Бюджетът за 2026 г. е "бюджет на реалността", заяви пред БНР вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. По думите му заложеният дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) е резултат от политиките на редица правителства през последните години.

"Той е израз и на това, че финансовата дисциплина през тези години не е била на достатъчно добра висота. Допускали са се всякакви счетоводни трикове, само и само дефицитът в бюджета да се държи в рамките на 3% - цел, която видяхме, че от 2024 г. насам вече се изпуска, въпреки прилаганите счетоводни еквилибристики. Този дефицит е вследствие на цялата неразумна политика, която е водена през последните пет-шест години", коментира Донев.

Той подчерта, че правителството е поело отговорността да покаже реалната картина на държавните финанси.

Дефицитът можел да бъде 2,3%

Според финансовия министър бюджетният дефицит е можел да остане под границата от 3%, ако през предходните години не са били вземани решения, които натоварват бюджета за 2026 г.

"Бюджетът би могъл да бъде в рамките на 3% и под 3% дефицит, ако не бяха направени вече 3,3 млрд. евро поети ангажименти за разходи за 2026 г., ако през предходната година не бяха авансово взети като приход печалбите на банките, ако не беше събран междинен дивидент от държавните предприятия, който също беше иззет предварително през 2025 г.", обясни той.

По изчисленията му, ако тези действия не са били предприети, дефицитът е щял да бъде около 2,3%.

Евросредствата са ключът към свиването на разходите

Донев посочи, че единственият реалистичен източник за намаляване на разходната част и свиване на дефицита са европейските средства.

"Правим всичко възможно - и Министерският съвет (МС), и Народното събрание (НС), и отделните министерства, да се справят с поетите ангажименти, но те бяха забавени много назад във времето - три години по тях не се правеше нищо", заяви той.

По думите му правителството вече е активизирало процеса и целта е загубените средства по плана да бъдат сведени до минимум.

"Правим всичко възможно да се усвоят над 99%", каза финансовият министър.

Той определи като постижима цел дефицитът през следващата година да бъде намален до 3,8%, а през 2028 г. да падне под 3%.

Данъците няма да бъдат увеличавани

Донев бе категоричен, че правителството няма намерение да увеличава данъците.

"Няма да пипаме данъци, данъците ще останат такива, каквито са. Ще работим за това първо да имаме финансова дисциплина, да запушим всички пробойни, откъдето изтича общественият ресурс, да направим по-ефективна и ефикасна държавната администрация, да получаваме по-добри и качествени услуги, да повишим качеството на живот на българските граждани, да направим така, че бизнесът да функционира без допълнителна държавна намеса и държавни пречки", посочи той.

Според него подобни мерки ще създадат по-добра среда както за бизнеса, така и за живота в България.

Финансовият министър призна, че много бързо е започнал да казва "не", след като се е запознал с реалното състояние на публичните финанси.

Той заяви, че държи "здраво притворени кранчетата" на финансовата система, за да не се допуска безконтролно изтичане на обществен ресурс и средствата да бъдат насочвани към местата, където има реална необходимост.

"Когато хвърляш едни пари, те отиват при всички, но не отиват там, където има най-голяма нужда от тях", коментира Донев.

България няма да предлага нищо в преговорите за "Боташ"

Вицепремиерът засегна и преговорите между "Булгаргаз" и турската компания "Боташ". Той беше категоричен, че България няма да предлага нищо в замяна при разговорите за промяна на договора.

"България няма да слага нищо на масата в тези преговори. Това са преговори между две търговски дружества - между "Булгаргаз" и "Боташ", заяви той.

По думите му до момента България не е платила нищо от сумата от 360 млн. евро.

"Този проект не се случи като такъв, затова се постигна и тази договореност за замразяване на плащанията. Само се плаща тогава, когато имаме реална доставка на газ през инфраструктурата на "Боташ", обясни Донев.

Той добави, че през останалото време двете дружества трябва да се договорят за промени в контракта, така че при сегашните условия той да стане взаимноизгоден и за двете държави.