Историческата първа бронзова медалистка на България в таекуондо на олимпийски игри Кимиа Ализаде се завърна у нас с отличието. Иранката с български паспорт грабна бронза в категория до 57 кг, благодарение на победата си над световната №1 Луо Дзонгши от Китай. Ализаде се наложи с 2-1 рунда в битката срещу една от най-титулуваните състезателки в света.

Президентът на федерацията Слави Бинев ѝ подари голям букет червени рози, а десетки деца от българския национален отбор по таекуондо присъстваха на посрещането. Кимиа направи обща снимка с тях и треньорите им, както и всички други посрещачи на ВИП изхода на летище “София”.

“Удоволствие е за мен да се върна с олимпийски медал за България. Зад този медал стоят много тренировки и контузии, така че съм щастлива, че всичките жертви се отплатиха по някакъв начин.

Отидох в Париж за златото, всеки ден се будих с тази мисъл. Но съм много доволна от медала, защото за него победих световната номер 1. Бях шокирана от загубата в последната секунда на първия мач. Направих грешка, но трябваше физически и психически да се настроя да дам отново най-доброто.

Не е лесно срещу иранка. Но това е спорт и направих най-доброто за България. Приех го просто като спортно състезание. Не завърши както очаквах, защото исках златото, но в спортът се случва така. Все пак съм горда с медала. Тя ми е приятелка, но трябваше да се боря за треньора, за федерацията ми и за българите. Медалът е отборна работа, не само плод на моите усилия.

Мога да кажа: “здравейте, аз съм Кимиа”. Нямах време с подготовката за олимпийските игри да науча повече български и да постоя повече тук, но сега може би ще имам.

Никой от Иран не е говорил с мен, а и не съм се чудила защо. Просто се фокусирах върху мачовете.

8 години минаха от предишния ми медал в Рио - много контузии преживях. Просто се опитвах да се завърна на олимпийските игри по най-добрия начин. Беше много труден процес. Сега можех да се насладя повече на Игрите и да спечеля медала за България.

Чест е за мен че нося първия медал за България в този спорт. Знам колко много деца ме гледат и е отговорност да бъда пример за тях. Чест и отговорност е да съм най-добрата за тях. Дано съм успяла да ги накарам да вярват в себе си.