„Въпросът е дали България има самочувствието въобще да постави свой интерес, който по някаква причина не съвпада с интересите на Европейската комисия и на другите държави.“, този ключов въпрос зададе бившият вицепремиер и декан на Юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев. С него той очерта големия проблем пред родната дипломация в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

В един откровен анализ на геополитическата ситуация, смисъла от символичните санкции срещу Русия и предстоящите избори, той подчерта, че дълги години страната ни е страдала от пълна липса на външна политика. По думите му обществото ни е било изпаднало в ситуация, в която дори хората, следящи публичния живот, са се „колебаели как се казва външният министър“, затова днес най-важният дебат е кой реално диктува националния ни приоритет – гражданите или едно правителство, което „има самочувствието, че знае най-много от всички“.

Вижте акцентите от интервюто:

Водещ: Господин професоре, 19 години след присъединяването ни към Европейския съюз, смятате ли, че България вече ще може да изразява своя позиция, без да води винаги политика на съгласие („йес политика“), и да казва своето мнение, преди да чуе какво искат другите?

Проф. Даниел Вълчев: Въпросът е много добър. Според мен основният въпрос е дали България има самочувствието въобще да постави свой интерес, който по някаква причина не съвпада с интереса на Европейската комисия или на други държави. Вторият голям въпрос е кой определя българския национален интерес. Дали той се определя от българските граждани, които избират своите представители в парламента и оттам правителство, което трябва да се съобразява с техните настроения? Или правителството има самочувствието, че знае най-много от всички и провежда политика, независимо какво мислят българите. Разбира се, не винаги, когато една държава постави остро въпрос в рамките на ЕС, тя го отстоява докрай – понякога политиката изисква взаимни отстъпки.

Водещ: В контекста на санкциите срещу Москва, когато България предупреждава, че може да наложи вето върху нов пакет, ако там присъства името на руския патриарх Кирил, това израз на независима позиция ли е или изпадане в изолация?

Проф. Даниел Вълчев: Големият въпрос с войната в Украйна е как ние, европейците, виждаме нейния край. Дали въобще виждаме някакъв край и ако си представим света след пет години, кои са стъпките, които биха ни довели по-близо до желаното от нас състояние. Лично аз не съм голям фен на всякакъв вид санкции, които имат изцяло символен характер. Ако санкциите притискат една от воюващите страни, за да се постигне споразумение, това би имало смисъл. Но санкциите срещу руския патриарх нямат никакъв фактически смисъл. Това е един символен акт, с който се наказва духовният предводител на една нация само защото тази нация е във война, което не ми се вижда като добър подход.

Водещ: Забелязвате ли как външната политика се очертава като водеща тема, която рефлектира и върху вътрешната ни стабилност?

Проф. Даниел Вълчев: Причината външната политика да е във фокуса е, че от много години на практика не е имало българска външна политика. Ние бяхме изпаднали в ситуация, в която аз, като човек, който се интересува от публичния живот, се колебаех как се казва външният ни министър. Важно ми се вижда как България стои в ЕС и за първи път от доста време на мен лично ми е спокойно, когато българският министър-председател отива в Брюксел. Преди не ми беше спокойно.

Водещ: Външната политика неминуемо ще определя и предстоящата президентска кампания. Какви са очакванията Ви за кандидатурите, например спряганото име на Андрей Гюров от дясното пространство?

Проф. Даниел Вълчев: На тези президентски избори най-вероятно ще се състезават кандидати, които са издигнати от инициативни комитети, с изключение на г-н Костадин Костадинов, който традиционно се явява като кандидат на „Възраждане“. Относно кандидатурата на г-н Гюров, издигането му от инициативен комитет е резултат по-скоро на прагматични съображения, а не на дълбоко политическо решение. Причината е, че не всички в тази коалиция биха го подкрепили единодушно. Той е един симпатичен и нормален човек, добра кандидатура, но според мен трудно ще излезе извън общността, която традиционно би го подкрепила. Освен това е въпрос и на вътрешнополитически сметки доколко една такава кандидатура подхожда на лидерите в тази коалиция и дали няма да оспори лидерството им.

Водещ: А по отношение на "Прогресивна България" и подкрепата на президента Румен Радев?

Проф. Даниел Вълчев: По отношение на г-н Радев, според мен големият въпрос за него е не толкова да спечели категорично, колкото неговият кандидат видимо да не загуби. Българите сме леко скептичен народ и много пъти сме показвали, че не сме склонни да слагаме всички яйца в една кошница и да се хвърляме масово в само една посока. Ще бъде любопитно да видим развитието на ситуацията след преминаването на по-топлите месеци.

Водещ: Казахте, че на съдебната система не ѝ трябва бавна и протяжна реформа, а конкретни промени. Тръгна ли вече съдебната реформа със законовите изменения, които се правят в момента?

Проф. Даниел Вълчев: Има конкретни стъпки, като например тласъкът за избор на нов Висш съдебен съвет и попълването на антикорупционната комисия. Но не трябва да забравяме, че когато има системен проблем, той не може да бъде решен само с персонални размествания – системният проблем изисква системно решение. Ако всичко се сведе до това да сменим едни хора с други, нищо значително няма да произлезе от това. Ако толкова години избираме Висш съдебен съвет и никога не сме доволни от състава му, може би нещо в самите му правомощия не е както трябва. Същото важи и за прокуратурата – ако концепцията е сгрешена, трябва да се промени тя, а не просто да се фокусираме върху конюнктурни и персонални смени.

Водещ: Тази седмица изпратихте поредните завършващи студенти от Юридическия факултет на Софийския университет. Какво бихте им казали за финал?

Проф. Даниел Вълчев: Връчихме дипломите на близо 300 наши възпитаници. Около 75-80% от студентите ни успяват да завършат с випуска си, тъй като ние се отнасяме много сериозно към подготовката им. Преди осем години приехме и специална клетва на посветилите се на правото, която младите юристи полагат тържествено. По-възрастните поколения винаги имат едно леко шизофренно отношение към младите – от една страна се притесняваме какви са и дали няма да съсипят изграденото, но от друга страна тайничко се надяваме, че те ще бъдат по-добри от нас и ще направят света едно по-добро място. Българското общество ще благоденства едва тогава, когато се осъзнаем като народ и разберем, че много неща зависят от нашите общи, съвместни действия, а не от това да се спасяваме един по един.