Какво е необходимо за успехи в спорта? Труд, постоянство, отдаденост, търпение. И, разбира се, много пари. Отдавна не е тайна, че колкото и да помага, Община Пловдив не е в състояние да издържа около 120 спортни клуба под тепетата. Благодарение на хора, милеещи за спорта обаче, нещата осезаемо живнаха в последните години. Всъщност навсякъде по света големи спортни постижения се правят с големи пари, основно на частни фирми и компании. Макар и в доста по-малки мащаби, вече сме свидетели на това явление и берем плодовете на тази практика и в нашия град. В поредица от няколко материала ще се опитаме да покажем спортните успехи на пловдивските клубове и най-вече - хората, които със своята подкрепа и безрезервна помощ, са спомогнали за тях. Разбира се, без да забравяме основната заслуга на треньори и състезатели. Започваме с волейбола.

Марица пренаписа историята на женския ни клубен волейбол, а бюджетът подгони 1 милион лева

За Марица се изговори и изписа достатъчно в последните дни покрай безпрецентните 3 поредни и общо 4 победи в груповата фаза на Шампионската лига. Възходът на жълто-сините започна преди повече от 10 години, а основата на пирамидата бе градена търпеливо и последователно. С всяка една година отборът надграждаше под ръководството на старши треньора Иван Петков. Доста волейболистки на Марица заиграха в Европа, заместваха ги талантливи момичета от школата, която се разви успоредно на женския отбор и е водеща в страната. В последните 2-3 години успехите на Марица започнаха да привличат състезателки и от други клубове и дори националки, които още повече вдигнаха нивото на шампиона. След няколко години в подножието на върха, Марица установи пълна хегемония на родна сцена и вече има 5 шампионски титли и 5 купи на България. Както и три участия в Шампионската лига. Последното завърши преди броени дни и утвърди Марица като един от най-силните отбори в Европа, с победи срещу колоси като Динамо Москва, Уралочка и Кан. Логично развитие на един период от упорита работа, търпение и последователност.

Когато Марица започна да печели титли и купи в България, бюджетът на клуба бе около 350 000 лева. В момента е 2-3 пъти по-голям, твърди мениджърът Борис Халачев. Апетитът идва с яденето, в началото не сме си и помисляли за Шампионска лига, казва той. Основната част от бюджета на клуба се осигурява от фирмата Интеркомплекс, която се занимава с енергетика и е генерален спонсор. Неин търговски директор е президентът на жълто-сините Илия Динков. Другите фирми със сериозна финансова помощ са Стар Нейлс, Лайт Комерс и всички разновидности на компанията, Атаро Клима, Керхер, Деворекс, Петрол, Або Фарма, Торо Гранде, Сиенит. Има и други фирми, които помагат с по-малко пари или други услуги като Галакси инвестмънт груп, минерална вода Михалково, Брадърс Секюрити, Лед Зон, Райт Пак, Корпорация Развитие, Бест Пауър, Хотел SPS, Еладот, Ереа, Макрис, Филикон, Мицубиши Моторс. По този начин конгломерат от един основен спонсор и над 20 фирми осигуряват стабилен финансов гръб на жълто-сините. А в началото бяха само Интеркомплекс, Ади 21 и Атаро клима. Всички взаимотношения с въпросните компании са уредени с перфектни рекламни договори. Тук не бива да се забравя и финансовата подкрепа на Община Пловдив, особено по участията на тима в Шампионската лига. Защото, за разлика от футбола, в най-силния клубен турнир пари за победи не се дават, а трябва да си плащаш, за да играеш в него.

След като започнахме да жънем успехи и станахме по-популярни, ставаше по-лесно, когато чукахме на вратата за помощ, споделя Борис Халачев. С привличането на чужденки нещата определено се оскъпяват, но нямаме и кой знае какъв избор. Желанието ни бе да работим само с български състезателки, но понякога е необходимо и да вкараме още класа. Сега, след като нивото ни се вдигна, започнахме да привличаме вниманието и на наши състезателки, които се връщат от чужбина, за да играят тук. Не всеки път можем да сме конкурентни на сумите и условията, които им се предлагат в чужбина, но явно и в това отношение бележим напредък. Респективно и нивото на отбора се вдига, казва още Борис Халачев.

Той уточнява, че от изходящи трансфери, каквито Марица прави, няма кой знае каква възвръщаемост. Състезателките излизат навън предимно под наем и клубът не печели много от това. Нямаме морално право да спираме волейболистките, защото спортът е до време. При жените е още по-сложно, защото те стават майки. Истината е, че тези състезателки, които се завърнаха, идват или след контузии, или след майчинство, като Христина Вучкова Емилия Димитрова и Кремена Каменова. Помагаме им да възстановят кариерата си, а те на нас - да вдигнем нивото ни. Няма как да играят при нас, ако са в топформа. Тогава биха се подвизавали в чужбина и това е съвсем нормално, пояснява Халачев.

