Най-добрият ни тенисист Григор Димитров е на прага на поредния си сезон като част от световния тенис елит. Едновременно възхваляван и отричан, талантът от Хасково отново ще ни държи будни пред телевизорите и ще следим с огромен интерес изявите му. Сякаш все още не си даваме сметка какво направи Гришо в последните години – постави България на най-челните места в световния мъжки тенис – нещо, за което преди време не смеехме дори да мечтаем. И типично по нашенски – започнахме да му търсим недостатъците вместо да се радваме на факта, че българин достигна до върховете на един от най-трудните, изтощителни и конкурентни спортове.

Като че ли много бързо забравихме полуфиналите на Уимбълдън и Аустрелиън Оупън, титлата от финалния Мастърс в Лондон и още куп други престижни постижения в най-големите надпревари в световния тенис тур. За да ровичкаме безсмислено в болни теми като например защо не играл за Купа Дейвис и на домашния турнир в София. Подтиквани от неизменния ни патриотизъм, който в индивидуален спорт като тениса има съвсем различни измерения и не бива да бъде преекспониран.

Ако следваме пътя на логиката, 2019 година би трябвало да бъде силна за Гришо. Не само заради по-големия му опит. Проследявайки развитието му в последните 5 сезона виждаме, че българинът редува силен и слаб сезон, което в известна степен е нормално, предвид начина по който се печелят точки за световната ранглиста. И предвид недостатъчно укрепналата психика на Григор, който все още не се е научил да понася напрежението и отговорността да бъде сред най-добрите.

Гришо спечели първата си АТП титла през есента на 2013 година в Стокхолм. 2014-та бе първата му много силна година – с общо 3 титли – в Акапулко, Букурещ и Лондон /Куинс/ и полуфинал на Уимбълдън, изстрелял го за пръв път в Топ 10 на света. Последваха два изключително трудни сезона, в които българинът загуби позициите си и се срина до 40-то място в ранглистата. Новият треньор Дани Валверду оказа своето благотворно въздействие във втората половина на 2016 година, когато започва новата атака към върха. 2017 година стартира шеметно за Григор – титла в Бризбън, втори полуфинал в Големия шлем – на Аустрелиън Оупън, загубен в епичен петсетов мач от Рафаел Надал, титла при единственото му участие на турнира в София. За да завърши още по-шеметно с най-ценния му трофей до момента – от финалния Мастърс на осемте най-добри в Лондон, донесъл му 3-то място в световната ранглиста!

Миналата година Григор отново не успя да използва инерцията и да укрепи позициите си. Само един финал, загубен от Рожър Федерер в Ротердам и срив до 19-о място в световната ранглиста.

Ще има ли нова ера на подем за Димитров? Зависи изцяло от него и от начина, по който ще посрещне поредните предизвикателства. В Бризбън отпадна от Кей Нишикори, идва ред на Аустрелиън Оупън в Мелбърн – турнир, на който играе традиционно успешно. Жребият му е благоприятен, а двубоят от първия кръг със сръбския ветеран Янко Типсаревич е още в понеделник.

През 2019 година Григор може само да спечели и има няколко причини за това. Ето кои са те:

  1. Неубедителното му представяне през 2018 година означава, че няма да защитава точки и победите ще му носят по-големи активи.
  2. Сътрудничеството му с легендата Андре Агаси може да се окаже изключително ползотворно. Самият Григор не спира да сипе хвалебствия към американеца, който много добре знае как се излиза от подобни заплетени ситуации.
  3. Трябва да се възползва от разместването на пластовете по върховете на световния тенис – Анди Мъри обяви, че е пред отказване, травмите все повече пречат на Рафаел Надал, Новак Джокович едва ли ще повтори феноменалното си завръщане от втората половина на 2018-та, Роджър Федерер ще навърши 38 години през август. В същото време младите от поколението на Гришо и след него са твърде непостоянни и не дават индикации, че могат трайно да се наместят на върха.
  4. Именно фактът, че няма какво да губи, би трябвало да го накара да играе по-освободено. Защото най-големият проблем на Григор не нито форхендът, нито бекхендът, нито сервисът, а нестабилната му психика.