. "Белият дом знаеше само, че иранците "искат да отговорят с нещо на израелците, казва служителят. Той добави, че на този ранен етап от военното планиране "Белият дом не е имал нужда да знае повече". 

Смяташе се, че никога няма да има официално одобрение за такава радикална стратегия, въпреки че Байдън, за негова чест, когато по-късно му съобщиха, че аятолахът се е съгласил да приглуши отмъщението си, публично се присъедини към призива израелците да не отговарят на неуспешната иранска ракетна атака. 

Изстреляните от Иран дронове и ракети бяха лесна цел. Бойните самолети на американската военноморска флота бяха подсилени с изтребители от Йордания, Британия, Франция, Саудитска Арабия и Израел, чийто достъп до близките бази им дава възможност да презареждат и да издържат в защита и в полет в продължение на часове.


На снимка, направена на 14 април, се виждат светкавици от експлозии в небето над Йерусалим, докато израелската противоракетна система "Железен купол" прихваща ракети и дронове от Иран. Снимка: Jamal Awad/Xinhua via Getty Images.

Иранското ръководство удобно изстреля ракетите и дроновете си в разстояние на девет часа, което допринесе за успеха на ловците на ракети и дронове – дългият интервал даде на някои от изтребителите възможност да презаредят. Два американски АУАКС – специално оборудвани стражеви самолети Е-3 – бяха най-ранно предизвестени, а проследяващите им системи бяха в готовност да помогнат за насочването на самолетите-ловци към техните цели. (Американските военноморски сили използват своя версия на АУАКС: Е-2 Хоукай). 

Водената от САЩ операция беше тотален успех като само няколко оръжия проникнаха в пределите на Израел. Единствената известна жертва е седемгодишно бедуинско момиче. Тя е била ударена и тежко ранена от шрапнел, паднал през покрива на дома им в пустинята Негев, в близост до важната за Израел военновъздушна база „Неватим“, където са разположени модерни самолети, способни да изстрелват ядрено оръжие. Тя се намира на трийсет километра северозападно от „Димона“ – израелският ядрен реактор, който готви ядрени бомби от над петдесет години.

Беше ми казано от познат израелец, че служителите на авиобазата са били изрично уведомени, вероятно от Иран, че ракетите, които са паднали в близост до или на летището, не са били предназначени за реактора „Димона“. Израелското военно ръководство официално разпространи снимки на щетите, нанесени на територията на военновъздушната база.

Операцията е „трябвало да има нулев сценарий“, каза ми американски представител на властта, за да е сигурно, че иранските балистични ракети няма да избегнат международната армада и да ударят голям град в Израел. Добави, че „пилотите са много уверени и вярват, че могат да направят каквото си поискат със своите АУАКС. Нямаше място за грешка. Беше дръзко.“