Марица прави чудеса да се развива в условията на слаба вътрешна конкуренция. Според мениджъра са в сила и двете явления - пловдивският клуб се развива, останалите отбори в българия понижават нивото си. Опитваме се да компенсираме със селекция и с много спаринги със силни отбори от чужлина. В момента нещата са стабилни, предстои ни първенство и Купа на България, след това ще мислим стратегията за следващия сезон, завършва Халачев.

Виктория Волей създаде най-плодовитата школа в мъжкия волейбол

Виктория Волей бе създаден през 2003 година с една единствена цел - да създаде силна школа и една широка основа, без да търси суперпостижения в мъжкия волейбол. Ръководителите на този клуб успяха напълно в начинанието си, а стратегията продължава да бъде същата и да не се променя. Клубът има гарнитури във всички възрасти, редовно печели шампионски титли почти във всички групи, развива и мъжки отбор, но основно съставен от юноши старша възраст. В момента кадри на плодивския клуб се подвизават в почти всички отбори от Суперлигата, някои стигнаха и до националния отбор, като най-ярките примери са братята Николай, Розалин и Чоно Пенчеви.

Определено сме удовлетворени, защото направихме онова, което искахме - да бъдем една детска школа. Днес тя има вече над 500 деца, имаме групи по училищата, ползваме училищни бази във всички краища на града, защото хората нямат възможност да пътуват из града, споделя президентът на Виктория Волей Христо Драмов. Признава, че базата е проблем. Налице е съвместен проект с Марица за зала, но нещата са в начална фаза, трябва и терен.

Пускаме млади състезатели, които имат възможност да растат и да се развиват. Защото ние не можем да им осигурим участия на най-високо ниво. В Левски, например, играят трима наши кадри - Трифон Лапков, Самуил Вълчинов и Владимир Гърков. Имаме играч и в Пирин Разлог и в почти всички тимове от Суперлигата. Мъжкият ни тим е от юноши и няколко опитни играчи, които да ги подкрепят. Дори треньорите играят и се получава една сплав, която е много полезна за младите. Развиването на професионален мъжки отбор в Суперлигата е едно съвсем различно занимание, нашата цел не е такава, обяснява Христо Драмов.

За разлика от Марица, нещата във Виктория волей не са поставени изцяло на професионално ниво и респективно - средствата за издръжка не са толкова големи. Но все пак съществуването на клуб с такава голяма школа е немислимо да бъде подсигурено без частни средства. Още повече, че от трансферите на волейболисти в други клубове не се печели почти нищо и възвръщаемостта от вложените срества е преди всичко морална, а не финансова. Излишно е да припомняме, че колкото и от сърце да са, помощите от Община Пловдив и държавата са символични. Три фирми създават клуба през 2003 година. Основен спонсор продължава да бъде козметичната компания Камко, другите две бяха Мисота и Явагест. В началото средствата бяха малки, защото се грижехме за един отбор от двайсетина деца. Сега децата са над 500 и бюджетът е десеторно по-голям, защото трябват повече зали, повече треньори, повече екипировка, разкрива Христо Драмов. В момента фирмите, които издържат клуба за Камко, Явагест, Атаро клима и Ганг. Основното ни удовлетворение са децата и това да се чувстват щастливи, завършва Христо Драмов.

Христо Крушарски възроди волейболния Локомотив

Нещата с мъжкия тим на Локомотив стоят малко по-различно и имат своята предистория. Преди няколко години емблематичният волейболен черно-бял клуб, дал толкова големи имена в близкото и по-далечното минало, преустанови участието си във втория ешелон на първенството поради липса на средства. Междувременно група момчета, водени от бившия национал Мартин Палийски създадоха СК Строител и показаха, че спорт може да се прави и само с желание и ентусиазъм. Те тръгнаха от третото ниво на родния волейбол и за един сезон успяха да влязат във Висшата лига. Макар и със скромни финансови възможности, създадоха и детско-юношеска школа, а мъжкият отбор продължаваше да се развива, предимно с юноши.

Така беше до началото на този сезон, когато собственикът на футболния Локомотив Христо Крушарски реши да помогне да възраждането на славния волейболен клуб. Отборът взе лиценза на СК Строител и започна да жъне победи във Висшата лига, а средствата, отпуснати от Крушарски, помогнаха да се сформира един боеспособен тим, който не крие апетитите си към Суперлигата. ПСК Локомотив се утвърди като фактор във втория ешелон на шампионата, а в миналата вечер Пловдив дочака и своето голямо дерби при мъжете. Локо победи Виктория Волей драматично с 3:2, зала СИЛА бе пълна с фенове, а този мач и атмосферата в него вече са нагледно доказателство, че благодарение на хора, милеещи за спорта, пловдивският мъжки волейбол е на път да върне позициите си и да възроди богатите традиции в играта край мрежата.