Невиждана суша обхвана почти цяла Европа, като нито западната, нито източната част на континента остава пощадена. Рекордно високите температури ускоряват изпаряването на влагата от почвата, реките, езерата и растенията дори в районите, където са отчетени валежи.

Последиците вече се усещат от земеделието, туризма, енергетиката и корабоплаването. Само през юни сушата е унищожила европейска селскостопанска продукция за около 2 млрд. евро, съобщава БНТ. Очаква се приблизително 9 млн. тона зърно на Стария континент да бъдат загубени или да се окажат негодни.

Научен анализ, цитиран от „24 часа“, показва, че екстремните горещини, подсилени от изменението на климата, са основният фактор за задълбочаването на кризата. Сушите, засягащи земеделските почви в Западна Европа, вече са пет пъти по-вероятни заради климатичните промени. В Източна Европа вероятността е нараснала 11 пъти.

Настоящата суша в западната част на континента е определена като „екстремна“. Според учените без влиянието на климатичните промени тя би попаднала в категорията „умерена“.

„С покачването на температурите жаждата на атмосферата се увеличава бързо, изсмуквайки влага от реките, езерата, язовирите и почвата“, обяснява специалистът Доминик Шумахер.

По думите му сушата през 2026 година е започнала около два месеца по-рано в сравнение с тежкото засушаване през 2022 година.

Почти половината зърнена реколта във Франция е унищожена, а страната се насочва към най-слабата си реколта от царевица от половин век. Тежко засегнати са и лозарите.

Френският винопроизводител Пиер-Анри Гаде разказва, че началото на сезона е било обещаващо, но през последния месец и половина в района му не е паднал дъжд.

„Това е моментът, в който гроздето се нуждае от най-много вода. На практика всичко е унищожено“, заявява той.

Унгария е загубила приблизително 2,4 млн. тона зърно на стойност 444 млн. евро. Сериозни поражения отчитат още Германия и Испания, а в Румъния сушата е засегнала над един милион хектара земеделски площи.

От лозята и цитрусовите насаждения до производството на царевица и останалите зърнени култури – загубите обхващат почти всички основни сектори на европейското земеделие. Това поражда опасения както за недостиг на определени продукти, така и за ново покачване на цените на храните.

Извънредно положение на гръцки острови

Сред най-тежко засегнатите райони са няколко гръцки острова, където беше обявено извънредно положение. На малкия остров Астипалея местните жители вече изпитват сериозни затруднения при отглеждането на животни и земеделски култури.

„Когато има дъжд, реките и кладенците са пълни и не се тревожим за животните. С всяка година обаче става все по-трудно да опазим стадата си“, разказва овчарят Андреас Калис.

На жителите е забранено да използват водата от местното езеро за напояване. Сред засегнатите е 71-годишната Евдокия Палатиану, която в миналото отглеждала голяма градина.

„Ако преди 20 години бяхте влезли в нея, нямаше да можете да ме видите – толкова много растения имах. Сега тук е пустош. Нямам нищичко“, споделя жената.

Липсата на вода вече се отразява и на туристическия сектор. Някои малки хотели призовават гостите си доброволно да се отказват от ежедневното почистване на стаите, като в замяна получават подаръчни ваучери.

Ограничения за използването на вода са въведени и в други европейски държави. В голяма част от Южна Англия вече е забранено поливането с маркучи.

Критично ниски нива на Дунав и Рейн

Сушата засяга тежко и европейските реки. Нивото на Дунав е критично ниско както в унгарския участък, така и в районите на Румъния и България. Това затруднява корабоплаването и ограничава количеството товари, които плавателните съдове могат да превозват.

Нивото на Рейн при нидерландския град Лобит вече е по-ниско от минималното, измерено през горещото лято на 1976 година.

Намаляването на речните води ограничава и производството на водноелектрическа енергия. Комбинацията от по-слаби реколти, затруднен транспорт и намалено енергийно производство може да доведе до едновременно поскъпване на храните и електроенергията. Най-тежко засегнати се очаква да бъдат домакинствата с ниски доходи.

„Европа се насочва към бъдеще, в което тези парещи и сухи лета ще се случват отново и отново“, предупреждава д-р Мариам Захария от Импириъл Колидж в Лондон.

Изследователката Мерел Лаувен определя случващото се не само като проблем за земеделието, а като криза, която постепенно достига до най-уязвимите европейски граждани.